Виктор Манев е сертифициран управленски консултант и е председател на Комисията по етика при Българската асоциация на управленските консултантски организации. Работил е в ДЗИ, като главен финансист в Центъра за масова приватизация към МС. Член е на Асоциацията на професионалистите в областта на бизнесразузнаването, САШ /SCIP/

Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Господин Манев, има ли условия за инвестиционно банкиране в България?

Виктор Манев:

- Инвестиционното банкиране е много специфична дейност на доверие и партньорство, което инвестиционните банкери успяват да прехвърлят на проектите и на своите клиенти за осъществяването на целите им. То съществува и в момента в България под една или друга форма. Банките и инвестиционните посредници подкрепят и поддържат определен кръг от свои клиенти и новопоявяващи се проекти. Въпросът е до каква степен да бъде регулирана и как може да се урегулира тази дейност. Когато инвестиционното банкиране опира до публични дружества и публично предлагане на ценни книжа, дейността му е в областта на компетенциите на Комисията по финансов надзор. Същевременно инвестиционно банкиране се прилага и за проекти, които не са публични, където инвестираните средства са обект на публично предлагане. Тогава инвестиционното банкиране излиза извън тесния обхват на регулацията на капиталовия пазар.

- Къде отива?

Виктор Манев:

- Ако е необходимо, преминава и по принцип попада в правомощията на регулацията на централната банка. Инвестиционното банкиране в дълбоката си същност има изключително много консултантски елементи - анализ, преглед, съветване по сливания, изкупувания, преструктурирания. Това е консултантска дейност и там не е необходимо да се отговаря на капиталови изисквания и регулации. От тази гледна точка ми се струва, че не е ясно до каква степен може този елемент на консултантския пазар да бъде регулиран и от банковия, и от финансовия надзор. Моментът, който е важен, е до каква степен инвестиционното банкиране се появява на регулираните пазари - на капиталов или на банков пазар. От тази гледна точка подлежи на цялостната регулация на съответния пазар.

- До този момент обаче нищо не пречи да се осъществява от консултантски компании като вашата например...

Виктор Манев:

- Принципно е така и се осъществява от консултантски компании, отделни инвестиционни посредници също го правят. Инвестиционното банкиране е възможност група професионалисти, да речем инвестиционни банкери, да осъзнаят възможността или да създадат възможност за финансиране на проект. Много важен момент е дали го правят със собствени или с привлечени ресурси и за чия сметка.

- Какви са потенциалът и възможностите за растеж на нашия пазар на подобен тип банкиране, прерастването на инвестиционни посредници или консултантски компании в инвестиционни банки?

Виктор Манев:

- Консултантските услуги и инвестиционното банкиране като услуга са пряко зависими от реалния сектор, от неговата динамика и възможността му за растеж. Инвестиционното банкиране е изключително ценна услуга. Тя е човекоемка и там капиталът са хората, които успяват да навлязат в проекта, да намерят неговата силна страна и да разберат начина и възможностите му за финансиране. Важни са две неща - потенциалът на реалния сектор да расте и необходимостта му от финансиране и капитал и възможността на финансовия и капиталовия сектор да подпомагат този растеж. Инвестиционното банкиране е онова посредническо звено, което свързва разнообразния пазар на пари с реалния сектор в частта му за проектно финансиране. Формулата, която трябва да се разгледа, е ръст на БВП, динамика на растеж по сектори, необходимостта от финансирането им и състоянието на финансовия сектор, на посредничеството като цяло - може ли той да отговори на необходимостта за растеж на българската икономика.

- Какъв е отговорът на тези въпроси?

Виктор Манев:

- В България има много здравословна банкова система. Почти във всяка добре развита банка са обособени отдели за корпоративни финанси, които адекватно отговарят на такива нужди и предоставят подобни услуги. Основен момент е културата на българския предприемач. В момента трудно може да се даде положителен отговор на до каква степен българският предприемач има култура за приемането на външния за него финансов партньор, до каква степен той може да бъде коректен, отчетен и изпълняващ своите цели и бизнеспланове. Няма много наистина добри инвестиционни проекти и такива български предприемачи, постигнали забележителен успех, за да се каже, че частният сектор ще се развива в тази посока. Българската финансова и предприемаческа култура е обусловена от континенталния принцип - това е банково финансиране. Финансовите институции в България имат доверие, когато съществува максимална обезпеченост на проекта. Цялата култура на финансиране се базира на възможности за обезпечаване и избягване на поемането на допълнителни рискове. Банковото кредитиране е основна форма на финансиране на растежа. Инвестиционното посредничество в частта му за инвестиционно банкиране изисква малко по-друга култура - англосаксонска, при която доверието в партньора и растежа чрез капиталово финансиране са основен фактор. Наличието на корпоративна култура в България, при която да бъдем отчетни и коректни към партньорите си, е много добро пожелание, но пътят е дълъг и труден. За да има инвестиционно банкиране, трябва да има реален сектор, който да търси и да поема необходимото финансиране по този начин. Ако се създават институции, преди реалния пазар да ги потърси, те може би няма да оцелеят.

