- Доц. Николов, как бихте определил ролята на новите технологии за развитието на обществото?
Доц. Румен Николов:
- Отговорът на този въпрос се дава на най-високо европейско политическо равнище – инициативата и програмата за действие Електронна Европа (eEurope),обявена от г-н Романо Проди. Основна цел на тази програма е до 2010 г. Европа да стане най-конкурентоспособната и динамична икономика в света. Програмата ще съдейства и за процеса на разширяване на ЕС чрез инициативата eEurope+, която обхваща страните, кандидатки за членство, включително България. Докато ролята на технологиите за икономическото развитие на страните е безспорна, все по-ясна става тяхната изключително важна роля и в областта на образованието, културата, общественият живот. Вече масово навлизат някои от услугите, предлагани по програмата за електронно правителство. Много хора ‘посещават’ виртуални изложби и музеи, съхранили културното и историческо наследство на целия свят. До края на 2003 г. се очаква над 50% от всички висши учебни заведения в света вече да предлагат на своите студенти програми за електронно обучение. Екипът, който ръководя, работи в областта на информационни технологии в образованието от над 20 г., а програми за електронно обучение предлагаме от 1995 г. Наскоро спечелихме проект от Шеста рамкова програма, който има за задача да създаде образцова мрежа от над 70 европейски университети, изследователски организации и фирми, работещи в тази област. Наред с положителните тенденции по отношение на новите технологии и процесите на глобализация, съществуват и редица опасности, свързани със запазване на интелектуалния потенциал, националната и културната идентичност на страни като България и дори на по-големи от нея страни.
- Един от наблюдаваните негативните резултати за България е т.н. изтичане на мозъци. Може ли да се спре или поне да се забави този процес?
Доц. Румен Николов:
- Тук има един интересен парадокс. Една от основните причини за този негативен резултат е бурното развитие на новите технологии, а забавянето и спирането на този процес може да стане само на базата на ефективното използване на тези технологии. Ще се опитам да обоснова това твърдение. За да постигне целта си и да се превърне в "най-конкурентната и динамична в света икономика, базирана на знания" до 2010 година, Европа търси високообразовани и компетентни кадри, които да използват максимално възможностите на новите технологии във всички икономически сектори. През последните пет години над 60% от общия брой открити работни места в ЕС са в областта т.нар. "интензивни на знания и електронни умения" професии. Европа е изправена пред огромен недостиг от компетентни специалисти с такъв профил – очаква се търсенето да надвишава предлагането с около 12% годишно през идните години. Новите технологии не само помагат да се откриват нови работни места, но и дават предпоставки за коренно обновяване на вече съществуващи такива. Подобен дефицит на специалисти има в САЩ и много други развити страни. Наскоро дори Чехия обяви своя програма за привличане на такива специалисти. Страни като България се превръщат в основни износители на "знания и електронни умения" за ЕС и САЩ. Една от главните заплахи за технологичното развитие на страната е емиграцията на тези високо квалифицирани професионалисти. Според статистиката, България е на последно място от общо 59 страни участнички в Световния икономически форум, Давос по отношение на този показател. През последните 14 години, българското население намаля с почти един милион. В по-голямата си част емигриралите са високо образовани специалисти. Този факт говори за нелеката задача на българската образователна система да създаде едно ново поколение от експерти по високите технологии, за да компенсира емиграцията и да отговори на огромното търсене на такива специалисти. В същото време с помощта на новите технологии може да се реализира процес на задържане на новите специалисти в България и обратно привличане в страната на нейния интелектуален потенциал, временно намиращ се в чужбина, а защо не – и на специалисти от други страни. Това може да се реализира например с технологии за работа от разстояние, учене от разстояние, електронен бизнес и др. Все повече български фирми и специалисти работят за големи чуждестранни компании без да напускат страната. От друга страна, България става атрактивна за чуждестранни инвестиции в областта на високите технологии. Аз съм председател на Българската асоциация за работа от разстояние, която през септември проведе международен симпозиум на тази тема в рамките на голяма международна конференция, посветена на изобретателя на първия електронен компютър Джон Атанасов. Трябва да направим така, че българите да правят подобни изобретения тук, в България и тези изобретения и научни резултати да дадат тласък за развитието на една конкурентна икономика, основана на знанията.
