Специално за ECON.BG

- Каква е връзката между малкия и големия бизнес у нас и каква трябва да бъде?

Елеонора Алексова:

- България е малка страна, в която "големият" бизнес е малкият и среден бизнес. Това не е само игра на думи, а реалната ситуация. Ако до края на годината бъдат приети промените в ЗМСП, вкл. европейските критерии за МСБ – то у нас ще останат 200-300 големи предприятия. Абсолютното икономическо мнозинство ще принадлежи на микро, малките и средни предприятия. От тази гледна точка, връзката им с големия бизнес е далеч от ситуацията в Германия или Великобритания, например. Там около големите гравитират малки и средни предприятия, които играят ролята на подизпълнители и доставчици на големите и реализират основното им предимство  – гъвкавост, специализация, конкурентноспособност, иновативност. В България подобна картина се наблюдава само в отделни случаи. Осъзнавайки потенциала на сектора на МСП и залагайки на него е реалистично да се очаква по-висок процент икономически растеж, повече работни места, повече експорт, повече добавена стойност, която бюджетът да преразпределя. Националното сдружение на МСБ е внесло в Парламента законопроект за промяна на ЗМСП, многократно е давало становища по смисъла от обявяването на този сектор от българската икономика за приоритетен. Радостно е, че новият икономически министър е осъзнала предложенията на българския бизнес след като е видяла на живо резултатите от подобна политика по време на посещението си в Ирландия. Надяваме се, че икономическата необходимост заедно с проявата на политическа воля ще доведат до промяна в статута на малкия и среден бизнес и ще започне оптимизация на бизнессредата именно по отношение на този бизнес.

- Научи ли се малкият и среден бизнес у нас да намира финансиране?

Елеонора Алексова:

- Постепенно проблемът с достъпа до капитал започва да се преодолява, независимо, че все още е един от основните за нас. Решаването ме не е само в това да се научиш от къде да искаш финансиране, а и в това да отговориш на безкрайните изисквания на финансиращите институции. Предстои още много работа по увеличаване на кредитния рейтинг на МСП. В този проблем се оглеждат нерешените въпроси, касаещи конкурентноспособността на този род предприятия. Много малка част от тях имат субективен произход. Решаването на обективните проблеми ще бъде следствие от прилагането на целенасочена политика към МСП.

- Добра идея ли е Гаранционният фонд?

Елеонора Алексова:

- Всяка идея, чиято реализация подпомага работата на предприятията е добра. България няма да е страната откривателка на гаранционните фондове. Струва ми се, че прекалено много се говори за гаранционни фондове, а прекалено малко се случва. Защо трябва да се опасяваме, че у нас те няма да дадат резултати като в Румъния или Чехия? По-скоро трябва да се направят не само национални, но регионални и браншови гаранционни фондове. Алтернативните източници на финансиране са важни и поради абсурдния размер на междуфирмената задлъжнялост.

- Има ли опасност от фалити на малки и средни предприятия поради несправяне с изискванията на ЕС?

Елеонора Алексова:

- Не ми се влиза в ролята на лошия пророк, но още от сега е ясно, че много предприятия ще фалират в процеса на присъединяване към ЕС. Причините са много и всички те са свързани с т.нар. конкурентоспособност на нашите предприятия, особено в сферата на селското стопанство и производството. Това не е фраза, целяща да предизвика драматични настроения в публиката. Според наши проучвания не повече от 25% от предприемачите са наясно какви са европейските стандарти за бранша, в който се изявяват. Това непознаване води след себе си редица проблеми, нерешаването на които естествено завършва с фалит. Класифицирането на "двадесетте плюса и минуса от присъединяването към ЕС" може да онагледи ситуацията към момента. По мнение на експертите на НСМСБ липсата на сериозна еврокомуникация може да доведе до евроскептицизъм сред българското предприемачество. Тук е наложително разработването на програма минимум за подпомагане на МСБ именно по отношение на достъпа до информация и справяне със стандартите.

- Обединени ли са усилията на институциите по отношение на малкия и средния бизнес?

Елеонора Алексова:

- Ако МСБ беше приоритет на правителството, то щеше да разработи специална политика и да координира работата на отделните институции в посоката на тази политика. За съжаление от обявяването на даден сектор за приоритетен до реалното му превръщане в такъв има огромна разлика. И сега има разписана Стратегия за насърчаване на МСБ, но какво от това?! Последните действия на Министерство на икономиката дават индикации, че може би ще се направят крачки не само за промяна в статута на Агенцията за МСП, но и по отношение подобряване на бизнессредата за МСБ. Нашият сектор не се изчерпва с инвеститорите, които безспорно са най-интересни за правителството, защото тяхната дейност дава по-бързи резултати, но и с обикновения предприемач, чието насърчаване ще доведе до стабилност на процеса на икономически растеж. Тук е уместно да си зададем въпроса достатъчен ли е общественият натиск за промяна на отношението към този сектор? Според нас – не. Нужно е да се търсят пътища за обединяване на ресурсите на организациите на бизнеса за по-бързи промени в бизнессредата, защото факторът време става безпощаден за много от нас.

- Какви краткосрочни инициативи и дългосрочни мерки предлага НСМСБ за подкрепа на МСБ?

