Специално за ECON.BG
- Г-н Аврамов, какви са предложенията на Националната предприемаческа и занаятчийска камара по отношение на промените в данъчното законодателство?
Йосиф Аврамов:
- Националната предприемаческа и занаятчийска камара вече трета година изготвя предложения по Закона за облагане доходите на физическите лица, в частта му за патентите и в частта за семейното подоходно облагане. Става въпрос за една индексация на патентите, които между 1998 и 2001 г. не са променяни, средно с около 30% за тази година. Акумулирали сме инфлацията за последните 4-5 години, която е около 24-25% и сме добавили известен коректив. Има браншове, където патентите през последните две години се увеличиха с пъти и предизвикаха протести през зимата на миналата година. Ние сме демократична държава и диалогът между правителството и браншовите организации следва да е налице, нещо, което не се случва на този етап. Миналата година направихме един пробив в отношенията ни с държавната администрация с намалението близо наполовина на патентите на собствениците на агенции за недвижими имоти. За няколко бранша, като шивашки ателиета, ателиета за металообработване, дърводелски, тапицерски услуги, които извършват само поправки и ремонти, без да изработват нови изделия, предлагаме патентът да бъде 50%. Също така, предлагаме собствениците на заведения за хранене и питейни заведения на открито да плащат патент 6 месеца, а не целогодишно, както тези, които имат закрити заведения.
По отношение на семейното подоходно облагане, идеята на Националната предприемаческа и занаятчийска камара е за семейства с едно дете, от месечните възнаграждения на двамата родители да се приспадат по 25 лева преди облагането, т.е. ако лицето получава 200 лева да му се начислява данък върху 175 лева и по този начин то да попада в по-ниска данъчна скала. За лицата, които имат две деца, данъчната основа да се намалява с 45 лева, а за тези с 3 и повече деца – да се намалява със 75 лева. Респективно, предлагаме данъка да се намалява със същите суми умножени по 12 за собствениците на ЕТ и ЕООД-та. Тази практика е налице в Австрия, Германия, Чехия. Крайно време е раждаемостта у нас да бъде стимулирана по някакъв начин. Тези суми са малки. Изчисленията ни показват, че те ще намалят общия размер на събирания доход върху доходите на физически лица с не повече от няколко милиона лева, които няма да се отрази съществено на държавния бюджет.
По отношение на Закона за местните и данъци и такси предлагаме организации, в т.ч. поделения на Министерство на труда и социалната политика, които се занимават с инвалиди, възрастни хора и лица с увреждания, да бъдат освободени от пътен данък и данък върху превозните средства. Касае се за няколко десетки автомобила в страната, което няма да повлияе на бюджета.
Друго основно предложение на Камарата е проектозаконът ни за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия, който урежда материята за създаване на Гаранционен фонд за малкия и средния бизнес. С този проектозакон ние напълваме със съдържание функциите на Агенция за малките и средни предприятия, които в момента са само регистраторски. Предвиждаме Гаранционният фонд да стартира с 50 милиона лева, като държавата ще участва с до 50%, т.е. бюджетът може да се ангажира само символично, което има чисто психологически ефект. Средства от международни донори за подобна дейност са налице. Има няколко програми, по които в момента работи Насърчителна банка, на немската банка Kreditanstalt für Wiederaufbau, подобен механизъм има и с банката на Съвета на Европа в Люксембург, има кредитна линия с Европейската инвестиционна банка и т.н. В този гаранционен фонд с пряко участие на държавна организация, каквато е Агенцията за малки и средни предприятия предвиждаме място на двама представители на Националното сдружение на малкия и среден бизнес и на работодателски организации.
- Как оценявате комуникацията и съвместната работа на третия сектор с институциите?
