Специално за ECON.BG

- Г-н Боров, бихте ли ни разказал за програмата Компютър вкъщи (Home PC)? В какви насоки виждате ефектите от тази програма?

Милчо Боров:

- Нека да започна с аргументите, заради които БАИТ започна тази инициатива. Те са достатъчно силни, така че програмата да бъда осъществена. Масовото навлизане на компютри в домовете би подпомогнало в голяма степен обучението и конкурентоспособността на българските граждани. Когато човек има компютър вкъщи ефектът е многостранен. Основното е обучение на децата в началното и средното образование, където положението е най-плачевно. Вторият аргумент е електронното правителство. България е поела ангажимент да предостави 20 услуги по електронен път, което е много важна стъпка за електронно правителство и за подобряване на взаимодействието и комуникацията между гражданите и управлението. Десет от тези услуги са към граждани и десет са към фирми. Без необходимата инфраструктура е немислимо тези услуги да бъдат развити и хората да се възползват от тях. Координационният център към Министъра на администрацията и всички изследвания и практики показват, че за да има успешно развитие на услугите, които предлага електронното правителство, трябва да има инфраструктура, трябва да има РС-та вкъщи. Третият сериозен аргумент са изследванията, според които между 35 и 40 хиляди компютъра се продават за домашни нужди. Този пазар е в много голяма степен криминализиран. Голяма част от компонентите се внасят и продават нелегално и по този начин се създава доста голям сегмент от сива икономика. С осъществяването на програмата много от участниците на този пазар биха излезли на светло и биха внасяли своя дан към бюджета, като обществено осигуряване, ДОД на заетите с продажби и поддръжка на тези компютри. Това са силните аргументи на БАИТ за програмата Home PC, а средствата за осъществяване изкристализираха по време на дискусията в рамките на изложението БАИТ ЕКСПО 2003. Има много добри практики в Европа и в света за насищане с компютри за вкъщи. Най-лесният начин за осъществяване на тази идея е компютрите да бъдат освободени от ДОД или от ДДС. Така или иначе, ДДС-то се губи и в момента, така че държавата може само да спечели от осъществяването на тази програма. Очакваме разбиране от страна на Министерство на финансите и всички други заинтересовани министерства, така че чрез фиска тази програма да бъде осъществена.

- Какво е нивото на компютризация в страната ни? Къде сме в сравнение с останалите европейски държави?

Милчо Боров:

- Изследванията по този въпрос са доста неточни. Изследването на пазара за домашни РС-та е много труден, поради факта, че те се продават без фактури. Последните данни, които имаме са че 4.5% от населението има компютър вкъщи, като в големите градове този процент е по-голям, а около 6.5% има достъп до Интернет вкъщи и на работното място. В сравнение с други страни, ние сме на едно от последните места. Мога да цитирам данни от Корея – насищането с компютри в Южна Корея е 63%,като 52% от населението е свързано с Интернет. 60% от тези 52% са с бърз Интернет. Мрежата я има още с построяването на една жилищна сграда. РС-тата там не са проблем и голяма част от услугите, които се осъществяват в Южна Корея предполагат всеки човек да има компютър вкъщи. Там услугите, които предлага държавната администрация за граждани са около 60, включително разрешения за строеж, вписване в кадастър и т.н. Статистиката показва, че България е на едно от последните места по насищане и това е още един аргумент за по-силно въздействие от наша страна към правителството и към органите, които трябва да осъществят нашата идея.

- Отделят ли българските фирми средства за технологии и изследвания?

Милчо Боров:

- Има малко български фирми, които са чисти производители и именно те отделят средства за изследвания. Това са обикновено фирмите, които произвеждат плаки, трайни устройства, но средствата за научни изследвания са изключително малък процент. Фондовете, чрез които се осъществяват изследвания в чужбина са огромни, докато у нас липсват. На пръсти се броят българските фирми, които са включени в Шеста рамкова програма. Ние нямаме структура, която да отговаря за изискванията на финансиране по тази програма. Знаем какво е положението на изследователските институти към БАН и т.н. Бизнесът в България отделя малко средства за изследвания. Една от причините е, че няма облекчения за средствата отделяни за изследвания.

- Позната ли е страната ни като софтуерна държава?

Милчо Боров:

- За момента България не се идентифицира като софтуерна държава. Стъпките, които са направени напоследък са доста положителни,стратегията за конкурентоспособност на българската IT индустрия приета преди две седмици е значителна стъпка в тази посока. Ние сме много назад в сравнение с другите държави, особено със съседите. В Румъния, например, се отделят огромни държавни средства. Субсидирането на IT индустрията е държавна политика. Със стратегията за конкурентоспособност може би ще се постигне тази цел – България да започне да се идентифицира като страна участник в този процес.

