Специално за ECON.BG

- Г-жа Николова, каква е мисията на Европейския институт?

Юлиана Николова:

- Европейският Институт е създаден през 1999г. с подкрепата на Европейската Комисия и основната финансова помощ на Фондация "Отворено общество". Той е създаден с мисията да подпомага процеса на европейска интеграция, да създава връзка между администрацията и гражданското общество, да изработва изследвания и становища по процеса на присъединяване. Идеята е Европейският Институт да служи като медиатор между правителството и обществото във връзка с процеса на присъединяване към ЕС и да помага с каквото може за това. Основна наша задача е и създаването на познание по въпросите за бъдещото членство, за задълженията и отговорностите. Институтът имаше съществен принос по формиране становището на Европейската Комисия през 1999-2000г., а впоследствие и за редовните доклади на Комисията.

- Има ли, според Вас, познаване на процесите по присъединяване сред населението у нас?

Юлиана Николова:

- Тотално не. При това, разликата в нивото на познаване между София и останалата част от страната, между малките и големите градове е огромна. Това създава опасност хората да се дезинтересират от процеса въобще. Затова усилията на Европейския Институт през 2001-2002г. бяха насочени главно към организиране на регионални срещи и конференции. С подкрепата на Холандското правителство и Фондация "Конрад Аденауер" организирахме срещи по теми, като "Институциите на ЕС и мястото на България в тях", "Що е то преговорен процес и какво е неговото бъдеще след Конвента". Имаше голям интерес към темата.

- Как протичат преговорите по присъединяване към ЕС? Реалистична ли е 2007 за присъединяването ни към Съюза?

Юлиана Николова:

- Нека си спомним кога България подаде молба за членство в Съюза. Това стана на 16.12.1995г. "с последния влак", когато ние връчихме молбата на Хавиер Солана, тогавашния външен министър на Испания по време на испанското председателство. Европейската Комисия трябваше да изготви становище по молбите за членство на базата на огромни въпросници, основно за това как функционира икономиката. Комисията оценяваше готовността на България за членство в периода 1996-1997г., когато дневната инфлация у нас беше колкото средногодишната инфлация на страните членки. Комисията прояви добра воля и даде на тогавашното временно правителство на България по-кратък въпросник само по икономическата политика. Становището излезе през юли 1997г., когато не можехме да очакваме положителен резултат по молбата ни за членство. Там се казваше, че в средносрочен план България няма да е готова за присъединяване, защото няма да посрещне икономическите критерии. През 1997г. новото правителство взе решение за изработване на стратегия за подготовка присъединяването на България към ЕС. В тази стратегия се записа, че България трябва да промени становището на Европейската Комисия в редовните доклади за 1998 и 1999г., да получи покана за започване на преговори през 2001г., да ги приключи до 2004г. и да бъде пълноправен член на Съюза до 2007г. Това беше доста агресивна стратегия за 1998г. Когато получихме покана за започване на преговори дори по-рано (през 1999г.) и официално беше обявено, че позициите на България се изготвят с хоризонт 01.01.2007г., песимистите бяха твърде много. Трябваше комисарят Ферхойген да дойде и да каже, че България има всички шансове да се подготви за членство за 2007г., за да може всички да се съгласят с датата 2007.

Мисля, че това е въпрос на самоподготовка. Никой не е напълно готов, особено по отношение на правилата за посрещане на всички изисквания на вътрешния пазар. Европейският съвет в Лисабон взе решение процедурите на европейско ниво в т.нар. "acquis" да се съкратят и всички държави да въведат на 100% законодателството за вътрешния пазар до средата на 2005 г. Учудващото е, че според един доклад на Центъра за европейски реформи в Лондон, Франция трябва да въвежда по 73 директиви месечно, за да изпълни този срок. По отношение на въвеждането, България е доста добре. Нужни са изключително много усилия по изпълнението и по стриктното прилагане по европейския начин, което да създаде доверие у партньорите, че могат да разчитат на българската администрация, както разчитат на собствените си администрации.

- Можем ли да очакваме макроикономически последици за страната ни от членството в ЕС?

Юлиана Николова:

- В макроакономически аспект, едва ли можем да очакваме големи последици, защото България дотогава ще е посрещнала всички критерии от Маахстрийт. Освен това ще започнем да работим в механизма на европейския икономически валутен съюз. Така, че в макроикономически аспект стабилността ще е гарантирана от по-големия обем пари и брой хора.

- Какво може да очаква българският бизнес след присъединяването към ЕС?

Юлиана Николова:

- За бизнеса е друго. Има теория, че той няма да може да устой на конкурентния натиск. Но нека да видим на кой пазар – на нашия или на европейския. Ако говорим за индустриалните стоки, митата от ЕС са нулеви, т.е. пред тези стоки няма митническа бариера. Пречката българските индустриални стоки да излязат на европейските пазари е в това, че те не отговарят на техническите изисквания или сертификатите и процедурите, които са прилагат у нас, не се прилагат в ЕС. Когато станем член на ЕС трябва всичко, което се продава на нашия пазар да може да се продава и на европейския. Тогава е много по-вероятно пазарите да се разширят, отколкото да пазим само вътрешния пазар. Вътрешният пазар на България е малък за конкуренция. По отношение на селскостопанските стоки, картината е друга. Там в момента митата са протекционистични, но и политиката на субсидии е много по-ниска отколкото е в ЕС. Не можем да сме конкурентоспособни, когато дадена стока се субсидира, а ние работим без субсидии. Точно тази част на глава Селско стопанство остава да се преговаря и  въпросът е преговорният екип да преговори така, че българските селскостопански производители да станат конкурентоспособни на европейските пазари.