- Как могат новите технологии да повишат конкурентността и на българската икономика?
Доц. Румен Николов:
- "Българската инициатива за конкурентноспособност" и "Националната конференция за конкурентноспособност", 18-19 април, 2001, изразиха ясно послание: "колкото по-стабилна е връзката университет-промишленост-правителство, толкова по-конкурентноспособна е националната икономика". Според цялостното класиране по конкуретноспособност, представено на форума "Давос", България е след първите шестдесет държави. Безспорен лидер по отношение на конкурентност на икономиката в момента е Финландия, където споменатата по-горе връзка е реализирана чрез един много успешен модел, които дава своите резултати. Други такъв пример е Ирландия. Както университетите, така и промишлеността на България се сблъсква с огромни трудности, и изграждането на стабилно сътрудничество между тях е невъзможно в рамките на кратък период от време, ако не се предприемат някои специални мерки. Българското правителство, а и цялото общество трябва да разберат, че университетите и научните организации като производители на знания ще играят все по-важна роля. Трябва да съкратим пътя на научния продукт от изследователските лаборатории и екипи до неговото внедряване в производството. Иновациите са в основата на съвременните икономики. За тяхното раждане и ефективно използване е изключително важна връзката между обучението, изследванията, трансфера на знания и технологии, както и способността на хората и организациите да усвояват новите знания и технологии. Това важи особено силно за младите хора и за малките и средните предприятия. Не случайно СУ, в партньорство със Столична община и много други организации, подготвя провеждането на Европейския ден на предприемача на 8 и 9 октомври тази година. България получи правото да бъде негов домакин благодарение на нашата активна роля в реализирането на проекти за подкрепа на иновационното предприемачество. Досега такива събития са провеждани в Барселона, Берлин, Билбао, Кардиф, Дъблин, Белфаст, Стокхолм и други градове. За пръв път събитието се провежда извън рамките на ЕС. Програмата включва пленарни доклади панелни сесии с участието на политици, предприемачи, студенти, преподаватели и изследователи от България и ЕС. Нашата цел е да превърнем това събитие в ежегодно събитие с национално и регионално значение за стимулиране на иновативното предприемачество.
- Бихте ли казали нещо повече за ролята на университетите в този процес?
Доц. Румен Николов:
- Аз вече споменах, че ролята на университетите е решаваща, въпреки неблагоприятната ситуация, в която се намират университетите и цялата ни образователна система сега. За много хора вероятно изглежда странно защо СУ организира Европейския ден на предприемача. Надявам се скоро да дойде времето, когато ще се учудваме, ако СУ не организира достатъчно събития, свързани с тази тема. Напоследък се появи и терминът "предприемачески университет", дори има много активна европейска асоциация на такива университети. Степента на предприемачество и разбирането на комерсиалната цена на знанията се считат за ключови фактори при съгласуването на дейността на един университет с изискванията на икономиката, основана на знания. Някои биха могли да предположат, че предприемачески университет всъщност значи комерсиален университет. Това не е така - думата "предприемачески" се използва по-скоро в смисъл на "поемане на риска" да се извърви пътят от иновациите до експлоатацията на получените резултати в служба на обществото. Един университет не може да има за основна цел печалбата, а по-скоро - да въздейства върху обществото посредством интегриране на три основни дейности: преподаване, научни изследвания и служене на обществото. По време на този процес могат да се привличат и допълнителни източници на финансиране на дейността на университета – това е изключително важно, но не това е основният приоритет. Един предприемачески университет се стреми към по-ефективно образование и научни изследвания, като по този начин постига третата си основна цел - служба на обществото.
