Специално за Econ.bg

Иванка Диловска е председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт от самото учредяване на организацията през юни 2010 година. Професионалният й опит в енергетиката започва от "Енергопроект", след което кариерата й е свързана предимно с ръководни позиции в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма като директор на дирекции по енергийна стратегия, проекти, пазари и държавно управление (1993-1996, 2002-2005, 2007-2010) и Заместник министър на енергетиката (1996, 2005-2006).

Основни нейни области на интерес и отговорност в тези периоди са секторните политики и стратегии, енергийните баланси, статистиката, анализите и прогнозите, а също и енергийните пазари и проекти, както и регулирането и приватизацията и преструктурирането на отрасъла.

По същото време е участвала и в управлението на редица големи енергийни компании като представител на министъра на енергетиката под формата на член на техните управителни или надзорни органи.

Работила е като консултант за Комисията по енергетика към Народното събрание, Агенцията за приватизация, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, редица проекти по програма ФАР, свързани с енергийната политика, Стопанска и инвестиционна банка.

Притежава магистърска степен от Университета за национално и световно стопанство по стопанско управление и електронна обработка на информацията. 

• Отделянето на мрежовата компания Електроенергиен системен оператор (ЕСО) ще стане до края на 2012 година
• Всички инвестиции, които са свързани с пестене на електроенергия, са антикризисна мярка
• Добре е да има повече свободен пазар, но ако няма достатъчно количество енергия или цените на този свободен пазар не са ясни, то тогава това ще създаде повече рискове, отколкото ползи

Г-жо Диловска, отделянето на мрежовата компания ЕСО, заедно с активите в отделно дружество със собственик, различен от НЕК, се планира от правителството и трябва да е факт до март 2012 година. Ще се случи ли това според Вас и как евенруално би повлияло върху енергийния пазар?

Иванка Диловска:

Първо да започнем от това дали ще се случи до месец март 2012 година - няма да може да се случи. Всъщност този срок, който е посочен в проектозакона за енергетиката, е срокът, който се изисква за сертифициране на преструктурираните системни оператори в европейските директиви, но той няма да бъде изпълнен по чисто технологически причини.
("Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) ЕАД е дъщерно дружество на Националната електрическа компания (НЕК) ЕАД, създадено на 4 януари 2007 г. Този оператор осъществява единното оперативно планиране, координиране и управление на електроенергийната система на страната, съвместната работа на електроенергийната система с електроенергийните системи на други страни, осигурява експлоатацията, поддръжката и надеждното функциониране на електропреносната мрежа, поддържането на спомагателни мрежи, както и ремонтни дейности и услуги в областта на енергетиката. Компанията осъществява транзит на електроенергия по националната мрежа и организира пазар на електрическа енергия. - бел.авт.)

Предполагам, че до края на 2012 година обаче, това ще стане. Как ще повлияе първо на управлението на мрежата и на нейното поддържане и развитие? Мисля, че ще повлияе положително, тъй като, когато системният оператор е и собственик на активите, той първо има много по-голяма финансова стабилност. Зад гърба му има активи и той може да оперира с повече финансови средства, да тегли кредити и въобще да си прави финансови стратегии.

Второто е, че той има не само възможност да се развива и да мисли стратегически за мрежата, но и да я поддържа по-добре.

Третото, което е много важно, е, че той ще има по-голяма автономност и независимост от производители и снабдители, така че от гледна точка на нас като потребители, той ще може да ни гарантира по-голяма равнопоставеност, когато искаме да пренасяме енергия, купена от производител или от търговец до нашите домове.

В интервю пред Econ.bg преди време заявихте, че няма как да се развиват т.нар. "умни мрежи" при наличната инфраструктура. В ситуация на тежка икономическа криза кои според Вас са разумните инвестиции?

Иванка Диловска:

Според мен всички инвестиции, които са свързани с пестене на електроенергия, са антикризисна мярка, тъй като всички знаем, че когато има криза, трябва да се пести повече. От тази гледна точка, тъй като разходите ни за енергия и на потребителите, и на енергийните дружествата са по-големи, отколкото биха могли да бъдат, то би трябвало да насърчаваме инвестициите в спестяване на енергия. Тези инвестиции имат както краткосрочен антикризисен ефект, защото водят до намаляване на цени и на сметки, така имат и един по-дългосрочен ефект за една по-голяма устойчивост, защото парите започват да се използват по-разумно. Знаем, че енергийните ресурси, подобно на природните, се изчерпват и техните цени ще растат, така че е добре от сега да започваме да мислим за спестяването им. Да не забравяме и това, че чрез енергийна ефективност намаляваме и замърсяването на въздуха и по-този начин помагаме за това да бъдем по-здрави.

