- Каква е равносметката Ви за свършеното дотук след Българското Председателство на Съвета на ЕС? Каква е Вашата оценка? Какво успя да докаже България пред останалите страни-членки на ЕС? Какъв образ на председател на ЕС България успя да изгради?
Българската външна политика, в това число и в качеството й на член на ЕС, не е сезонно явление. Приоритетите и действията в тази сфера не са за шест месеца, а се основават на трайни ценности и интереси – мир, сътрудничество, добросъседство, демокрация, права, свободи и върховенство на закона. Това са принципите и ценностите в основата на Европейския съюз. Те са отразени в приоритетите на нашето председателство, в девиза и в посланията му. То беше шанс България да стане по-видима, да освободи образа си от демодирани клишета. Мисля, че постигнахме това сред партньорите ни в Европа.
Най-добре е да говоря с конкретни примери. Българското председателство прие редица важни законодателни акта в различни области. Оценява се отдадеността на българския екип във всяка една сфера и усилията, които бяха положени за напредък в преговорите по различни въпроси като отчитахме позициите на всяка страна и успяхме да предложим взаимноприемливи и балансирани решения.
Една част са в сферата на опазването на околната среда: Регламент за мониторинга и докладването на емисиите на въглероден двуокис и разхода на гориво на нови тежки превозни средства и директивите от пакета за отпадъците.
В енергетиката и климата: Регламент за споделяне на усилията в постигане на целите на ЕС за климата и Директива за енергийната ефективност на сградите. Това са важни регламенти, защото са свързани с въвеждане на модерен и чист транспорт, а сградите, в които живеем и работим да са изградени, така че използването на енергия да е ефективно и запазващо околната среда.
Единния цифров пазар е изключително важен сектро с оглед на развитието на технологиите в днешно време. В тази връзка особено осезаемо за гражданите е влизането в сила на Регламент, който слага край на географското блокиране – или по-ясно казано – край на дискриминацията при пазаруване онлайн. Постигането на политическо споразумение с ЕП за Регламента за Единния цифров портал също е голяма стъпка за улеснение на бизнеса и гражданите. С него се предоставя пълен достъп до широк набор от онлайн процедури за оказване на съдействие при преместване, работа, пенсиониране,
обучение или установяване и упражняване на стопанска дейност в друга държава. С цел модернизиране на Европейската рамка за авторското право и да се адаптира към изискванията на цифровата ера се постигна договорена позиция за Директивата за авторското право в Цифровия Единен пазар. Приеха се Заключенията на Съвета за Европейски облак за отворена наука, който ще обедини съществуващи и новосъздаващи се инфраструктури за данни и предлага виртуална среда. Финализирахме преговорите с ЕП за Директивата за Европейски кодекс за електронни съобщения и за Регламента за Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения. И още други, като няма как да изброя и изчерня цялата информация.
В областта на сигурността: Регламент за система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS). Този акт има особено важно значение за сигурността и защитата на външните граници на ЕС.
В социалната област безспорен успех беше приемането на Директива за командированите работници. Тази директива беше обсъждана на тристранни преговори (между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета) в рамките на три председателства. Разговорите през последните месеци бяха дълги и тежки, но в крайна сметка се постигна необходимия баланс. С директивата се установява принципът на еднакво заплащане за еднакъв труд в сферата на услугите, положен на едно и също място с гарантирана правна сигурност на гражданите.
- Кои са успехите на Българското председателство – през очите на Европа и от страната на България? Успя ли страната ни да превърне заложените в председателството приоритети в теми, които да влязат трайно в европейския дневен ред?
Отзивите от организацията и резултатите на председателството са положителни и са основание да имаме по-високо самочувствие като народ и държава. Получихме висока оценка от всички партньори, както на ниво държави-членки, така и различни международни и европейски институции. Спокойно можем да кажем - Да, ние можем и знаем. Съгласна съм, че България играе активна роля в ЕС в рамките на своите възможности. Председателството беше шанс да формираме европейския дневен ред и ние го използвахме пълноценно в много области – финансите на ЕС, заетостта и социалната политика, цифровия пазар и общество, защитата на потребителите, енергетиката и околната среда, външната политика и разширяването.
