Специално за Econ.bg

Михаела Петрова е журналист и писател. Името й става популярно с текстовете й за взаимоотношения и сексуална култура, когато започва работа в женски и лайфстайл списания – последователно EVA, "Егоист" и до ден-днешен за "Жената днес”. Тя е един от първите журналисти, които поемат предизвикателството да пишат по тези теми от първо лице. Преди време издаде първата си книга - "Секс, любов и други глаголи", заради която си спечели имидж на родната Кари Брадшоу, изследваща дебрите на усложнените взаимоотношения между мъжа и жената през XXI век. Наскоро изезе и втората й книга - "Агент на нищото".

Именно тя стана повод нашите колеги от дамския сайт Jenite.bg да се срещнат и разговарят с Михаела. Ние от своя страна, в продължение на анализа за книгите и обществото, който ви представихме наскоро в две части (може да ги прочетете тук и тук), използвахме възможността да й зададем няколко въпроса за пазара на книги, писането, българските автори и бъдещето на печатните медии у нас.

Г-жо Петрова, Вие издавате вече втора книга. Какво е положението на книжния пазар в момента?

Михаела Петрова:

Страничен наблюдател съм на книжния пазар. Но това, което зная, е, че има някои недоразумения. Например, големите книжарници не зареждат стари заглавия, особено на български автори. Или може би не на всички български автори. В момента на криза във всички сфери, когато фалират и голям брой печатници, омагьосаният кръг между книжарници и издатели: "Не ти зареждам книгите, защото не ми даваш на консигнация, не ти давам на консигнация, защото не ми издължаваш парите" става все по-симптоматичен. Впрочем, отнася се и за площад "Славейков". Там например моите книги никога не са се продавали, защото издателство "Изток-Запад" не толерира безвъзмездната консигнация, само за да присъства дадено заглавие на площада. Затова и продажбите, отчетени от големите книжарници, не могат да бъдат критерий за развитието на книжния пазар, поне според мен. При тях е важна актуалността на продукта, не случайните приливи на търсене на книги. По отношение на българските автори, малките книжарнички "Български книжици" и "Нисим" в София поддържат заглавията, дори и на не много известни писатели. Което е апостолско и направо възрожденско отношение от тяхна страна.

Има ли среда за развитие на българските писатели у нас?

Михаела Петрова:

Животът в България предлага такова огромно разнообразие от теми и сюжети, от възможности за творческа интерпретация на най-разнообразни казуси, че за мен наистина е загадка защо нямаме много творци. Вероятно фактът, че няма как човек да се издържа с писане на книги, е причина много талантливи хора да пишат романите само в главата си. И все пак, ако си писател в душата си, ако това е големият ти талант, среда не е нужна - нужни са само химикалка и някаква салфетка, на която да си запишеш идеята, фразата, стиха, дори и на коляно. Ако нещо отвътре те кара да си записваш мислите, ще го правиш и в телефона си, докато пътуваш в трамвая. Иначе, ако се чудиш какво да правиш и решиш, че ти е интересно да пишеш, и изкараш курсове по творческо писане, да речем... после няма да имаш среда за развитие, ако си го представяш като единствена работа. Мащабът ни е такъв. Нищо лично.

Може ли един съвременен български писател да се издържа предимно с писане?

Михаела Петрова:

Не, но и в чужбина с писане се издържат изключително малко автори - онези, за които сме чували и които имат много големи тиражи. Когато се записах в една международна писателска група в LinkedIn, разбрах, че ние сме си супер. Хора с по три книги, писали за популярни списания, се оплакваха, че им плащали 5 цента на дума и то ако им одобрят текста! При техните разходи и кредити, това е глад и драма, не нашето. В България и особено в София, малкият мащаб е плюс в това отношение. Хората, които се "справят с писането", се броят на пръсти и точно тук и сега никой от нас няма да остане гладен, нито пък жаден, винаги ще има какво да работим. Не ми харесва, когато точно тези хора се оплакват, че не печелят от книгите си, защото това не са просто писатели, а медиатори. И имат абсолютно уникален шанс да бъдат чути, да формират обществено мнение. Това, че пишем в различни медии, участваме в телевизионни и други медийни проекти, е хубаво. Да, случва се да страдаме за писателското усамотение и творческия кеф. Но от друга страна, докато вършим друга обществена работа, се сдобиваме и с нови гледни точки, можем да бъдем актуални и когато седнем да пишем книгите си. Книгите са бонус към всичко останало, което можем да свършим за хората, с които живеем в една и съща държава.

Интересът към последната ви книга "Агент на нищото" е сравнително голям, доволна ли сте от резултатите?

Михаела Петрова:

Разбира се, че това е много приятно. И както стана ясно, положителният резултат няма как да бъде във финансовата печалба. Истински ценното е, че научаваш колко съмишленици на идеите си имаш. Разбираш, че и други хора са търсили път, без да са сигурни, че обкръжението им ги разбира. Ти им даваш сила да изразят себе си и да живеят живота си както го разбират със сърцата си, но и те ти дават сила да продължиш. Това е големият кеф.

Какви качества трябва да притежава един съвременен български писател, за да продава добре?

Михаела Петрова:

За да продаваш добре, трябва да си яхнал вълната на обществения интерес. Но това не винаги са добрите и ценни книги. За да бъдеш истински интересен писател, макар и не много продаван, трябва да имаш куража да яхнеш подводните течения. Не да отразяваш онова, което вече съществува, а да предусещаш новото светоусещане, което се заражда.

Съществува ли т.нар. българска лайфстайл журналистика и ще оцелеят ли качествените списания в условията на криза?

Михаела Петрова:

Вярвам, че ще оцелеят. Лайфстайл журналистиката е носител на въпросното ново светоусещане... Разбира се, има прекалено много глупости в тези издания, няма как - за да се издържат, те обслужват рекламодатели и като цяло трябва да се съобразяват с политиката на издателя. Но точно там се появяват първите лястовички на новото. Могат да се появят дори в на пръв поглед незначителна новина от наблюдателен редактор. Който трябва, ще си я намери и развие. Списанията ще оцелеят.

Можете ли да дадете някакви прогнози за бъдещето на печатните медии в България?

Михаела Петрова:

Моят личен интерес вече е насочен към интернет медиите и затова не се наемам да говоря за бъдещето на печатните медии. Но хората все още обичат и вестниците, и списанията. Забелязвам, че по-далновидните от тях отново започват да привличат качествени автори. Започнаха да схващат, че формулата "млади и неопитни за малко пари, но да има кого да юркаме", не върши работа. Дори и поради факта, че е абсурдно да "юркаш" съвременния млад човек. Той си е тръгнал, далеч преди да си опитал да му го играеш авторитетно и строго. Но така или иначе, истинското бъдеще е в интернет медиите. И очаквам в съвсем скоро време те да се развият и като интернет телевизия. Когато видях какво високо качество има картина от една конкретна марка съвременен смартфон - качество, което може да бъде излъчено по БНТ, разбрах, че интернет телевизията е въпрос единствено на организация. Технически вече е възможно да съществува и да бъде поддържана с малко средства.