Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
- Господин Цачев, Хебросбанк се променя, каква е посоката?
Александър Цачев:
- Промяната е от няколко години. Целта е да предоставим по-добри продукти и услуги на клиентите си и същевременно да станем по-конкурентни във все по-конкурентната среда. От миналата година започнахме активно да предоставяме продукти и услуги за граждани, както и за малкия и средния бизнес. Кредитният портфейл за граждани за малко повече от година от 5 млн. лв. вече приближава 80 млн. лв. А за малки и средни предприятия той се увеличи от около 30 млн. лв. докъм 90 млн. лв., т. е. 3 пъти. Банката като една универсална банка иска да предостави конкурентни продукти и услуги на широка гама от клиенти. Втората промяна е процесът на оптимизация. Идеята е клоновете на банката да се превърнат в центрове за продажби, а същевременно тяхната работа с администрирането да бъде централизирана и изведена извън тях. Целта е те да могат да отделят повече време, да бъдат по-близко до клиентите. Новите ни пет продукта са на пазара, но постоянно ги обогатяваме.
- Как мислите, проблем ли е ръстът на кредитирането у нас?
Александър Цачев:
- Личното ми мнение е, че Хебросбанк има добри процедури за оценяване на риска. В кредитирането най-важното нещо е да можем да преценим в кои сектори и кои сегменти да финансираме, така че да минимализираме като цяло загубите на банката и да увеличим доходността от нашите портфейли. Така че от гледна точка на риска и на мениджмънта, на качеството на портфейлите и на активите на банките не смятам, че кредитната експанзия е опасна. От гледна точка на платежния баланс, на дефицита по текущата сметка това е преценка на макроикономическо ниво, която се прави от правителството и от МВФ. Може би от такава гледна точка рестриктивните мерки са необходими. Но от гледна точка на финансовите институции, на оптимизирането на дейността, на повишаването на доходността на активите не смятам, че сме приели прекалено големи рискове.
- Какво е отражението на приложените ограничителни мерки?
Александър Цачев:
- Банка Хеброс по принцип е ликвидна банка и същевременно много добре капитализирана. Естествено се опитваме да минимализираме нисколихвените си активи, така че всяка мярка, която касае увеличаването на такива ликвидни активи, ще окаже влияние върху възможността за кредитна експанзия. Но не може да се каже, че мерките са ни засегнали много, понеже банка Хеброс не е свръхагресивна в кредитната си политика. Не мога да кажа, че има съществена промяна след въвеждането на кредитните мерки. Като цяло обаче рестрикциите ще се усетят, защото предлагането на пари ще намалее, естествено неговата цена ще се увеличи. От такава гледна точка темповете, с които лихвите падаха, няма да продължат или даже за някои кредити е възможно да има увеличение.
- Смятате ли, че има банки, които непредпазливо раздават кредити, каквито мнения изказаха синдикати и политици?
Александър Цачев:
- Както казах, мерките не са насочени към това, че банките са поели прекалено много рискове, а по-скоро касаят факта, че отпускането на кредити като цяло повишава потреблението и вноса на стоки, които българската икономика не успява да произведе било защото не е конкурентоспособна, или по редица други причини, което увеличава дефицита по текущата сметка. Така че проблемите са изцяло макроикономически, а не защото банките са поели излишни рискове. Въпреки увеличаването на портфейла на Хебросбанк например смятам, че качеството му, предвид че историята му е повече от 18 месеца, е много добро и загубите са по-малко от 2%, което е в рамките на нормалното.
- Очаквате ли благоприятен ефект от поредното повишаване рейтинга на България?
Александър Цачев:
- Всяко увеличаване на кредитния рейтинг за банките означава достъп до кредитен ресурс на по-добри цени. Естествено това би увеличило възможността те да имат по-голяма ликвидност, съответно на пазара тя ще влияе в противоположна посока върху лихвите, в сравнение с рестриктивните мерки, които целят ограничаване на паричното предлагане.
Всяко увеличаване на рейтинга означава и повече доверие в икономиката, повече доверие във фирмите.