Потвърждение за това, че сме работили в правилната посока е фактът, че следващите няколко председателства ще продължат да работят по същите направления, не само Австрия и Румъния, но и Хърватия, която ще поеме председателството на Съвета на ЕС през 2020 г. пое ангажимент да организира следваща среща на върха със страните от Западните Балкани.
През последните години ЕС беше съсредоточен върху това да дава отговор на възникващи кризи. Българското председателство се постара да пренасочи вниманието на Съюза от кризите към бъдещето, особено към по-дълбоките процеси на трансформиране на икономиките и обществата в Европа. Геополитическата обстановка също оказваше и оказва трайно влияние. Посоките на българския принос в това отношение са няколко – дебат за следващата Многогодишна финансова рамка; силна социална Европа; младите хора в дебата за бъдещето на Европа; развитие на демократичната легитимност на ЕС. Да не забравим, че Българското председателство работи активно и постигна успех в реформата на избирателното право на ЕС (акта за избиране на членове на Европейския парламент) и определяне на датите за евроизборите между 23 и 26 май 2019 г.
- Каква е ползата от него към момента за нашата страна?
Ползите за България са многостранни. От една страна, българската администрация работи усилено, денонощно и постоянно доказваше и доизграждаше капацитет, знания и умения за водене на преговори и работа с европейските колеги от различните институции, извеждане и постигане на решения по сложни законодателни досиета. Това е изключителен напредък и признание за високо ниво на професионализъм на българските служители.
От икономическа гледна точка, България стана център на над 280 събития, което допринесе доста за бизнеса в сферата на услугите. Над 36 000 делегати участваха в събитията от календара на Българското председателство и всички повтаряха колко са доволни и как преоткриват една държава членка на ЕС в друга светлина и как пак ще дойдат на частно посещение. А това е и плюс за туризма.
Оттам, можем да кажем, че имиджът на България се подобри. Успяхме да затвърдим и в очите на ЕС и на други държави (защото имахме посещения от Азия, Африка и САЩ), че сме сериозен и достоен партньор.
Като медийно отразяване фактите са внушителни – над 130 000 онлайн гледания, над 1 500 000 гледания в социалните мрежи, над 1 250 000 гледания на видео и снимки, 4 видеоклипа за България, а отделно имаме над 130 100 статии и медийно отразяване в 127 държави. Културната програма също беше впечатляваща още с официалните откривания в София и Брюксел, както и с текущите и закриващи събития. Бяхме съчетали история, национално наследство и бъдещето на цифровизацията. А всички тези факти водят и до политически ползи. България постави сериозни въпроси пред Европейския дневен ред и всички постижения доказаха, че България решително затвърждава позицията си за сигурност и стабилност на ЕС. С гордост можем да заявим, че изпълнихме мисията си, но и продължаваме да отстояваме мотото ни, че съединението прави силата и продължаваме да работим за единството на Европа.
Българите също дадоха своята заключителна дума: 62% от населението смятат, че сме се справили по-скоро добре, а 19% - много добре, а 44% са казали, че България е постигнала международно признание и престиж, 30% - известност и интерес към България от европейски граждани, а 22% считат, че има икономически ефект от ръста на посетители.
- Приоритетът Западни Балкани остана ли настрана поради миграционната криза и кризата със сигурността в Европа?
България върна в Европейския дневен ред темата за европейската перспектива на Западните Балкани. Темата за разширяване на ЕС не е част от приоритета ни. Много пъти повтаряме, че всяка страна от региона трябва да постигне определени резултати, има условия, на които да отговарят и ние не искаме да даваме фалшиви очаквания на хората. Мисля, че не би било преувеличено да кажа, че България пое ролята на регионален лидер, поставяйки Западните Балкани като знаков приоритет на своето председателство на Съвета на ЕС. Случват се събития, които до вчера ни се струваха фантазия и ще останат в историята – Атина и Скопие успяха да решат 27-годишния спор за името. Не е случайно, че дори премиерите им получиха признание и награди на Мюнхенската среща за сигурност на 15 февруари т.г.
