Специално за Econ.bg.

- Най-голямото предизвикателство, поставено пред Европейския съюз е неговото разширяване. Възможно ли е да се постигне някакъв оптимален компромис между стремежа да се създаде единна икономическа и политическа Европейска общност и амбицията да се запази националната идентичност на държавите?

Андраш Инотай:

- Бих казал, че възможност за компромис има, но въпросът е дали той ще бъде оптимален... За едни страни той ще бъде, но за други за други - не. Това, което се наблюдава е, че най-вече по-малките страни държат да запазят националната си идентичност в Европейския съюз. Ясно е, че малки държави като Ирландия и Финландия дори са засилили националната си идентичност, но това може да стане възможно само в процеса на интеграцията им в Европейския съюз по две причини. Първата е, че те взеха участие в преговорите със САЩ и Япония. Преди това не можехме да си представим Финландия дори като самостоятелна държава, да преговаря със САЩ, но сега като страна членка в ЕС, тя има много по-голямо значение. Второ, малките култури са в период на възраждане в Европа. Преди две десетилетия, никой не се интересуваше от Финландската и Ирландската култура. Ирландците дори не говореха ирландски език, а днес те са в много по-висок стадии на развитие на тяхната национална идентичност. Това е една позитивна идентичност, а не защитна идентичност, насочена срещу останалия свят и в същото време е една отрицателна идентичност, каквато една страна може да придобие само когато стане част от някаква по-голяма общност.

- Какви ползи ще имат един от друг регионите на Централна и Източна Европа и самия ЕС след разширяването?

Андраш Инотай:

- Част от тези ползи вече са в действие. По-специално, страните от ЕС са разширили търговията помежду си, компаниите в ЕС имат много привилегии в процеса на приватизация, както и се отварят към пазарите в Централна и Източна Европа. След разширяването, бизнес общността ще бъде много по-уверена в дейността си, защото законовите рамки ще бъдат унифицирани и няма да бъдат поставяни под въпрос. Това, в което сме убедени е, че Европа ще има по-висок растеж, както и много повече възможности да въздейства върху международното икономическо развитие. Пазарът е голям и дава повече възможности за спестявания. Новите технологии могат да бъдат произвеждани за по-голям пазар. Например в областта на екологичните технологии, Европа все още има водеща позиция. В други области обаче ситуацията не е толкова благоприятна. Що се отнася до проучването и развитието, Европа има голям потенциал, но висококвалифицираните специалисти от Централна и Източна Европа се ориентират по-скоро към САЩ, отколкото към европейските пазари. Същото се случва и в ЕС, където най-добрите специалисти в областта на компютрърното инженерство, биотехнологиите, както и други водещи технологии, също отиват към САЩ. Най-голямото предимство, разбира се, би била увеличаващата се стабилност, която е необходима за продължително икономическо развитие.

- Възможно ли е ценностите на Западна и Източна Европа да бъдат хармонизирани?

Андраш Инотай:

- Първо, трябва да дефинираме какво представляват европейските ценности, има ли такива ценности или има просто глобални ценности. По-добре е да се говори за Източноевропейски манталитет и Западноевропейски манталитет. Уверен съм, че можем да обогатим западноевропейския начин на мислене, който в последните 50 години е развил усещането за превъзходство в двуполюсна Европа. Западна Европа беше очевидният победител и можеше да поддържа подобно усещане. Днес, при всички тези промени в света и Европа, това превъзходство е поставено под въпрос и ние можем да им помогнем да превъзмогнат тази консервативност. Можем да ги превъзмогнем, не заради нашата лична воля, а защото сме принудени от историята. Трябва да оцелеем в тази нова ситуация, изпълнена с много социални и икономически изпитания. Вярвам, че Западна Европа, при сегашното си ново на развитие, може да си позволи подобни изпитания, въпреки че едва ли би желала да плати за промените. Убеден съм, че разширяването на ЕС ще предостави добри възможности на страните от Централна и Източна Европа да допринесат за по-голямата гъвкавост на европейската общност.

- Противоречи ли различната степен на възприемане на европейските изисквания в отделните страни на политиката на хармонизация?