- Как бихте определил основното предизвикателство пред ИКТ бранша в България в процеса на евроинтеграция?

Милчо Боров:

- Предизвикателствата в бранша в средносрочен план преди всичко са правителството да изпълни поетите обещания информационните технологии да станат приоритет. Стремежът ни е да накараме правителството да изпълнява своите обещания по отношение на приоритетите в областта на информационните технологии.

- Приложима ли е "икономика на знанието" в България?

Милчо Боров:

- Определено това е пътят по който трябва да се върви. БАИТ предприема всички стъпки, по отношение на облекчения за компютъризация, за намаляване на срока на амортизация, не само за нашия бранш,но и за всички останали. Във всеки един сегмент от нашата икономика компютрите, софтуера са нещо, което издига да голяма степен конкурентоспособността на нашите фирми. Фирмите в областта на информационните технологии прилагат "икономика на знанието" от доста години. При нас работят най-добре квалифицираните млади хора, които се дообучават при нас, инвестираме в обучението. Така че, при всички случаи, в България има място за икономика на знанието.

- Изследванията по този въпрос са доста неточни. Изследването на пазара за домашни РС-та е много труден, поради факта, че те се продават без фактури. Последните данни, които имаме са че 4.5% от населението има компютър вкъщи, като в големите градове този процент е по-голям, а около 6.5% има достъп до Интернет вкъщи и на работното място. В сравнение с други страни, ние сме на едно от последните места. Мога да цитирам данни от Корея – насищането с компютри в Южна Корея е 63%,като 52% от населението е свързано с Интернет. 60% от тези 52% са с бърз Интернет. Мрежата я има още с построяването на една жилищна сграда. РС-тата там не са проблем и голяма част от услугите, които се осъществяват в Южна Корея предполагат всеки човек да има компютър вкъщи. Там услугите, които предлага държавната администрация за граждани са около 60, включително разрешения за строеж, вписване в кадастър и т.н. Статистиката показва, че България е на едно от последните места по насищане и това е още един аргумент за по-силно въздействие от наша страна към правителството и към органите, които трябва да осъществят нашата идея.

- Отделят ли българските фирми средства за технологии и изследвания?

Милчо Боров:

- Има малко български фирми, които са чисти производители и именно те отделят средства за изследвания. Това са обикновено фирмите, които произвеждат плаки, трайни устройства, но средствата за научни изследвания са изключително малък процент. Фондовете, чрез които се осъществяват изследвания в чужбина са огромни, докато у нас липсват. На пръсти се броят българските фирми, които са включени в Шеста рамкова програма. Ние нямаме структура, която да отговаря за изискванията на финансиране по тази програма. Знаем какво е положението на изследователските институти към БАН и т.н. Бизнесът в България отделя малко средства за изследвания. Една от причините е, че няма облекчения за средствата отделяни за изследвания.

- Позната ли е страната ни като софтуерна държава?

Милчо Боров:

- За момента България не се идентифицира като софтуерна държава. Стъпките, които са направени напоследък са доста положителни,стратегията за конкурентоспособност на българската IT индустрия приета преди две седмици е значителна стъпка в тази посока. Ние сме много назад в сравнение с другите държави, особено със съседите. В Румъния, например, се отделят огромни държавни средства. Субсидирането на IT индустрията е държавна политика. Със стратегията за конкурентоспособност може би ще се постигне тази цел – България да започне да се идентифицира като страна участник в този процес.

- Как бихте определил основното предизвикателство пред ИКТ бранша в България в процеса на евроинтеграция?

Милчо Боров:

- Предизвикателствата в бранша в средносрочен план преди всичко са правителството да изпълни поетите обещания информационните технологии да станат приоритет. Стремежът ни е да накараме правителството да изпълнява своите обещания по отношение на приоритетите в областта на информационните технологии.

- Приложима ли е "икономика на знанието" в България?

Милчо Боров:

- Определено това е пътят по който трябва да се върви. БАИТ предприема всички стъпки, по отношение на облекчения за компютъризация, за намаляване на срока на амортизация, не само за нашия бранш,но и за всички останали. Във всеки един сегмент от нашата икономика компютрите, софтуера са нещо, което издига да голяма степен конкурентоспособността на нашите фирми. Фирмите в областта на информационните технологии прилагат "икономика на знанието" от доста години. При нас работят най-добре квалифицираните млади хора, които се дообучават при нас, инвестираме в обучението. Така че, при всички случаи, в България има място за икономика на знанието.