- Има ли опасност да се стигне до прекомерно влияние на чуждия капитал върху българската икономика и трябва ли да се страхуваме от това?

Юлиана Николова:

- Защо това трябва да ни плаши? САЩ, освен че са най-големият износител на капитали, са и страната, която приема на-много чужди капитали и това действа много добре на икономиката. Великобритания е държавата в Европа, която привлича най-много чужди инвестиции и не мисля, че има опасност за английската идентичност.

Целта на ЕС е държавите да бъдат единни в уникалността си, да се запазят културите, да се запазят езиците. Има специални програми насочени към малките изчезващи езици и култури, дават се пари за запазване на европейските малки общности и сфери на културата.

- Как си представяте ЕС след 10 години?

Юлиана Николова:

- Това е труден въпрос. Сега завършва работата по Конвента. Трябва да бъде изработен новият европейски договор. Амбицията е той да бъде подписан в Рим, така че да имаме Римски договор от 1957г. и Римски договор от 2003г. За мен това е много амбициозна цел. Пожелавам успех на страните от Съюза, но съм скептична по отношение на резултата. От това какъв ще бъде договорът зависи какъв ще бъде ЕС след 10 години – дали ще бъде една федерация на региони или ще бъде един съюз от национални държави. Къде ще бъде балансът – националните държави ли ще имат силата или регионите. Всъщност, това е борбата между френско-германската тенденция за Европа на регионите и британското мнение за Европа на националните държави. Интересно е, но едва в края на годината ще може да се каже накъде ще върви Европа.

Мисля, че това е въпрос на самоподготовка. Никой не е напълно готов, особено по отношение на правилата за посрещане на всички изисквания на вътрешния пазар. Европейският съвет в Лисабон взе решение процедурите на европейско ниво в т.нар. "acquis" да се съкратят и всички държави да въведат на 100% законодателството за вътрешния пазар до средата на 2005 г. Учудващото е, че според един доклад на Центъра за европейски реформи в Лондон, Франция трябва да въвежда по 73 директиви месечно, за да изпълни този срок. По отношение на въвеждането, България е доста добре. Нужни са изключително много усилия по изпълнението и по стриктното прилагане по европейския начин, което да създаде доверие у партньорите, че могат да разчитат на българската администрация, както разчитат на собствените си администрации.

- Можем ли да очакваме макроикономически последици за страната ни от членството в ЕС?

Юлиана Николова:

- В макроакономически аспект, едва ли можем да очакваме големи последици, защото България дотогава ще е посрещнала всички критерии от Маахстрийт. Освен това ще започнем да работим в механизма на европейския икономически валутен съюз. Така, че в макроикономически аспект стабилността ще е гарантирана от по-големия обем пари и брой хора.

- Какво може да очаква българският бизнес след присъединяването към ЕС?

Юлиана Николова:

- За бизнеса е друго. Има теория, че той няма да може да устой на конкурентния натиск. Но нека да видим на кой пазар – на нашия или на европейския. Ако говорим за индустриалните стоки, митата от ЕС са нулеви, т.е. пред тези стоки няма митническа бариера. Пречката българските индустриални стоки да излязат на европейските пазари е в това, че те не отговарят на техническите изисквания или сертификатите и процедурите, които са прилагат у нас, не се прилагат в ЕС. Когато станем член на ЕС трябва всичко, което се продава на нашия пазар да може да се продава и на европейския. Тогава е много по-вероятно пазарите да се разширят, отколкото да пазим само вътрешния пазар. Вътрешният пазар на България е малък за конкуренция. По отношение на селскостопанските стоки, картината е друга. Там в момента митата са протекционистични, но и политиката на субсидии е много по-ниска отколкото е в ЕС. Не можем да сме конкурентоспособни, когато дадена стока се субсидира, а ние работим без субсидии. Точно тази част на глава Селско стопанство остава да се преговаря и  въпросът е преговорният екип да преговори така, че българските селскостопански производители да станат конкурентоспособни на европейските пазари.

- Има ли опасност да се стигне до прекомерно влияние на чуждия капитал върху българската икономика и трябва ли да се страхуваме от това?

Юлиана Николова:

- Защо това трябва да ни плаши? САЩ, освен че са най-големият износител на капитали, са и страната, която приема на-много чужди капитали и това действа много добре на икономиката. Великобритания е държавата в Европа, която привлича най-много чужди инвестиции и не мисля, че има опасност за английската идентичност.

Целта на ЕС е държавите да бъдат единни в уникалността си, да се запазят културите, да се запазят езиците. Има специални програми насочени към малките изчезващи езици и култури, дават се пари за запазване на европейските малки общности и сфери на културата.

- Как си представяте ЕС след 10 години?

Юлиана Николова:

- Това е труден въпрос. Сега завършва работата по Конвента. Трябва да бъде изработен новият европейски договор. Амбицията е той да бъде подписан в Рим, така че да имаме Римски договор от 1957г. и Римски договор от 2003г. За мен това е много амбициозна цел. Пожелавам успех на страните от Съюза, но съм скептична по отношение на резултата. От това какъв ще бъде договорът зависи какъв ще бъде ЕС след 10 години – дали ще бъде една федерация на региони или ще бъде един съюз от национални държави. Къде ще бъде балансът – националните държави ли ще имат силата или регионите. Всъщност, това е борбата между френско-германската тенденция за Европа на регионите и британското мнение за Европа на националните държави. Интересно е, но едва в края на годината ще може да се каже накъде ще върви Европа.