Андраш Инотай:

- Съществуваше концепцията за т.нар. "концентрични кръгове" , т.е. има страни, по-напреднали в процеса на интеграция, на които трябва да се даде възможността да напредват по-бързо. И други, които са по-назад. Но според мен, тази концепция на практика не действа, защото това би означавало, че ако страна А е в група, напреднала в определена област, би трябвало да бъде в също толкова напреднала група в друга област, което не е вярно. Много по-гъвкава концепция е т.нар. "променлива геометрия" – някои страни могат да са на по-високо ниво и да имат по-сериозен интерес в едни области, а други страни – съответно – в други области. Не трябва да допускаме обаче някоя от страните да се изключи от процеса. В миналото сме ставали свидетели на това определена страна да избере да не участва в определена програма, както беше случая със социалната политика на Великобритания и Дания, с валутната политика, също за Великобритания, Дания и отчасти Швеция, и последното решение от срещата в Севиля, отнасящо се до подкрепата на положителен развой на събитията на изборите в Ирландия по-късно тази година. Страните кандидатки и новоприетите членки могат да изберат да се разграничат от определена политика още преди да са се присъединили към съюза. Те могат да се присъединят към съюза, единствено след като изпълнят предвидените изисквания, и след момента на присъединяване, могат да се подпишат индивидуални споразумения, които да вземат предвид специфичните условия във всяка една от страните. Но това е вече втората стъпка. Първо страните трябва да станат част от съюза и тогава да вървят към задълбочаване.

- Смятате ли, че процесът на разширяване е достатъчно ясен и че се ползва с пълна обществена подкрепа в страните-кандидатки?

Андраш Инотай:

- Изглежда, че първата фаза на разширяването най-накрая има ясни граници във времето, което обаче не гарантира, че няма да има забавяния. Все пак, изглежда, че в момента, докато Дания е председател, преговорите с определена група страни, могат да приключат. Ако някоя от страните все още не е приключила до януари или февруари следващата година, ще може да го направи и документите за присъединяване могат да бъдат подписани през март. Тогава може да започне и процесът на ратификация в страните членки и Европейския Парламент. При малко повече късмет тези страни могат да станат членки през януари или юли 2004. Абсолютно необходимо е да има ясна времева рамка и за втората фаза на присъединяване, която трябва да стане част от стратегията на ЕС още на срещата в Копенхаген през декември. Тогава целия процес може да остане отворен и аз се надявам, че това ще окуражи и останалите страни, които биха искали да се присъединят, било то тези, които вече са започнали преговори като Румъния и България или онези, които биха искали тепърва да ги започнат, като Хърватия. Турция си остава голяма въпросителна.

- Ефективна ли е информационната политика в страните кандидатки за членство в ЕС?

Андраш Инотай:

- Мисля, че тази политика има различни нива. Отначало беше предоставена обща информация относно ЕС – как функционира съюза, кои са основните институции, какво представлява процеса на взимане на решение, каква е общата селскостопанска политика, какво представлява еврото. Сега сме в друга фаза, а именно какви са последиците от отказа за присъединяване, какво трябва да направят отделните общества в Централна и Източна Европа, за да се присъединят успешно към съюза, как може да се намали цената на прехода и как могат да се увеличат възможностите. Мисля, че трябва да се отдели особено внимание на онези обществени групи, които могат да бъдат ощетени от процеса на интеграция. Няма защо да убеждаваме облагодетелстваните, те знаят най-добре какви са плюсовете, но трябва да говорим с фермерите, селското население, малките и средни предприятия, които не са достатъчно конкурентноспособни, с по-възрастните хора и онези, които нямат нужното образование.

- Споделяте ли тезата на С. Хънтингтън, че културната и цивилизационната идентичност определят моделите на интеграция, дезинтеграция и световните конфликти след Студената война?

