Специално за ECON.BG
- Г-н Шарков, какви са проблемите при въвеждането и реализирането на електронен подпис и електронната икономика на този етап в България?
Атанас Шарков:
- Проблемите са на най-различни нива, но главния проблем е липсата на бизнес модели, които да отговарят на нуждите на потребителите в България. Независимо от типа на системата, която трябва да покриват – правителство, правосъдие, бизнес или търговия, тези модели изискват участници – от една страна купувачи и от друга доставчици (продавачи). В момента в България създаваме единствено инфраструктурата, тоест закони, формиращи правилата за поведение на участниците в тези нови пазари. Компаниите, издатели на цифрови подписи, са също само един от необходимите елементи за функционирането на електронните бизнес модели. В същото време обаче няма достатъчно продавачи и купувачи на този пазар, които да използват тази инфраструктура
Това, което трябва да се случи, е организациите, които в момента съществуват в т.нар. "стара икономика", да осъзнаят интереса от участието си в тези нови структури. Това е нещо, което липсва в България. Другият липсващ елемент е липсата на проникване на електронните средства и инфраструктура сред широки групи от населението.Тъй като няма достатъчно проникване, няма и интерес от големите играчи. Държавната политика е ръководена основно от политически съображения и необходимостта от съобразяване с европейските изисквания и тенденции в областта, т.е. политиците трябва да покажат, че правят нещо; не се цели изработването на принципи за устойчиво развитие. Все пак има и успешни примери за работещи бизнес модели в публичната сфера като проектите, развити в Министерство на финансите. Те са направили първата стъпка, но предстоят още много, за да се постигне цялостен ефект. А потенциалният положителен ефект от масово развитие на електронните системи би могъл да бъде значителен под формата на снижаване на транзакционните разходи в обществото и икономиката и да надхвърли значително дори ефекта от привлечените преки чуждестранни инвестиции, например.
- Нужна ли е реклама за популяризиране използването на електронен подпис?
Атанас Шарков:
- Рекламата би била ефективна, но преди това трябва да има бизнес модели, които да отговарят на потребностите и да са печеливши. Ползите ще бъдат най-вече от увеличаването на производителността и конкурентоспособността на създаваните стоки и продукти. В момента никой не се замисля над това. Да, популярността е важна, информираността е важна, но най-важното е някой да има интерес – държавата, обществото, бизнесът. Това е проблем, който не е решен – той е донякъде икономически, донякъде технологичен, донякъде чисто образователен. т.е. необходим е осъзнат интерес от всички участници - бизнес, потребители, държава.
- Запознат ли сте с практиката в други страни? Какво можем да почерпим от опита им?
Атанас Шарков:
- В глобален мащаб въпросът е решен по различен начин. В някои богати държави, като Белгия и други страни в Западна Европа, например, държавата решава и плаща за всички. Понеже държавата е предприела този подход – да плати за достъпа - всеки гражданин получава безплатно карта, четец и всичко останало, като в същото време има достъп до компютър и Интернет, което в България също липсва. В други страни, като САЩ, се залага повече на частното начало. Те разчитат на това, че предприемачите ще измислят бизнес моделите, като тези модели постепенно ще бъдат имплементирани и ще достигнат критична маса. Това по принцип е по-правилният подход. Като цяло, всеки регион си има своите представи за правилен подход. Къде сме ние? Ние все още не сме направили своя избор, което ни дава възможност да потърсим най-доброто решение.
- Ако погледнем напред в бъдещето, коя е следващата стъпка след преодоляването на проблемите, за които споменахте, след реализиране на тези идеи?
Атанас Шарков:
- Следващата стъпка е създаването на универсално средство за достъп, което ще позволи на потребителите сигурно, навсякъде и по всяко време да влизат и ползват услуги от всички сфери на цифровата екосистема. За реализацията му няма технологични пречки – възможно е и по света вече се прави. Но преди това е необходимо да има пазар, хора, които искат и вярват, че могат ефективно да задоволят своите потребности. Това е проблемът, който стои пред българите – да има потребност, която впоследствие да бъде задоволена, за да осъзнаят ползата. В този аспект е важна и сигурността, т.е. да е гарантирано, че няма да бъдат измамени.
В заключение, технологиите носят много нови възможности, но те трябва да стигнат до максимален брой потребители, за да се усети истински тяхната полезност. Решаването на тази задача не стои пред хората, а най-вече пред предприемачите и големите играчи в икономиката, които могат да бъдат единствените двигатели на сериозни промени.
Атанас Шарков:
- В глобален мащаб въпросът е решен по различен начин. В някои богати държави, като Белгия и други страни в Западна Европа, например, държавата решава и плаща за всички. Понеже държавата е предприела този подход – да плати за достъпа - всеки гражданин получава безплатно карта, четец и всичко останало, като в същото време има достъп до компютър и Интернет, което в България също липсва. В други страни, като САЩ, се залага повече на частното начало. Те разчитат на това, че предприемачите ще измислят бизнес моделите, като тези модели постепенно ще бъдат имплементирани и ще достигнат критична маса. Това по принцип е по-правилният подход. Като цяло, всеки регион си има своите представи за правилен подход. Къде сме ние? Ние все още не сме направили своя избор, което ни дава възможност да потърсим най-доброто решение.
- Ако погледнем напред в бъдещето, коя е следващата стъпка след преодоляването на проблемите, за които споменахте, след реализиране на тези идеи?
Атанас Шарков:
- Следващата стъпка е създаването на универсално средство за достъп, което ще позволи на потребителите сигурно, навсякъде и по всяко време да влизат и ползват услуги от всички сфери на цифровата екосистема. За реализацията му няма технологични пречки – възможно е и по света вече се прави. Но преди това е необходимо да има пазар, хора, които искат и вярват, че могат ефективно да задоволят своите потребности. Това е проблемът, който стои пред българите – да има потребност, която впоследствие да бъде задоволена, за да осъзнаят ползата. В този аспект е важна и сигурността, т.е. да е гарантирано, че няма да бъдат измамени.
В заключение, технологиите носят много нови възможности, но те трябва да стигнат до максимален брой потребители, за да се усети истински тяхната полезност. Решаването на тази задача не стои пред хората, а най-вече пред предприемачите и големите играчи в икономиката, които могат да бъдат единствените двигатели на сериозни промени.