Политиката на сътрудничество между университетите, промишлеността и правителството се нуждае от по-широка подкрепа не само от страна на изработващите политическите решения. Нужна е и подкрепата на цялото общество – на университетските преподаватели и изследователите, финансовите институции, браншовите асоциации, малките и средни предприятия, държавната администрация, студентите. Все още не сме забравили времето, когато всяка делова дейност в академичните организации се смяташе за незаконна. И днес не са малко хората в академичните среди, които са настроени враждебно към всякакво сътрудничество между университетите и промишлеността. На свой ред много промишлени организации пренебрегват сътрудничеството с университетите, които, според тях, произвеждат главно академични резултати, неподходящи за приложение в индустрията.
Поради своите размери и позиция на национален образователен, културен и изследователски център, СУ е способен да повлияе значително и сравнително бързо върху процеса на сътрудничество между университетите, промишлеността и правителството, и в крайна сметка – върху развитието на цялото общество. СУ може и трябва да се превърне в национален център за иновации и предприемачество. Въпросът е: как един голям и "класически" университет да стане по-предприемачески? СУ участва в европейска мрежа BIGEAR "Бизнес иновации и икономически растеж от използването на академичната изследователска дейност". В тази мрежа освен него членуват още 18 организации - университети, бизнес-иновационни центрове, рискови инвеститори. Най-голямата полза от този проект е обмяната на опит и достъпът до най-добрите европейски практики. Само по-себе си организирането на Европейския ден на предприемача за 2-3 месеца в период на летни отпуски и избори, криеше много рискове, но вече имам достатъчна увереност, че това предприемаческо начинание ще бъде успешно.
- Бихте ли ни разказал за Вашата идея за образованието като индустрия?
Доц. Румен Николов:
- Международната корпорация за данни (IDC) предсказва, че глобалният пазар на електронното обучение ще надвиши 23.1 милиарда долара до края на 2004 година (през 1999 бяха 1.8 милиарда долара), Северна Америка ще притежава 65.2% от пазара и Западна Европа ще бъде най-бързо развиващия се пазар. Гарднър предвижда, че до 2005 година електронното обучение ще се превърне в най-широко използваното корпоративно ИТ приложение. Споменах вече, че до края на 2003 г. се очаква над 50% от всички висши учебни заведения в света вече да предлагат на своите студенти програми за електронно обучение. Това представлява своеобразна революция на електронното обучение – то се превръща в цяла индустрия. Главни действащи лица в тази индустрия за университетите, големи компании, иновативните малки и средни предприятия, предприемачи, инвеститори, правителствени тела, неправителствени организации, и други. Нараства броят на партньорски взаимоотношения между производители и дистрибутори на електронно обучение и академични институции – с цел създаването на виртуални университети. Целта на подобни университети да предложи курсове за висше образование, корпоративно обучение и програми за придобиване на сертификат.
Развитието на българската индустрия за електронното обучение може да се смята за едно от стратегическите направления за България. Тази индустрия може да бъде наречена даже "мета-индустрия", тъй като влияе в позитивно на всички останали сектори на индустрията, а би могла да бъде и експортно ориентирана. Тя може да се превърне в най-ценното конкурентно предимство на България по пътя към информационното общество и икономиката, основана на знанията - електронното обучение се счита за моторът на тази икономика. Но и тази индустрия, както и всички останали, имат нужда от инвестиции. Чуждестранните преки инвестиции радикално промениха например циментената индустрия и банковия сектор в България. Логично е такива инвестиции да внесат подобни промени и в сектора на знанието, който би трябва да е изграден около реалните производители на знания – университети, изследователски институции, големи корпорации, консултантски и образователни институции. С привличането на директни инвестиции в университетите и други академични институции, координирани от правителството и подкрепени от международни организации, би трябвало да очакваме коренна промяна в изграждането на плодотворни партньорски взаимоотношения университет-индустрия-правителство. Това може да се окаже единственият шанс на България да направи необходимия решителен скок към икономиката, основана на знания. Университетите могат да се превърнат и в един своеобразен инструмент за привличане на преки чуждестранни инвестиции за цялата икономика, ако те съумеят бързо да се адаптират към изискванията на глобалния пазар за специалисти. Ще задам един риторичен въпрос: в коя страна ще инвестира една високо-технологична фирма от областта на био-медицинската информатика – в страна, където вече се обучават такива специалисти или в друга страна със сходни икономически показатели, където това не е се прави? А това са в момента едни от най-търсените специалисти в световен мащаб, макар, че в България все още няма достатъчно работни места в тази област. СУ вече осъществява подобно обучение и се подготвя откриването и на Медицински факултет, наред с вече добилият публичност проект за Факултет по приложни науки, който все още се обсъжда от академичната общност.