Андраш Инотай:

- Тезата на Хънтингтън беше отречена и критикувана от много хора. Смятам, че тя е една прекалено опростена визия за света. Светът е много по-разнообразен, по-различен. Това, което със сигурност е много важен въпрос, е как различните култури, различните ценностни системи могат да съществуват съвместно в бъдещето. Основното преимущество на американското общество е "претопяващия котел", което означава, че различните в своята същност западноевропейци, северноевропейци, италианци, поляци, алжирци, българи, руснаци са отишли в САЩ и всички те допринасят за тамошното развитие и имат голямо поле за дейност. Съществува определено ниво, отвъд което този "претопяващ котел" не работи по начина, по който би трябвало да работи. Истинското мултикултурно и мултиетническо разнообразие в положителния смисъл може да бъде създадено само в Европа. Основният проблем тук е езиковата бариера, ние имаме толкова много различни езици. Аз съм сигурен, че многообразието на етноси и култури може да бъде от голяма полза за глобализиращата се среда през 21 в. Това зависи от политиките - как различните политики на правителството влияят или оформят мултикултурната връзка.

- От какво зависи предотвратяването на потенциалните възможности за сблъсък между цивилизациите в хода на глобализацията?

Андраш Инотай:

- Много е трудно да се отговори на този въпрос. Разбира се, съществуват различни ценностни системи, различни религии, които могат да се превърнат в опасност или да предизвикат конфликт, но смятам че единственото нещо, което можем да направим е да улесним един диалог между цивилизациите и да открием общи ценности. Ние всички живеем на Земята и ако унищожим условията за живот на нея в резултат на военни действия или на замърсяване на околната среда, тогава природата ще стане все по-малко обитаема, все по-малко приятна и комфортна за всеки, независимо към каква цивилизация принадлежи.

- България е отворила 30 преговорни глави и вече е затворила 20 от тях. Как виждате нашето присъединяване във времето?

Андраш Инотай:

- Брюксел ще вземе решението и се надявам, че Брюксел ще настоява следващата дата на разширяване да бъде не по-късно от 2007 или 2008 г. От друга страна разширяването може да се осъществи само, ако дадената страна, в случая България, е също достатъчно подготвена. Финализирането на преговорите е основна предпоставка, но в смисъла на приспособяване. Преговорите ще продължат и ние трябва да положим усилия, но това не е истинският проблем. Вие трябва да се концентрирате много повече върху подготовката на обществото, не само на икономиката, не само на законодателната система, не само на институциите, но на цялото общество за членство. Това е истинското предизвикателство.

- Наскоро африканските държави съобщиха, че имат намерението да създадат Съюз, подобен на Европейския. Това означава ли че процеса на глобализация е необратим?

Андраш Инотай:

- Смятам, че това, което направиха африканските държави бе политическа декларация. Това е част от икономическата действителност. Както бе случая с натоварването с прекалени данъци при латино-американската интеграция и все още тези страни търгуват основно със САЩ и Западна Европа, макар че регионалната търговия е все още важна. Аржентина може да катастрофира, защото не е създала конкурентни структури, а само регионални протективни структури, а глобализиращият се свят изисква глобална конкурентна продукция. Мисля, че глобализацията е необратима. Необратима е по технически причини - световните телевизионни програми, мобилната система, отварянето на финансовите пазари и световната циркулация на капитал. Глобализацията в много по-малка степен е напреднала при пазарите на труда. Това е противопоставяне между свободния поток на капитали и ограниченият поток на работна ръка. Също така глобализацията в много по-малка степен е прогресирала на ментално ниво. Истинското предизвикателство е как да се извлече полза от преимуществата на глобализацията от една страна, а от друга – да се поддържа идентичността, не в опозиция на цивилизацията, а интегрирайки се в течението на глобализацията.

- Първо, трябва да дефинираме какво представляват европейските ценности, има ли такива ценности или има просто глобални ценности. По-добре е да се говори за Източноевропейски манталитет и Западноевропейски манталитет. Уверен съм, че можем да обогатим западноевропейския начин на мислене, който в последните 50 години е развил усещането за превъзходство в двуполюсна Европа. Западна Европа беше очевидният победител и можеше да поддържа подобно усещане. Днес, при всички тези промени в света и Европа, това превъзходство е поставено под въпрос и ние можем да им помогнем да превъзмогнат тази консервативност. Можем да ги превъзмогнем, не заради нашата лична воля, а защото сме принудени от историята. Трябва да оцелеем в тази нова ситуация, изпълнена с много социални и икономически изпитания. Вярвам, че Западна Европа, при сегашното си ново на развитие, може да си позволи подобни изпитания, въпреки че едва ли би желала да плати за промените. Убеден съм, че разширяването на ЕС ще предостави добри възможности на страните от Централна и Източна Европа да допринесат за по-голямата гъвкавост на европейската общност.

