Йордан Матеев е икономист с над 20 години опит като бизнес журналист в електронни и печатни медии. Той има магистърска степен със специалност Финанси в УНСС – София. Понастоящем Йордан е изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия от 2013 г. Той е и член на Настоятелството на Българската хранителна банка член на Настоятелството на Институт Отворено общество - София.

Какво предвижда проектът за постановление на МС, предложен от МЗХГ и защо търговските вериги са против него?

Според проекта на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) за постановление на Министерския съвет за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските вериги, продаващи храни трябва да се обособят места - щандове, регали, хладилни витрини и други, за регионални храни, които да заемат минимум половината площ за всяка групи храни. Тези храни трябва да се купуват директно от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км от областния център, а продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени, освен с изричното им писмено съгласие.

Ние сме против този проект по редица причини. Според нас той погазва основните принципи на пазарната икономика. Предложените промени биха довели до изключително вредни последици за всички участници на пазара на хранителни стоки – българските потребители, търговците на дребно и самите български производители.

Проектът би оказал изключително вредно въздействие на пазара, тъй като предвидените мерки забраняват утвърдените бизнес модели на търговските вериги, които предлагат на милиони българи качествени храни на ниски цени, благодарение на оптимизация на процесите и безкомпромисен контрол на качеството. В резултат може да се очакват повишаване на цените, ограничаване на избора и дефицит на много стоки и достигане до пазара на храни с ниско качество.

Според нас, въпреки че целта на проекта е да подкрепи българските производители, всъщност за много от тях ще има негативни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България. Освен това добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на търговските вериги.

Предложените промени противоречат и на законодателството на ЕС в редица области като нарушаване на свободата на движение на стоки, ограничаване на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ и ще доведат до наказателни процедури срещу България, както и реципрочни ограничения от засегнатите страни, което ще удари българския износ.

Какво ще предизвика ръст на цените?

Бизнес моделът на търговските вериги до голяма степен е базиран на изкупуването на големи количества продукти от производителите, които се доставят до централен склад и от там се разпределят по магазините. Именно така, чрез икономия от мащаба и оптимизация на логистичните разходи, се постигат ниски цени за клиентите. Предложените мерки, с които местни производители трябва да доставят директно в магазините, а не в логистичната база, за доставки от разстояние не по-голямо от 200 км. напълно разбиват този модел, което неминуемо ще доведе до ръст на цените. Храните сега се приемат за всяка верига от един или два склада за цялата страна. Предложената регулация предполага наемането за всеки отделен магазин, а това са стотици магазини, на специализиран персонал, който да приема храните, да следи за тяхната безопасност, качество и спазването на всички договорени изисквания. Това е огромен допълнителен разход, който някой трябва да плати.

Освен това, за да се спазят изискванията на проекта за постановление ще се наложат и разходи за допълнително оборудване и пренареждане на магазините, които отново ще бъдат платени от българските потребители. Съвсем отделна тема е, че докато тече преустройството на магазините, те ще трябва да бъдат затворени, което няма да се приеме добре от хората.

Цените ще се вдигнат и заради ограничаването на промоциите. Към момента около 1/3 от оборота на хранителните вериги е с промоционални стоки. Това означава, че разходите на домакинствата за храни ще се вдигнат значително в без това тежък за всички момент.

Казвате, че проектът ще навреди и на българските производители. Защо?

Важно е да се има предвид, че в България оперират изключително много производители на хранителни продукти с различни географска локация, мащаб, инвестиции и съответно капацитет на производство, сертифицираност за качеството на произвежданите продукти и т.н. В този смисъл въпреки, че целта на проекта е да подкрепи българските производители, всъщност за много от тях ще има негативни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България.

Освен това делът на добрите български продукти в търговските вериги значително надхвърля 50%. Ако бъдат приети предложенията на МЗХГ, част от тези познати и харесвани стоки ще бъдат изместени от рафтовете за сметка на други производители не заради по-високо качество, а благодарение на една административна мярка. Принудителното изхвърляне на компании, с които веригите работят не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в големите ритейлъри.

Ние напълно споделяме целта да се помогне на българските производители, но тя не се постига с настоящия проект. Той прави българските производители по-неконкурентоспособни. Освен това проектът защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през „задната врата“. Според нас основната цел на държавата следва да е обезпечаване на населението със свежи и качествени храни на ниски цени, а предлаганите мерки водят до точно обратното.

Какъв е делът на българските храни към момента?

Членовете на СМТ от години работят със стотици конкурентоспособни български компании. Благодарение на това партньорство, повече от 67% от асортимента в основните хранителни категории в четири от водещите ритейлъри у нас се състои от български продукти. Този дял е най-висок при месото и месните продукти – 76%, следван от хляба и хлебните изделия със 73%, млякото и млечните продукти с 64% и плодове и зеленчуци с 57%.

Освен това 40% от собствените марки на веригите се произвеждат в България. Най-голям е делът при месото и месните изделия – 63,5%, а при хляба и хлебните изделия - 56%.

Допълнителна полза за производителите е възможността да развият бизнеса си и да излязат на международни пазари благодарение на партньорството си за експорт с търговските вериги. Така повече от 45 български компании успешно реализират продуктите си в чужбина.

Търговските вериги подкрепят ли българските производители в момента?

Големите търговски вериги в страната винаги са подкрепяли българското производство, продължават да го подкрепят и ще го подкрепят дори още повече в условията на криза. В този смисъл ние можем да бъдем част от решението на проблемите на българските производители, но в никакъв случай не можем да бъдем държани отговорни за състоянието на земеделския сектор у нас. Да не забравяме, че от влизането на страната в ЕС, в земеделието ни бяха налети милиарди евро в безброй проекти. Селското ни стопанство щеше да е значително по-развито, ако поне част от тях беше отишла за смислени програми за насърчаване на различни форми на сдружаване на малките производители, окрупняване на продукцията, организиране на транспорта, складирането и пакетирането. Именно това са основните предизвикателства пред българските фермери. Ако те успеят да се справят с тях, няма да има нужда от икономически национализъм, който обслужва ограничен брой производители.

Като национално отговорни компании нашите членове помагат на производителите с различни инициативи. Тук влизат споделяне на ноу-хау, помощ за сертифициране по международни стандарти, съвместно разработване на продукти и така нататък. Освен това, в нашето сдружение работим по пакет от доброволни мерки за стимулиране на българското производство – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, които са алтернатива на незаконните регулации. От тях ще спечелят и потребителите, и местните производители.

Какви мерки за подпомагане на българските производители предлагате?

Ние предлагаме пакет от алтернативни доброволни мерки като част от тях могат да бъдат приложени веднага. Тук влиза предоставянето на част от паркингите на магазините за провеждане на фермерски пазари, контролирани от БАБХ. Веднага можем да започнем и разговори с нови доставчици по списъци предоставени ни от министерство на земеделието и агенцията по безопасност на храните. Приоритетно за нас ще бъде осигуряването на доставката на сезонни плодове и зеленчуци и на прясно българско агнешко месо заради наближаващите празници.

В по-голям времеви хоризонт предлагаме съвместно с министерствата на земеделието и икономиката и БАБХ да се разработи механизъм, който да насърчи сдружаването на малките производители, така че да могат да отговорят на изискванията на веригите за количества и пакетиране. Освен това ние сме готови да обозначаваме маркетингово кой продукт е български, за да могат клиентите да правят по-лесно своя избор, и да подкрепим национална кампания, която да стимулира хората да избират качествените български храни. Не на последно място, декларираме и своята готовност да споделяме дела на българските продукти в различните продуктови групи.