- Как новите технологии влияят на политиката?
Доц. Румен Николов:
- Не случайно започнах с инициативата и програмата за действие Електронна Европа (eEurope), обявена на най-високо европейско политическо равнище. България също има приета програма за развитие на информационното общество. На 24.09. заедно с представители на фирмите Контракс, Cisco, Oracle и IBM участвах в панелна дискусия "Високите технологии – скритият коз на България и страните кандидатки", организирана от Движение Паневропа – България. За участниците в дискусията стана ясно, че за хората, използващи новите технологии, Европа вече е без граници, а това е една от основните цели на международния съюз "Паневропа". Географските граници вече нямат предишното си значение. Появяват се обаче нови граници, които са в умовете на хората и между отделните хора, най-вече между тези, които използват новите технологии и тези които не ги използват. За преодоляването на тези граници трябва да съсредоточим нашите усилия.
Друг пример в тази насока е един от последните проекти по инициатива на СУ – "Електронна демокрация", осъществяван в сътрудничество с Центъра за координиране на информационни, комуникационни и управленски технологии към Министерския съвет, Българския парламент, и няколко други български университети.
За да се реализират много от политическите решения, обаче, е необходима огромна мобилизация на всички слоеве на обществото. Един от най-убедителните примери за това е Ирландия, където от около 10-15 години се провежда национална политика за развитие на високите технологии, поощряване на иновациите и връзките на университетите с индустрията. През 1992 Ирландия се сочеше като пример за страна с големи проблеми в икономиката и социалната сфера – 18% безработица, голяма емиграция, и т.н. В момента тя е страната с най-голям растеж на брутния вътрешен продукт в света, напусналите страната масово се връщат и вече се говори за "Келтския тигър". Защо в близко бъдеще да не говорим за "Българския лъв"?! За да стане това трябва да се разработи един устойчив модел за развитие на страната, подобен на тези в Ирландия и Финландия, например, и да се мобилизира целият интелектуален потенциал на страната – вътре и вън от нея.