- Противоречи ли различната степен на възприемане на европейските изисквания в отделните страни на политиката на хармонизация?

Андраш Инотай:

- Съществуваше концепцията за т.нар. "концентрични кръгове" , т.е. има страни, по-напреднали в процеса на интеграция, на които трябва да се даде възможността да напредват по-бързо. И други, които са по-назад. Но според мен, тази концепция на практика не действа, защото това би означавало, че ако страна А е в група, напреднала в определена област, би трябвало да бъде в също толкова напреднала група в друга област, което не е вярно. Много по-гъвкава концепция е т.нар. "променлива геометрия" – някои страни могат да са на по-високо ниво и да имат по-сериозен интерес в едни области, а други страни – съответно – в други области. Не трябва да допускаме обаче някоя от страните да се изключи от процеса. В миналото сме ставали свидетели на това определена страна да избере да не участва в определена програма, както беше случая със социалната политика на Великобритания и Дания, с валутната политика, също за Великобритания, Дания и отчасти Швеция, и последното решение от срещата в Севиля, отнасящо се до подкрепата на положителен развой на събитията на изборите в Ирландия по-късно тази година. Страните кандидатки и новоприетите членки могат да изберат да се разграничат от определена политика още преди да са се присъединили към съюза. Те могат да се присъединят към съюза, единствено след като изпълнят предвидените изисквания, и след момента на присъединяване, могат да се подпишат индивидуални споразумения, които да вземат предвид специфичните условия във всяка една от страните. Но това е вече втората стъпка. Първо страните трябва да станат част от съюза и тогава да вървят към задълбочаване.

- Смятате ли, че процесът на разширяване е достатъчно ясен и че се ползва с пълна обществена подкрепа в страните-кандидатки?

Андраш Инотай:

- Изглежда, че първата фаза на разширяването най-накрая има ясни граници във времето, което обаче не гарантира, че няма да има забавяния. Все пак, изглежда, че в момента, докато Дания е председател, преговорите с определена група страни, могат да приключат. Ако някоя от страните все още не е приключила до януари или февруари следващата година, ще може да го направи и документите за присъединяване могат да бъдат подписани през март. Тогава може да започне и процесът на ратификация в страните членки и Европейския Парламент. При малко повече късмет тези страни могат да станат членки през януари или юли 2004. Абсолютно необходимо е да има ясна времева рамка и за втората фаза на присъединяване, която трябва да стане част от стратегията на ЕС още на срещата в Копенхаген през декември. Тогава целия процес може да остане отворен и аз се надявам, че това ще окуражи и останалите страни, които биха искали да се присъединят, било то тези, които вече са започнали преговори като Румъния и България или онези, които биха искали тепърва да ги започнат, като Хърватия. Турция си остава голяма въпросителна.

- Ефективна ли е информационната политика в страните кандидатки за членство в ЕС?

Андраш Инотай:

- Мисля, че тази политика има различни нива. Отначало беше предоставена обща информация относно ЕС – как функционира съюза, кои са основните институции, какво представлява процеса на взимане на решение, каква е общата селскостопанска политика, какво представлява еврото. Сега сме в друга фаза, а именно какви са последиците от отказа за присъединяване, какво трябва да направят отделните общества в Централна и Източна Европа, за да се присъединят успешно към съюза, как може да се намали цената на прехода и как могат да се увеличат възможностите. Мисля, че трябва да се отдели особено внимание на онези обществени групи, които могат да бъдат ощетени от процеса на интеграция. Няма защо да убеждаваме облагодетелстваните, те знаят най-добре какви са плюсовете, но трябва да говорим с фермерите, селското население, малките и средни предприятия, които не са достатъчно конкурентноспособни, с по-възрастните хора и онези, които нямат нужното образование.