Отдавна не сме били свидетели на толкова двустранни и многостранни срещи на партньорите ни от Западните Балкани, заредени с толкова добра воля за сътрудничество и конструктивизъм. Факт са първите конкретни инициативи за регионално икономическо сътрудничество в енергетиката, инфраструктурата, дигиталната област, които бяха подписани по време на срещата на върха между ЕС и Западните Балкани в София. Можем да кажем, че председателството ни донесе вятър на промяната в нашия дял на Европа, положителната промяна. Начертахме пътя на Балканите към ЕС. А именно тук, в София, на 17 май направихме решителна крачка напред! Започнахме да
си говорим искрено и открито, доверието се възстановява, а това е много важно. Премиерът Борисов като обединител събра в София лидерите на държавите членки, страните от Западните Балкани и водещи финансови донори и партньори. Също бих напомнила за срещата на 26 март във Варна на лидерите на ЕС-Турция.
Въпросът за европейското бъдеще на Западните Балкани отсъстваше през последните пет години на масата на ЕС. И не само го поставихме, но и спечелихме подкрепа и дългосрочен ангажимент за това. България показа добра воля и солидарност със съседите си и основателно може да разчита на взаимност. Да не пропуснем, че Австрийското и Румънското председателства заложиха темата също като водеща, а Хърватско председателство както вече споменах също изрази воля да организира следващата среща на върха в този формат.
Западните Балкани са част от Европа и може пак да се повтарям, но трябва да работим всички заедно за единението на континента ни.
Всяка от държавите от този регион трябва да извърви нелесен път. Присъединяването ще изисква единодушие между 27-те държави членки на ЕС. Присъединяването е процес, който се движи не от календар, а от реформи. Колкото по-рано държавите от този процес си „напишат домашното“, толкова по-рано ще ги приветстваме в общия европейски дом. И все пак по време на Българското председателство след тежки преговори успяхме да обединим държавите-членки около Заключенията по разширяване в които се залага конкретна времева перспектива за започване на преговори за присъединяване с Албания и Македония.
Европейската им „перспектива“ означава, че в усилията си те няма да бъдат сами. ЕС ще е до тях и ще го подкрепя – икономически и политически. В това отношение българската концепция за свързаността на Западните Балкани и ЕС е фундаментална. Икономически, инфраструктурно, образователно, дигитално и като всекидневни контакти те трябва да бъдат все по-свързани с ЕС, да падат ненужните бариери. Това е процес, който ще подобри живота на гражданите на тези страни и ще изгради трайна обществена подкрепа за европейския им път на развитие. От друга страна, този процес ще подобрява средата за търговия и инвестиции в тях, ще намалява коренните причини за емиграция към държавите от ЕС. Мисля, че държавите членки осъзнават дълбокия си интерес от европейската перспектива на Западните Балкани. Ако Европа не е там, на нейното място ще бъде някой друг. И това може да ни струва скъпо. Светът няма да чака Европа да преодолее „умората“ си от разширяването и да добие отново „апетит“ за него. Другите големи международни играчи никога не се уморяват и имат несекващ интерес. Изборът ни е прост: искаме ли този регион, който исторически, географски и
културно е част от Европа, да се завърне и политически в нейното лоно, или предпочитаме той да остане изолиран и траен източник на несигурност, нестабилност, заплахи? Министър-председателят Борисов направи сравнение, че общото население на Западните Балкани е по-малко от Румъния – 17,5 милиона. А Брутният им вътрешен продукт се равнява на словашкия. Потенциалът им за развитие обаче е огромен. Интеграцията им е напълно по силите на 505-милионния ЕС.
Важно е да отбележим, че и от наша страна това не бяха ограничени усилия, а и след председателството последователно продължаваме да подкрепяме нашите съседи по различен начин и на различно ниво – както на експертно чрез обмяна на опит и добри практики, така и на високо политическо ниво. Два конкретни примера, които мога да дам са: първо, по инициатива на премиера Борисов се провеждат регулярни срещи между България, Румъния, Сърбия и Гърция за обсъждане на сътрудничество по стратегически за региона проекти и инициативи.
Ето, наскоро Народно събрание ратифицира Протокола към Северноатлантическия договор (НАТО) относно присъединяването на Република Северна Македония.
- Кои бяха най-големите трудности и предизвикателства, пред които бяхте изправени по време на Българското председателство?
През шестте месеца, а и преди това и след това, като част от Тройката председателстващи държави членки (с Естония и Австрия) мога да споделя кои са главните предизвикателства.