Елеонора Алексова:

- За нас е важно промените в Закона за МСП да не са само козметични, като критериите за МСП, но да засегнат следните важни въпроси: статут на Агенцията за МСП; статут на Консултативния съвет към Агенцията; Национален гаранционен фонд; начините за отдаване под наем или закупуване на общинска и държавна земя и сгради на МСП

В краткосрочен план за нас е важно да се предвиди намаляване на данъчното бреме при формирането на бюджет 2004 год., особено що се касае до микро и малките предприятия. По наше мнение трябва да се създаде специална мрежа от насърчителни мерки спрямо средните предприятия във фаза на развитие, които са и най-продуктивната и резултативна част от сектора. Освен промените, които очакваме от институциите, ние предвиждаме да извикаме "неволята" и да решаваме сами част от нашите проблеми. Създаваме "кол-център" с горещи телефонни линии, на които наши членове и нечленове да могат да съобщават проблемите които ги интересуват, за да реагираме на конкретиката. Създаваме специални Асоциации за консултации по данъчно планиране, юридическа защита срещу произвола на администрацията и срещу бюрокрацията и не на последно място по програмите на ЕС.

- Кога в България ще има средна класа?

Елеонора Алексова:

- Средна класа ще има тогава, когато все повече икономически субекти реализират достатъчно резултати, че превръщат физическите лица, собственици на тези икономически субекти в независими граждани. Тези свободни хора не могат да бъдат манипулирани чрез популизъм или да бъдат заблуждавани. Те ще имат свои конкретни икономически интереси и ще ги отстояват. Случването на българската средна класа предстои. Тя ще стане гарант на реалната демокрация и на националната сигурност, както това се е случило вече в развитите икономики.

- Не ми се влиза в ролята на лошия пророк, но още от сега е ясно, че много предприятия ще фалират в процеса на присъединяване към ЕС. Причините са много и всички те са свързани с т.нар. конкурентоспособност на нашите предприятия, особено в сферата на селското стопанство и производството. Това не е фраза, целяща да предизвика драматични настроения в публиката. Според наши проучвания не повече от 25% от предприемачите са наясно какви са европейските стандарти за бранша, в който се изявяват. Това непознаване води след себе си редица проблеми, нерешаването на които естествено завършва с фалит. Класифицирането на "двадесетте плюса и минуса от присъединяването към ЕС" може да онагледи ситуацията към момента. По мнение на експертите на НСМСБ липсата на сериозна еврокомуникация може да доведе до евроскептицизъм сред българското предприемачество. Тук е наложително разработването на програма минимум за подпомагане на МСБ именно по отношение на достъпа до информация и справяне със стандартите.

- Обединени ли са усилията на институциите по отношение на малкия и средния бизнес?

Елеонора Алексова:

- Ако МСБ беше приоритет на правителството, то щеше да разработи специална политика и да координира работата на отделните институции в посоката на тази политика. За съжаление от обявяването на даден сектор за приоритетен до реалното му превръщане в такъв има огромна разлика. И сега има разписана Стратегия за насърчаване на МСБ, но какво от това?! Последните действия на Министерство на икономиката дават индикации, че може би ще се направят крачки не само за промяна в статута на Агенцията за МСП, но и по отношение подобряване на бизнессредата за МСБ. Нашият сектор не се изчерпва с инвеститорите, които безспорно са най-интересни за правителството, защото тяхната дейност дава по-бързи резултати, но и с обикновения предприемач, чието насърчаване ще доведе до стабилност на процеса на икономически растеж. Тук е уместно да си зададем въпроса достатъчен ли е общественият натиск за промяна на отношението към този сектор? Според нас – не. Нужно е да се търсят пътища за обединяване на ресурсите на организациите на бизнеса за по-бързи промени в бизнессредата, защото факторът време става безпощаден за много от нас.

- Какви краткосрочни инициативи и дългосрочни мерки предлага НСМСБ за подкрепа на МСБ?

Елеонора Алексова:

- За нас е важно промените в Закона за МСП да не са само козметични, като критериите за МСП, но да засегнат следните важни въпроси: статут на Агенцията за МСП; статут на Консултативния съвет към Агенцията; Национален гаранционен фонд; начините за отдаване под наем или закупуване на общинска и държавна земя и сгради на МСП

В краткосрочен план за нас е важно да се предвиди намаляване на данъчното бреме при формирането на бюджет 2004 год., особено що се касае до микро и малките предприятия. По наше мнение трябва да се създаде специална мрежа от насърчителни мерки спрямо средните предприятия във фаза на развитие, които са и най-продуктивната и резултативна част от сектора. Освен промените, които очакваме от институциите, ние предвиждаме да извикаме "неволята" и да решаваме сами част от нашите проблеми. Създаваме "кол-център" с горещи телефонни линии, на които наши членове и нечленове да могат да съобщават проблемите които ги интересуват, за да реагираме на конкретиката. Създаваме специални Асоциации за консултации по данъчно планиране, юридическа защита срещу произвола на администрацията и срещу бюрокрацията и не на последно място по програмите на ЕС.

- Кога в България ще има средна класа?

Елеонора Алексова:

- Средна класа ще има тогава, когато все повече икономически субекти реализират достатъчно резултати, че превръщат физическите лица, собственици на тези икономически субекти в независими граждани. Тези свободни хора не могат да бъдат манипулирани чрез популизъм или да бъдат заблуждавани. Те ще имат свои конкретни икономически интереси и ще ги отстояват. Случването на българската средна класа предстои. Тя ще стане гарант на реалната демокрация и на националната сигурност, както това се е случило вече в развитите икономики.