Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Господин Радев, последни новини от АИЧИ от българския павилион на Експо 2005?
Йордан Радев:
Последните новини са, че някои от рекламните материали са на привършване, защото има много голям интерес. Имаме над 10 000 посетители дневно. Вече е въведено и спиране по час на опашката, защото павилионът е малък. Върви и подготовката за българския ден на 13 май.
Каква бе в цифри за Пловдивския панаир 2004 г.?
Йордан Радев:
Има абсолютно възходящ ръст. Печалбата е над 40%. За една година фирмите, участвали при нас, от 7500 са станали над 8000. Специализираните изложби от 24 скочиха на 40. Това обаче не е заслуга само на мениджмънта. Такава е макросредата в България. Ние сме един вид изпреварващо отражение, пилотен проект на това, което се случва у нас.
Вашата визия за привличане на свежи пари?
Йордан Радев:
Свежи пари... повече клиенти. До 2005 г. не бяхме ползвали никакви кредити. През 2004 г. сме инвестирали 8.5 млн. лв. собствени средства в нови сгради. Тази година за първи път взехме 4 млн. лв., за да продължим тази програма. Защото Пловдив е топъл южен град и не е нормално чужденците, като дойдат през май или септември, да се потят на 35-40 градуса и да правят бизнес. Те искат да плащат, но искат и условия. Ние не можем да взимаме пари, без да предложим условия.
Реални ли са цените, на които продавате площи?
Йордан Радев:
Цените са високи, но далеч не са като тези в околните панаири с нашия ранг. Защото съгласете се, че 160-200 EUR на кв. м си е един панелен апартамент за цял живот. За пет дни става наистина скъпо. Но искам да кажа, че не цената може да бъде пречка за участие, защото над 70% от фирмите идват за втори или трети път при нас. Това означава, че те са си калкулирали тези участия, изчислили са и ползата от тях и тя се е оказала по-голяма. Клиентът, като дойде на панаир, си поставя две, три или четири цели и ако изпълни половината или повече от половината от тях, той повтаря. А самият факт, че над 70% го правят , говори, че цените не са критерий. Те са съизмерими с тези в Югоизточна Европа и приблизително на ниво 50-60% от западноевропейските.
Ще затворите ли цикъла с хотел и ресторант, защото извън панаира доста български фирми се оплакват, че са рекетирани от хотелиерите?
Йордан Радев:
За съжаление хотелиерите рекетират не само изложителите, но и нашия имидж. Ситуацията е следната. Аз искам от хотелиерите коректна информация, защото в момента ние продаваме места за 2006-2007 г. И когато фирмите ме питат колко струва хотелът, аз казвам примерно 50 EUR, защото съм получил официална информация от хотелите. Следващата година идва клиентът и вижда, че тези 50 EUR вече са станали 90. И става така, че аз съм излъгал, аз съм некоректният. Но да отговоря конкретно на въпроса. Имаме петно и търсим голяма хотелиерска верига, тъй като не е наша работа да строим и да менажираме хотел. Не че не можем, но не ни е работа. Водим разговори с различни фирми. Колкото до ресторантьорската част, ще ви отговоря с един виц. Двама войници за 50 дни ще изкопаят един кладенец, но 50 войници за два дни не могат да го сторят. И при нас горе-долу е така. По време на пролетния панаир само за един ден посетителите са 15-20 000, служителите още 7-8000. Става абсолютно струпване. Не може да правиш сам толкова места за хранене. И третият проблем, който сме на път да разрешим, е построяването на многоетажен паркинг. Тясно ни е сега. Кошмарно е паркирането. Няма изложители без коли. Дори да дойде със самолет, клиентът си взима рентакар и идва.
В едно интервю казвате, че на нашия пазар няма място за две добри винарски изложби. Бихте ли обяснили?
Йордан Радев:
Абсолютно, защото българският пазар е малък. Преди малко нали казах, че всеки производител си прави сметката. Той не може да каже: Аз ще платя толкова, ще отида в Пловдив и ще платя още толкова, за да отида в София, Плевен или Варна. Той на нашия пазар може само веднъж да се промоцира, да покаже новото си производство и да се бори за медал за хубаво вино. Втори път той просто няма да го направи. Той ще предпочете да отиде в Бордо, в Лондон, в Киев или някъде другаде, но не и два пъти да е тук. Защото в крайна сметка реколтата на виното е една. Аз ще изкарам през пролетта новите вина от реколта 2004-а, а през септември трябва да ги покажа пак. Затова казвам, че няма място за две изложби. Малки сме.
От тазгодишната Винария останаха недовършени дела. Нещо случва ли се с днешна дата?
Йордан Радев:
Вече водим разговори с лозаро-винарската камара, през юни да направим отново национални дегустации в Пловдив, за да можем да раздадем медалите, които стоят и чакат своите получатели. Това, което се случи през февруари, бе изключително неприятно. Аз оставам на твърдата позиция, че докато не дойдат чужди сомелиери, независими сомелиери извън излъчените от фирмите, ще си останем провинциални, затворени с едни национални дегустации, които просто не са насочени към търговията, към конкретния консуматор. Те са насочени към самите фирми. Във Франция също има международни и национални дегустации. И затова казвам, след като сме направили хубави национални, защо да не направим и хубави международни.
Господин радев, винопроизводители спрягат името ви за шеф на Националната лозаро-винарска камара. Вие да знаете нещо по въпроса?
Йордан Радев:
Вижте, аз съм радетел на българското. Не може да правим български етикети, гръцки шишета, молдовско вино и в Москва да отиде българско Меча кръв. Това за мен е недопустимо. Може би това ги е накарало така да говорят, но нито имам конкретни предложения, нито засега имам някакви виждания по този въпрос.
Ние сме пилотен проект на това, което се случва у нас.Цените ни са високи, но не са пречка за изложителите. В България няма място за две винарии.