- Тук има един интересен парадокс. Една от основните причини за този негативен резултат е бурното развитие на новите технологии, а забавянето и спирането на този процес може да стане само на базата на ефективното използване на тези технологии. Ще се опитам да обоснова това твърдение. За да постигне целта си и да се превърне в "най-конкурентната и динамична в света икономика, базирана на знания" до 2010 година, Европа търси високообразовани и компетентни кадри, които да използват максимално възможностите на новите технологии във всички икономически сектори. През последните пет години над 60% от общия брой открити работни места в ЕС са в областта т.нар. "интензивни на знания и електронни умения" професии. Европа е изправена пред огромен недостиг от компетентни специалисти с такъв профил – очаква се търсенето да надвишава предлагането с около 12% годишно през идните години. Новите технологии не само помагат да се откриват нови работни места, но и дават предпоставки за коренно обновяване на вече съществуващи такива. Подобен дефицит на специалисти има в САЩ и много други развити страни. Наскоро дори Чехия обяви своя програма за привличане на такива специалисти. Страни като България се превръщат в основни износители на "знания и електронни умения" за ЕС и САЩ. Една от главните заплахи за технологичното развитие на страната е емиграцията на тези високо квалифицирани професионалисти. Според статистиката, България е на последно място от общо 59 страни участнички в Световния икономически форум, Давос по отношение на този показател. През последните 14 години, българското население намаля с почти един милион. В по-голямата си част емигриралите са високо образовани специалисти. Този факт говори за нелеката задача на българската образователна система да създаде едно ново поколение от експерти по високите технологии, за да компенсира емиграцията и да отговори на огромното търсене на такива специалисти. В същото време с помощта на новите технологии може да се реализира процес на задържане на новите специалисти в България и обратно привличане в страната на нейния интелектуален потенциал, временно намиращ се в чужбина, а защо не – и на специалисти от други страни. Това може да се реализира например с технологии за работа от разстояние, учене от разстояние, електронен бизнес и др. Все повече български фирми и специалисти работят за големи чуждестранни компании без да напускат страната. От друга страна, България става атрактивна за чуждестранни инвестиции в областта на високите технологии. Аз съм председател на Българската асоциация за работа от разстояние, която през септември проведе международен симпозиум на тази тема в рамките на голяма международна конференция, посветена на изобретателя на първия електронен компютър Джон Атанасов. Трябва да направим така, че българите да правят подобни изобретения тук, в България и тези изобретения и научни резултати да дадат тласък за развитието на една конкурентна икономика, основана на знанията.
- Как могат новите технологии да повишат конкурентността и на българската икономика?
Доц. Румен Николов:
- "Българската инициатива за конкурентноспособност" и "Националната конференция за конкурентноспособност", 18-19 април, 2001, изразиха ясно послание: "колкото по-стабилна е връзката университет-промишленост-правителство, толкова по-конкурентноспособна е националната икономика". Според цялостното класиране по конкуретноспособност, представено на форума "Давос", България е след първите шестдесет държави. Безспорен лидер по отношение на конкурентност на икономиката в момента е Финландия, където споменатата по-горе връзка е реализирана чрез един много успешен модел, които дава своите резултати. Други такъв пример е Ирландия. Както университетите, така и промишлеността на България се сблъсква с огромни трудности, и изграждането на стабилно сътрудничество между тях е невъзможно в рамките на кратък период от време, ако не се предприемат някои специални мерки. Българското правителство, а и цялото общество трябва да разберат, че университетите и научните организации като производители на знания ще играят все по-важна роля. Трябва да съкратим пътя на научния продукт от изследователските лаборатории и екипи до неговото внедряване в производството. Иновациите са в основата на съвременните икономики. За тяхното раждане и ефективно използване е изключително важна връзката между обучението, изследванията, трансфера на знания и технологии, както и способността на хората и организациите да усвояват новите знания и технологии. Това важи особено силно за младите хора и за малките и средните предприятия. Не случайно СУ, в партньорство със Столична община и много други организации, подготвя провеждането на Европейския ден на предприемача на 8 и 9 октомври тази година. България получи правото да бъде негов домакин благодарение на нашата активна роля в реализирането на проекти за подкрепа на иновационното предприемачество. Досега такива събития са провеждани в Барселона, Берлин, Билбао, Кардиф, Дъблин, Белфаст, Стокхолм и други градове. За пръв път събитието се провежда извън рамките на ЕС. Програмата включва пленарни доклади панелни сесии с участието на политици, предприемачи, студенти, преподаватели и изследователи от България и ЕС. Нашата цел е да превърнем това събитие в ежегодно събитие с национално и регионално значение за стимулиране на иновативното предприемачество.
- Бихте ли казали нещо повече за ролята на университетите в този процес?