Йосиф Аврамов:
- По принцип, желание от страна на държавната администрация с неправителствените организации има. От време на време се правят форуми. За съжаление, обаче, предложенията на организациите от третия сектор потъват. Канят ни в консултативни съвети, но на практика особен резултат от тези съвети няма. Другото съприкосновение с държавната администрация са форумите, на които се срещаме и си задаваме въпроси, но повечето от тях остават без последствия. Диалог има, но за съжаление предложенията на неправителствения сектор не се приемат. Процедурата е много трудна и мудна. Демонстрира се желание от страна на правителството, но ефектът е обратният, в смисъл много незначителен.
- Как се промени предприемаческият дух на българина през последните години? Какви са основните пречки пред него – административни, психологически...?
Йосиф Аврамов:
- Въпросът е много интересен. Предприемаческият дух у нас вече започва да се формира към нещо положително. Има малки и средни фирми, които са на пазара 12-13 години и успяват да оцелеят. Други предприемачи, които в момента функционират успешно са сменили по 2-3 бранша. Има хора, които си вадят хляба с нещо , в което нямат предварителна подготовка, но са намерили пазарна ниша. Потребителската нагласа от началото на 90-те години, че държавата е длъжна да осигури хляб и работа на всички постепенно се преодолява. Обезпокоителното за мен е, че няма достатъчно диалог с правителството и с преговорния екип за влизането ни в ЕС. Рано или късно ние трябва да приемем европейските стандарти, а представителите на отделните браншове и професии в България не знаят кога ще трябва да ги приемат. От друга страна, има създаден фонд, който може да иновира тяхната продукция, да им помогне да вложат допълнителни средства, да закупят нови поточни линии и т.н., но те не познават този механизъм. И тук има едно прекъсване на диалога между правителството и предприемачите. Ролята на медиите в това отношение е важна и все още недостатъчна. Сред няколко години, с влизането ни в ЕС, ако тези стандарти не са въведени, предприятията ще фалират. И това ще бъдат стотици хиляди души. В момента този въпрос не се дискутира, ще се стовари изведнъж върху нас и след няколко години ще се получи един катаклизъм. Нищо не се предприема, за да може бизнесът да бъде вкаран в схема, финансова и психологическа, която да го настрои към новите условия.
- В застой ли са българските занаяти?
Йосиф Аврамов:
- Основен въпрос по отношение на занаятите е плащането на патентния данък. Не случайно Националната предприемаческа и занаятчийска камара е съсредоточила усилията си в тази насока. Знаем, че след влизането ни в ЕС у нас няма да има патентен данък, но на този етап той е необходим, облекчава занаятчиите, улеснява дейността им. Поради това готвим и тези няколко законодателни предложения. Иначе, по отношение на самите занаяти, някои от тях бележат възход поради обстоятелството, че България е туристическа страна. Други занаяти не предлагат достатъчно качествени услуги и са в упадък. Развитието на занаятите зависи до голяма степен от това дали съответната община им предоставя условия, например търговски помещения на централно място. Важно обстоятелство на този етап е приемането на Закона за занаятите. За съжаление при приемането на този закон също нямаше достатъчно диалог с неправителствените организации, директивно се създаде Национална занаятчийска камара, на която се възложиха полудържавни функции и това създаде известна конфронтация с останалите браншови организации. Трябваше най-напред да бъде приет Закон за браншовите организации, всяка професия да има свои орган с който да се легитимира пред обществото и едва тогава да се приема Закон за занаятите. Идеята за такъв закон е добра, но настоящият Закон за занаятите трябва да бъде изменен и допълнен, след обсъждане с различните занаятчийски структури и организации.
Друго основно предложение на Камарата е проектозаконът ни за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия, който урежда материята за създаване на Гаранционен фонд за малкия и средния бизнес. С този проектозакон ние напълваме със съдържание функциите на Агенция за малките и средни предприятия, които в момента са само регистраторски. Предвиждаме Гаранционният фонд да стартира с 50 милиона лева, като държавата ще участва с до 50%, т.е. бюджетът може да се ангажира само символично, което има чисто психологически ефект. Средства от международни донори за подобна дейност са налице. Има няколко програми, по които в момента работи Насърчителна банка, на немската банка Kreditanstalt für Wiederaufbau, подобен механизъм има и с банката на Съвета на Европа в Люксембург, има кредитна линия с Европейската инвестиционна банка и т.н. В този гаранционен фонд с пряко участие на държавна организация, каквато е Агенцията за малки и средни предприятия предвиждаме място на двама представители на Националното сдружение на малкия и среден бизнес и на работодателски организации.