- Каква е реалността в този момент?

Виктор Манев:

- Има изключително ликвиден банков пазар със значителни ресурси и възможност да финансира проекти. В България все повече се появяват възможности за проектно финансиране и то излиза от рамките на чисто търговските банкови институции. Много рискови фондове навлизат тук и са готови да подпомогнат самостоятелно проекти. Според наличните данни размерът на целевия рисков капитал за страната ни в момента е над 200 млн. EUR. Обикновено такива фондове участват с 30-40% във финансирането на един проект. Проектите, които може да се финансират в България при наличието на тези капиталови ресурси, са на стойност от 600 млн. до 1 млрд. EUR. Ако се включи и банковото кредитиране с консервативен 50 до 60% левъридж, това означава, че в България в този момент може да бъдат подкрепени проекти в размер минимум на 1.5-2 млрд. EUR. Това създава великолепна възможност за реалния сектор да се развива.

- А той вижда ли тази възможност?

Виктор Манев:

- Точно това е проблемът. Ако реалния сектор не оценява и не приема тези финансови възможности, тогава и звеното инвестиционно банкиране като регулиран пазар ще бъде само великолепно начало без възможности за развитие. Финансовите институции в момента, бивайки агресивни и оценявайки възможностите, през последните две години създадоха отлични условия за растеж в реалния сектор и за инвестиционно финансиране. Спокойно в момента се намират банкови ресурси с 10-годишен хоризонт и повече. Капиталовите ресурси сами по себе си създават възможност за визия от 5 до 10-15 г. напред. От тази гледна точка инвестиционното банкиране е необходимо и то съществува на пазара в различни свои форми. Въпросът е как ще се институционализира и кога. Пазарът е изключително гладен за нормални, читави проекти за финансиране, включващи стабилни прогнози, консервативен подход, здравословен паричен поток, възможност за обслужване на задълженията към кредиторите.

- Какво пречи на реалния сектор да се развива по-бързо?

Виктор Манев:

- 15 години пазарна икономика са много кратък период. Предприемаческата култура е в самото начало, няма смяна дори на едно поколение. Много от хората, които са предприемачи днес, не са успели да учат по правилата на пазарната икономика. Едва сега се появяват нови предприемачи, които имат представа за правилата й. Реалният сектор изисква традиции и култура, които се създават в момента, и поради това процесът на израстването му може да се наблюдава още много години. Същевременно рядко се осъзнава силният конкурентен натиск от Европа и от външния пазар. През 2007 г. българският реален сектор ще бъде подложен на конкуренцията на ЕС и съществуването на цели традиционни за България сектори ще бъде заплашено - текстил и шиваческа дейност, кожарска и обувна индустрия, земеделие. Тези рискове трябва да се обмислят днес, за да се предприеме секторна и национална политика за подготовка на оцеляване. Важна роля трябва да заемат и самите предприемачи и браншови организации. Спасяването на давещия се е дело на самия давещ се.

- Банките приемат ли като гаранция за качество на проектите участието на консултантски компании в създаването им?

Виктор Манев:

- Да. Всеки по-сериозен проект има необходимост от преглед и професионална помощ от широк кръг експерти и консултанти - адвокати, одитори и счетоводители, секторни специалисти и финансисти. Този кръг от външни специалисти обикновено има изключително значение за създаване на добавената стойност в проекта, като по този начин значително коригира и по същество намалява специфичния за проекта риск. Всеки банкер и инвеститор с голямо внимание изучава рисковете по проекта и възможността на спонсорите на проекта да управляват тези рискове. Затова силният и признат външен консултантски екип е важен както за самия спонсор на проекта, така и служи като сертификат за качество и контрол на риска на проекта пред неговите банкери и инвеститори.

- Консултантските услуги и инвестиционното банкиране като услуга са пряко зависими от реалния сектор, от неговата динамика и възможността му за растеж. Инвестиционното банкиране е изключително ценна услуга. Тя е човекоемка и там капиталът са хората, които успяват да навлязат в проекта, да намерят неговата силна страна и да разберат начина и възможностите му за финансиране. Важни са две неща - потенциалът на реалния сектор да расте и необходимостта му от финансиране и капитал и възможността на финансовия и капиталовия сектор да подпомагат този растеж. Инвестиционното банкиране е онова посредническо звено, което свързва разнообразния пазар на пари с реалния сектор в частта му за проектно финансиране. Формулата, която трябва да се разгледа, е ръст на БВП, динамика на растеж по сектори, необходимостта от финансирането им и състоянието на финансовия сектор, на посредничеството като цяло - може ли той да отговори на необходимостта за растеж на българската икономика.

- Какъв е отговорът на тези въпроси?