Доц. Румен Николов:
- Аз вече споменах, че ролята на университетите е решаваща, въпреки неблагоприятната ситуация, в която се намират университетите и цялата ни образователна система сега. За много хора вероятно изглежда странно защо СУ организира Европейския ден на предприемача. Надявам се скоро да дойде времето, когато ще се учудваме, ако СУ не организира достатъчно събития, свързани с тази тема. Напоследък се появи и терминът "предприемачески университет", дори има много активна европейска асоциация на такива университети. Степента на предприемачество и разбирането на комерсиалната цена на знанията се считат за ключови фактори при съгласуването на дейността на един университет с изискванията на икономиката, основана на знания. Някои биха могли да предположат, че предприемачески университет всъщност значи комерсиален университет. Това не е така - думата "предприемачески" се използва по-скоро в смисъл на "поемане на риска" да се извърви пътят от иновациите до експлоатацията на получените резултати в служба на обществото. Един университет не може да има за основна цел печалбата, а по-скоро - да въздейства върху обществото посредством интегриране на три основни дейности: преподаване, научни изследвания и служене на обществото. По време на този процес могат да се привличат и допълнителни източници на финансиране на дейността на университета – това е изключително важно, но не това е основният приоритет. Един предприемачески университет се стреми към по-ефективно образование и научни изследвания, като по този начин постига третата си основна цел - служба на обществото.
Политиката на сътрудничество между университетите, промишлеността и правителството се нуждае от по-широка подкрепа не само от страна на изработващите политическите решения. Нужна е и подкрепата на цялото общество – на университетските преподаватели и изследователите, финансовите институции, браншовите асоциации, малките и средни предприятия, държавната администрация, студентите. Все още не сме забравили времето, когато всяка делова дейност в академичните организации се смяташе за незаконна. И днес не са малко хората в академичните среди, които са настроени враждебно към всякакво сътрудничество между университетите и промишлеността. На свой ред много промишлени организации пренебрегват сътрудничеството с университетите, които, според тях, произвеждат главно академични резултати, неподходящи за приложение в индустрията.
Поради своите размери и позиция на национален образователен, културен и изследователски център, СУ е способен да повлияе значително и сравнително бързо върху процеса на сътрудничество между университетите, промишлеността и правителството, и в крайна сметка – върху развитието на цялото общество. СУ може и трябва да се превърне в национален център за иновации и предприемачество. Въпросът е: как един голям и "класически" университет да стане по-предприемачески? СУ участва в европейска мрежа BIGEAR "Бизнес иновации и икономически растеж от използването на академичната изследователска дейност". В тази мрежа освен него членуват още 18 организации - университети, бизнес-иновационни центрове, рискови инвеститори. Най-голямата полза от този проект е обмяната на опит и достъпът до най-добрите европейски практики. Само по-себе си организирането на Европейския ден на предприемача за 2-3 месеца в период на летни отпуски и избори, криеше много рискове, но вече имам достатъчна увереност, че това предприемаческо начинание ще бъде успешно.
- Бихте ли ни разказал за Вашата идея за образованието като индустрия?
Доц. Румен Николов:
- Международната корпорация за данни (IDC) предсказва, че глобалният пазар на електронното обучение ще надвиши 23.1 милиарда долара до края на 2004 година (през 1999 бяха 1.8 милиарда долара), Северна Америка ще притежава 65.2% от пазара и Западна Европа ще бъде най-бързо развиващия се пазар. Гарднър предвижда, че до 2005 година електронното обучение ще се превърне в най-широко използваното корпоративно ИТ приложение. Споменах вече, че до края на 2003 г. се очаква над 50% от всички висши учебни заведения в света вече да предлагат на своите студенти програми за електронно обучение. Това представлява своеобразна революция на електронното обучение – то се превръща в цяла индустрия. Главни действащи лица в тази индустрия за университетите, големи компании, иновативните малки и средни предприятия, предприемачи, инвеститори, правителствени тела, неправителствени организации, и други. Нараства броят на партньорски взаимоотношения между производители и дистрибутори на електронно обучение и академични институции – с цел създаването на виртуални университети. Целта на подобни университети да предложи курсове за висше образование, корпоративно обучение и програми за придобиване на сертификат.