- Как оценявате комуникацията и съвместната работа на третия сектор с институциите?
Йосиф Аврамов:
- По принцип, желание от страна на държавната администрация с неправителствените организации има. От време на време се правят форуми. За съжаление, обаче, предложенията на организациите от третия сектор потъват. Канят ни в консултативни съвети, но на практика особен резултат от тези съвети няма. Другото съприкосновение с държавната администрация са форумите, на които се срещаме и си задаваме въпроси, но повечето от тях остават без последствия. Диалог има, но за съжаление предложенията на неправителствения сектор не се приемат. Процедурата е много трудна и мудна. Демонстрира се желание от страна на правителството, но ефектът е обратният, в смисъл много незначителен.
- Как се промени предприемаческият дух на българина през последните години? Какви са основните пречки пред него – административни, психологически...?
Йосиф Аврамов:
- Въпросът е много интересен. Предприемаческият дух у нас вече започва да се формира към нещо положително. Има малки и средни фирми, които са на пазара 12-13 години и успяват да оцелеят. Други предприемачи, които в момента функционират успешно са сменили по 2-3 бранша. Има хора, които си вадят хляба с нещо , в което нямат предварителна подготовка, но са намерили пазарна ниша. Потребителската нагласа от началото на 90-те години, че държавата е длъжна да осигури хляб и работа на всички постепенно се преодолява. Обезпокоителното за мен е, че няма достатъчно диалог с правителството и с преговорния екип за влизането ни в ЕС. Рано или късно ние трябва да приемем европейските стандарти, а представителите на отделните браншове и професии в България не знаят кога ще трябва да ги приемат. От друга страна, има създаден фонд, който може да иновира тяхната продукция, да им помогне да вложат допълнителни средства, да закупят нови поточни линии и т.н., но те не познават този механизъм. И тук има едно прекъсване на диалога между правителството и предприемачите. Ролята на медиите в това отношение е важна и все още недостатъчна. Сред няколко години, с влизането ни в ЕС, ако тези стандарти не са въведени, предприятията ще фалират. И това ще бъдат стотици хиляди души. В момента този въпрос не се дискутира, ще се стовари изведнъж върху нас и след няколко години ще се получи един катаклизъм. Нищо не се предприема, за да може бизнесът да бъде вкаран в схема, финансова и психологическа, която да го настрои към новите условия.
- В застой ли са българските занаяти?
Йосиф Аврамов:
- Основен въпрос по отношение на занаятите е плащането на патентния данък. Не случайно Националната предприемаческа и занаятчийска камара е съсредоточила усилията си в тази насока. Знаем, че след влизането ни в ЕС у нас няма да има патентен данък, но на този етап той е необходим, облекчава занаятчиите, улеснява дейността им. Поради това готвим и тези няколко законодателни предложения. Иначе, по отношение на самите занаяти, някои от тях бележат възход поради обстоятелството, че България е туристическа страна. Други занаяти не предлагат достатъчно качествени услуги и са в упадък. Развитието на занаятите зависи до голяма степен от това дали съответната община им предоставя условия, например търговски помещения на централно място. Важно обстоятелство на този етап е приемането на Закона за занаятите. За съжаление при приемането на този закон също нямаше достатъчно диалог с неправителствените организации, директивно се създаде Национална занаятчийска камара, на която се възложиха полудържавни функции и това създаде известна конфронтация с останалите браншови организации. Трябваше най-напред да бъде приет Закон за браншовите организации, всяка професия да има свои орган с който да се легитимира пред обществото и едва тогава да се приема Закон за занаятите. Идеята за такъв закон е добра, но настоящият Закон за занаятите трябва да бъде изменен и допълнен, след обсъждане с различните занаятчийски структури и организации.