- Споделяте ли тезата на С. Хънтингтън, че културната и цивилизационната идентичност определят моделите на интеграция, дезинтеграция и световните конфликти след Студената война?

Андраш Инотай:

- Тезата на Хънтингтън беше отречена и критикувана от много хора. Смятам, че тя е една прекалено опростена визия за света. Светът е много по-разнообразен, по-различен. Това, което със сигурност е много важен въпрос, е как различните култури, различните ценностни системи могат да съществуват съвместно в бъдещето. Основното преимущество на американското общество е "претопяващия котел", което означава, че различните в своята същност западноевропейци, северноевропейци, италианци, поляци, алжирци, българи, руснаци са отишли в САЩ и всички те допринасят за тамошното развитие и имат голямо поле за дейност. Съществува определено ниво, отвъд което този "претопяващ котел" не работи по начина, по който би трябвало да работи. Истинското мултикултурно и мултиетническо разнообразие в положителния смисъл може да бъде създадено само в Европа. Основният проблем тук е езиковата бариера, ние имаме толкова много различни езици. Аз съм сигурен, че многообразието на етноси и култури може да бъде от голяма полза за глобализиращата се среда през 21 в. Това зависи от политиките - как различните политики на правителството влияят или оформят мултикултурната връзка.

- От какво зависи предотвратяването на потенциалните възможности за сблъсък между цивилизациите в хода на глобализацията?

Андраш Инотай:

- Много е трудно да се отговори на този въпрос. Разбира се, съществуват различни ценностни системи, различни религии, които могат да се превърнат в опасност или да предизвикат конфликт, но смятам че единственото нещо, което можем да направим е да улесним един диалог между цивилизациите и да открием общи ценности. Ние всички живеем на Земята и ако унищожим условията за живот на нея в резултат на военни действия или на замърсяване на околната среда, тогава природата ще стане все по-малко обитаема, все по-малко приятна и комфортна за всеки, независимо към каква цивилизация принадлежи.

- България е отворила 30 преговорни глави и вече е затворила 20 от тях. Как виждате нашето присъединяване във времето?

Андраш Инотай:

- Брюксел ще вземе решението и се надявам, че Брюксел ще настоява следващата дата на разширяване да бъде не по-късно от 2007 или 2008 г. От друга страна разширяването може да се осъществи само, ако дадената страна, в случая България, е също достатъчно подготвена. Финализирането на преговорите е основна предпоставка, но в смисъла на приспособяване. Преговорите ще продължат и ние трябва да положим усилия, но това не е истинският проблем. Вие трябва да се концентрирате много повече върху подготовката на обществото, не само на икономиката, не само на законодателната система, не само на институциите, но на цялото общество за членство. Това е истинското предизвикателство.

- Наскоро африканските държави съобщиха, че имат намерението да създадат Съюз, подобен на Европейския. Това означава ли че процеса на глобализация е необратим?

Андраш Инотай:

- Смятам, че това, което направиха африканските държави бе политическа декларация. Това е част от икономическата действителност. Както бе случая с натоварването с прекалени данъци при латино-американската интеграция и все още тези страни търгуват основно със САЩ и Западна Европа, макар че регионалната търговия е все още важна. Аржентина може да катастрофира, защото не е създала конкурентни структури, а само регионални протективни структури, а глобализиращият се свят изисква глобална конкурентна продукция. Мисля, че глобализацията е необратима. Необратима е по технически причини - световните телевизионни програми, мобилната система, отварянето на финансовите пазари и световната циркулация на капитал. Глобализацията в много по-малка степен е напреднала при пазарите на труда. Това е противопоставяне между свободния поток на капитали и ограниченият поток на работна ръка. Също така глобализацията в много по-малка степен е прогресирала на ментално ниво. Истинското предизвикателство е как да се извлече полза от преимуществата на глобализацията от една страна, а от друга – да се поддържа идентичността, не в опозиция на цивилизацията, а интегрирайки се в течението на глобализацията.