Развитието на българската индустрия за електронното обучение може да се смята за едно от стратегическите направления за България. Тази индустрия може да бъде наречена даже "мета-индустрия", тъй като влияе в позитивно на всички останали сектори на индустрията, а би могла да бъде и експортно ориентирана. Тя може да се превърне в най-ценното конкурентно предимство на България по пътя към информационното общество и икономиката, основана на знанията - електронното обучение се счита за моторът на тази икономика. Но и тази индустрия, както и всички останали, имат нужда от инвестиции. Чуждестранните преки инвестиции радикално промениха например циментената индустрия и банковия сектор в България. Логично е такива инвестиции да внесат подобни промени и в сектора на знанието, който би трябва да е изграден около реалните производители на знания – университети, изследователски институции, големи корпорации, консултантски и образователни институции. С привличането на директни инвестиции в университетите и други академични институции, координирани от правителството и подкрепени от международни организации, би трябвало да очакваме коренна промяна в изграждането на плодотворни партньорски взаимоотношения университет-индустрия-правителство. Това може да се окаже единственият шанс на България да направи необходимия решителен скок към икономиката, основана на знания. Университетите могат да се превърнат и в един своеобразен инструмент за привличане на преки чуждестранни инвестиции за цялата икономика, ако те съумеят бързо да се адаптират към изискванията на глобалния пазар за специалисти. Ще задам един риторичен въпрос: в коя страна ще инвестира една високо-технологична фирма от областта на био-медицинската информатика – в страна, където вече се обучават такива специалисти или в друга страна със сходни икономически показатели, където това не е се прави? А това са в момента едни от най-търсените специалисти в световен мащаб, макар, че в България все още няма достатъчно работни места в тази област. СУ вече осъществява подобно обучение и се подготвя откриването и на Медицински факултет, наред с вече добилият публичност проект за Факултет по приложни науки, който все още се обсъжда от академичната общност.
- Как новите технологии влияят на политиката?
Доц. Румен Николов:
- Не случайно започнах с инициативата и програмата за действие Електронна Европа (eEurope), обявена на най-високо европейско политическо равнище. България също има приета програма за развитие на информационното общество. На 24.09. заедно с представители на фирмите Контракс, Cisco, Oracle и IBM участвах в панелна дискусия "Високите технологии – скритият коз на България и страните кандидатки", организирана от Движение Паневропа – България. За участниците в дискусията стана ясно, че за хората, използващи новите технологии, Европа вече е без граници, а това е една от основните цели на международния съюз "Паневропа". Географските граници вече нямат предишното си значение. Появяват се обаче нови граници, които са в умовете на хората и между отделните хора, най-вече между тези, които използват новите технологии и тези които не ги използват. За преодоляването на тези граници трябва да съсредоточим нашите усилия.
Друг пример в тази насока е един от последните проекти по инициатива на СУ – "Електронна демокрация", осъществяван в сътрудничество с Центъра за координиране на информационни, комуникационни и управленски технологии към Министерския съвет, Българския парламент, и няколко други български университети.
За да се реализират много от политическите решения, обаче, е необходима огромна мобилизация на всички слоеве на обществото. Един от най-убедителните примери за това е Ирландия, където от около 10-15 години се провежда национална политика за развитие на високите технологии, поощряване на иновациите и връзките на университетите с индустрията. През 1992 Ирландия се сочеше като пример за страна с големи проблеми в икономиката и социалната сфера – 18% безработица, голяма емиграция, и т.н. В момента тя е страната с най-голям растеж на брутния вътрешен продукт в света, напусналите страната масово се връщат и вече се говори за "Келтския тигър". Защо в близко бъдеще да не говорим за "Българския лъв"?! За да стане това трябва да се разработи един устойчив модел за развитие на страната, подобен на тези в Ирландия и Финландия, например, и да се мобилизира целият интелектуален потенциал на страната – вътре и вън от нея.