Какви са вариантите за модернизиране на електропреносната мрежа? Може ли да се използват и европрограми и какви са те?

Иванка Диловска:

Едната от големите възможности, които съществуват, е пренасочването на приходи от търговия с емисии към зелени проекти в енергетиката или при нас потребителите. Както знаете, България поиска със свое заявление дерогация на търговията с емисии и към това предложение има национален инвестиционен план, който включва инвестиции в мрежа и в централи, насочени към енергийни спестявания и към по-голяма производителност, които възлизат на стойност около 800 млрд. евро до 2020 година. Това е един от източниците за допълнително финансиране на инвестиции в мрежите и в енергетиката въобще. Разбира се вторият основен източник ще си останат цените. Трети източник са централизираните фондове в Европа, които също са по линията на търговия с емисии и също са насочени към финансиране на проекти, свързани с нови въглищни технологии или с иновации във възобновяема енергия. Там също има доста натрупани пари и всяка европейска страна може да представя проекти, с които да кандидатства. И проектите за бъдещите европейски програми насърчават финансирането и инвестирането в проекти за енергийна ефективност, включително и в енергетиката. Така че това са общо взето трите специфични направления за набиране на допълнителни пари до 2020 година. Нека да не забравяме и фонда за извеждане от експлоатация на блоковете на АЕЦ "Козлодуй", по който също би могло да се помисли дали да не бъдат финансирани и проекти, които са свързани с енергийна ефективност в енергетиката.

Как ще коментирате заложените в Закона за енергетиката цени за достъп до мрежа, които включват цената за електромер и за поддръжка на мрежата?

Иванка Диловска:

По принцип в закона е дадена свобода да бъдат определяни такива тарифи, каквито съответните енергийни предприятия и регулаторът сметнат за подходящи. Не става дума за промяна на цената или на общите ни сметки такива, каквито ги плащаме, а за възможност да има свобода да бъдат прилагани различни тарифни политики. Какво означава тарифна политика? Нощната и дневната тарифа са най-яркият й разбираем пример за тарифна политика. Чрез различните тарифни структури се насърчава или не се толерира едно или друго поведение. Ако да речем има свободни мощности през нощта, то тогава се насърчава потребление през нощта. Ако има голямо движение или колебание във върховите товари, то тогава се въвежда обикновено двукомпонентовата тарифа. При тази тарифа обикновено потребителят плаща не само за потребена енергия, но и за вариацията в товарите, защото е много важно за енергийната система да се знае не само колко енергия ще използваме, а и какви товари, каква мощност, ще използваме мрежата във всеки един момент от времето. Поради това, когато се вижда, че има голяма вариация в товарите, се прилагат и други видове тарифи, при които отделно се плаща за енергията във вид на разходи за гориво и отделно се плаща за използваната мощност, капацитета на мрежата и на централите. Така че по принцип в един закон не би трябвало да има забрани, свързани с въвеждането на някакъв вид тарифа. Същото беше и за топлинната енергия. В закона има един текст, че цената на топлинната енергия може да бъде само еднокомпонентна. Нещо, чието място също не е в закона, т.е. заличаването на този текст от закона въобще не означава, че утре ще имаме друга цена освен еднокомпонентната за топлинната енергия, но също така пък означава, че ако се измисли нещо по-подходящо и се докаже, че неговата оценка на въздействието ще е положителна върху поведението на потребителите, включително и върху сметките ни, то тогава защо да не бъде въведена. Не бива чрез закон да се въвеждат подобен тип забрани.

Как ще се промени пазарът на електроенергия у нас, след като се либерализира? Как ще се отрази това на цените, по които ще купуват електроенергия от свободния пазар малките и средните предприятия?

Иванка Диловска:

Това е много интересен въпрос и аз мисля, че той трябва да бъде и тема на по-нататъшни дискусии. Защото наистина е добре да има повече свободен пазар, но ако няма достатъчно количество енергия или цените на този свободен пазар не са ясни, то тогава това ще създаде повече рискове, отколкото ползи.