Виктор Манев:

- В България има много здравословна банкова система. Почти във всяка добре развита банка са обособени отдели за корпоративни финанси, които адекватно отговарят на такива нужди и предоставят подобни услуги. Основен момент е културата на българския предприемач. В момента трудно може да се даде положителен отговор на до каква степен българският предприемач има култура за приемането на външния за него финансов партньор, до каква степен той може да бъде коректен, отчетен и изпълняващ своите цели и бизнеспланове. Няма много наистина добри инвестиционни проекти и такива български предприемачи, постигнали забележителен успех, за да се каже, че частният сектор ще се развива в тази посока. Българската финансова и предприемаческа култура е обусловена от континенталния принцип - това е банково финансиране. Финансовите институции в България имат доверие, когато съществува максимална обезпеченост на проекта. Цялата култура на финансиране се базира на възможности за обезпечаване и избягване на поемането на допълнителни рискове. Банковото кредитиране е основна форма на финансиране на растежа. Инвестиционното посредничество в частта му за инвестиционно банкиране изисква малко по-друга култура - англосаксонска, при която доверието в партньора и растежа чрез капиталово финансиране са основен фактор. Наличието на корпоративна култура в България, при която да бъдем отчетни и коректни към партньорите си, е много добро пожелание, но пътят е дълъг и труден. За да има инвестиционно банкиране, трябва да има реален сектор, който да търси и да поема необходимото финансиране по този начин. Ако се създават институции, преди реалния пазар да ги потърси, те може би няма да оцелеят.

- Каква е реалността в този момент?

Виктор Манев:

- Има изключително ликвиден банков пазар със значителни ресурси и възможност да финансира проекти. В България все повече се появяват възможности за проектно финансиране и то излиза от рамките на чисто търговските банкови институции. Много рискови фондове навлизат тук и са готови да подпомогнат самостоятелно проекти. Според наличните данни размерът на целевия рисков капитал за страната ни в момента е над 200 млн. EUR. Обикновено такива фондове участват с 30-40% във финансирането на един проект. Проектите, които може да се финансират в България при наличието на тези капиталови ресурси, са на стойност от 600 млн. до 1 млрд. EUR. Ако се включи и банковото кредитиране с консервативен 50 до 60% левъридж, това означава, че в България в този момент може да бъдат подкрепени проекти в размер минимум на 1.5-2 млрд. EUR. Това създава великолепна възможност за реалния сектор да се развива.

- А той вижда ли тази възможност?

Виктор Манев:

- Точно това е проблемът. Ако реалния сектор не оценява и не приема тези финансови възможности, тогава и звеното инвестиционно банкиране като регулиран пазар ще бъде само великолепно начало без възможности за развитие. Финансовите институции в момента, бивайки агресивни и оценявайки възможностите, през последните две години създадоха отлични условия за растеж в реалния сектор и за инвестиционно финансиране. Спокойно в момента се намират банкови ресурси с 10-годишен хоризонт и повече. Капиталовите ресурси сами по себе си създават възможност за визия от 5 до 10-15 г. напред. От тази гледна точка инвестиционното банкиране е необходимо и то съществува на пазара в различни свои форми. Въпросът е как ще се институционализира и кога. Пазарът е изключително гладен за нормални, читави проекти за финансиране, включващи стабилни прогнози, консервативен подход, здравословен паричен поток, възможност за обслужване на задълженията към кредиторите.

- Какво пречи на реалния сектор да се развива по-бързо?

Виктор Манев:

- 15 години пазарна икономика са много кратък период. Предприемаческата култура е в самото начало, няма смяна дори на едно поколение. Много от хората, които са предприемачи днес, не са успели да учат по правилата на пазарната икономика. Едва сега се появяват нови предприемачи, които имат представа за правилата й. Реалният сектор изисква традиции и култура, които се създават в момента, и поради това процесът на израстването му може да се наблюдава още много години. Същевременно рядко се осъзнава силният конкурентен натиск от Европа и от външния пазар. През 2007 г. българският реален сектор ще бъде подложен на конкуренцията на ЕС и съществуването на цели традиционни за България сектори ще бъде заплашено - текстил и шиваческа дейност, кожарска и обувна индустрия, земеделие. Тези рискове трябва да се обмислят днес, за да се предприеме секторна и национална политика за подготовка на оцеляване. Важна роля трябва да заемат и самите предприемачи и браншови организации. Спасяването на давещия се е дело на самия давещ се.

- Банките приемат ли като гаранция за качество на проектите участието на консултантски компании в създаването им?

Виктор Манев:

- Да. Всеки по-сериозен проект има необходимост от преглед и професионална помощ от широк кръг експерти и консултанти - адвокати, одитори и счетоводители, секторни специалисти и финансисти. Този кръг от външни специалисти обикновено има изключително значение за създаване на добавената стойност в проекта, като по този начин значително коригира и по същество намалява специфичния за проекта риск. Всеки банкер и инвеститор с голямо внимание изучава рисковете по проекта и възможността на спонсорите на проекта да управляват тези рискове. Затова силният и признат външен консултантски екип е важен както за самия спонсор на проекта, така и служи като сертификат за качество и контрол на риска на проекта пред неговите банкери и инвеститори.