В областта на правосъдие и вътрешни работи можем да изтъкнем работата по реформата на Европейската система за убежище, известна като Дъблински регламент. Ние сме петото председателство, което търси съгласие по този труден въпрос. Нашият принос е, че сменихме изцяло философията на законодателния дебат, който беше сведен до спорове за преместването на мигранти и квотите за това. Българското предложение разглежда проблема във всичките му аспекти – охраната на границите, политиката на връщане на незаконните имигранти, третирането на проблема в корена му, т.е. европейската помощ за страните – източници на миграция. Солидарността със страните, изложени на силен миграционен натиск е важен елемент от нашето предложение и тя върви ръка за ръка с отговорността. Работата по законодателните актове в областта на цифровия пазар и общество също са сложни, особено тези, които са за авторското право, аудиовизуалните медийни услуги, киберсигурността, телекомуникациите.
- Смятате ли, че вотовете на недоверие към правителството помрачиха европейското ни председателство?
България е правова държава и демокрацията е водещ принцип на управление. Като парламентарна република опозицията е в конституционното си право да заявява вотове на недоверие към управляващото мнозинство в момент, в който счетат за необходимо. Дали са помрачили председателството на Съвета на ЕС? Не смятам. Държавата ни беше поела огромна отговорност с национална, европейска и международна тежест. Устояхме независимо от възникналите пречки, затруднения или некомфортна среда на действие. И това е част от политическото управление, задължения и държавничество. Ние сме убедени, че настоящето управление допринася за положителния растеж на страната ни. Цялата организация, координация, провеждане на европредседателството беше напрегнато, но удовлетворяващо, защото за пореден път доказахме, че сме устойчиви, силни и професионалисти. Ние сме убедени в правотата на нашите действия, а и самите граждани на България и на Европа го потвърдиха.
- Какво е мнението Ви за пакета „Мобилност“?
Товарните автомобилни превози заемат съществена роля в икономиката на Европейския съюз, като създават заетост на около 3 милиона души, които са наети в 600 000 предприятия. Ефективното функциониране и конкурентоспособност на тези предприятия са жизненоважни за формирането на БВП на Европейския съюз и за създаването на работни места. Секторът заслужава справедлива и ясна законодателна рамка на ниво Европейски съюз, която се очаква да насърчи по-нататъшното развитие на сектора и доброто функциониране на единния вътрешен пазар, като гарантира реалистични и изпълними правила.
Това е изключително трудно законодателно предложение, по което има ясно разграничение на държавите-членки на два групи. Към момента е ясно, че търсенето на решение ще остане за след предстоящите избори за Европейски парламент (Съветът на ЕС, който представлява държавите-членки прие своя позиция, но Европейския парламент все още не е приел своята по всички части от пакета, поради което не могат да започнат преговорите между институциите). Това е добрата новина, тъй като противоречиви законодателни инициативи, приети в последния момент от работата на
Европейския парламент означава, че Европа не може да покаже единност в решаването на важни въпроси.
Българската национална позиция е изцяло формирана чрез открит диалог и взема предвид изразено становище на транспортния бранш, представляващ над 61 хиляди домакинства, в които поне едно лице работи като водач на тежкотоварен автомобил.
Спорните текстове са протекционистични, разделят Европа и нарушават основните принципи на ЕС за единен пазар, свободно движение на хора и защита на конкуренцията. Част от разпоредбите предвиждат налагане на допълнителна административна тежест на операторите, което ще доведе до риск от загуба на работни места, както и до множество фалити на малки и средни предприятия. Необходимо е подобряване на социалните права в областта, върху спазването на основните човешки свободи, върху защитата на личния живот и правата на водачите. Отчитането на географското разположение и отдалечеността на периферните държави членки е важен елемент, който следва да бъде взет под внимание от всички преговарящи делегации. Съществува риск от масови фалити на български международни превозвачи, ако бъдат наложени непропорционални правила и допълнителна административна тежест.
Българската страна е за общи правила при международните превози на товари, но не такива, които са непропорционални, дискриминационни и наложени на всяка цена. Намирането на баланс и практически приложими текстове е от ключово значение за постигане на компромис по Пакета за мобилност I. Надявам се, че с общи усилия това ще се случи след сформирането на следващия Европейски парламент.
Интервюто е публикувано в електронното издание Novinite.com
