Специално за Екон

Г-н Бошев, какви са добрите практики при въвеждането на системата за анализ на риска и контрол на критичните точки (HACCP) в предприятията, произвеждащи безалкохолни напитки?

Милчо Бошев:

Би трябвало да разделим предприятията на две групи. В едната група влизат големите и средните предприятия, а в другата група попадат малките предприятия. За първата група можем да кажем, че почти няма проблеми на този етап, тъй като това са фирми, които отдавна се готвят да внедрят системите за безопасност на храните и напитките. Т.е. те разполагат с необходимия финансов ресурс и с необходимия кадрови потенциал. Mалките предприятия обаче не са готови, тъй като определящи на този етап се оказват именно финансовият и кадровият ресурс.

Има ли затворени или санкционирани предприятия заради невъвеждането на системата?

Милчо Бошев:

Ще дам един пример, дано да прозвучи убедително. Преди десет години в нашия бранш имаше 3 000 фирми, които бутилираха напитки. В края на миналата година те бяха някъде около 470, като само за една година, от 2005 до 2006 година, броят им е намалял с около 130. И това са все фирми- малки в бранша, които очевидно сами се убеждават, че без финансов и без кадрови ресурс, няма да могат да покрият изискванията , които се поставят за производството на безопасни храни и напитки.

Това добре ли е за бизнеса?

Милчо Бошев:

В известна степен е добре за бизнеса, тъй като фирмите, които бутилираха в миналото напитки - така да се каже, нерегламентирано, отпаднаха през тези няколко години и сами се убедиха, че няма смисъл да измъчват потребителите. Защото в крайна сметка, това, което се произвежда, се прави за потребителите. Нашите потребители имат нужда от висококачествени напитки, и напитки с добро хранително съдържание, така че ползата е двустранна.

От тази гледна точка, защитен ли е потребителят вече?

Милчо Бошев:

Смея да твърдя, че вече е защитен. Фирмите, които въвеждат системите за безопасност на храните, покриват изискванията по отношение на влаганите суровини и материали, по отношение на самоконтрола, който упражняват в самото производство, спазването на хигиенните изисквания, спазването на нормативните документи. Всичко това върви в паралел. Според закона за храните отговорността е изцяло на производителите, така че това си е и задължение, и отговорност на самите фирми.

Може ли да се приеме, че всички предприятия, които са останали в бранша, вече са въвели системите за безопасност и контрол?

Милчо Бошев:

На пазара винаги ще излизат нови производители и ще има фирми, които по различни причини се оттеглят от пазара - било поради финансови, било поради други причини. Практиката показва, а и аз съм убеден, че ще има фирми, които ще отпаднат от този списък. В България, като се има предвид броят на населението, не са необходими повече от стотина фирми, така че тази редукция ще продължава. Кои от фирмите ще останат на пазара, ще зависи от умението, от възможностите на фирмите да осигуряват необходимия финансов ресурс за възпроизводство, за обновление, за капитални вложения и т.н.

Имате ли данни за санкционирани фирми, които не са въвели НАССР системата, а работят след 2007 година?

Милчо Бошев:

Ние поддържаме непрекъснато контакт с Националния съвет по безопасност на храните към Министерството на здравеопазването и с Регионалните инспекции за опасване и контрол на общественото здраве. През миналата година нашата асоциация е проверила продуктите на повече от 80 фирми във връзка с етикетирането, с представянето на хранителната информация, с отклонения, нарушения по изнасянето на данни, съгласно нормативните документи. Хубавото е, че директорите на РИОКОЗ по места реагират адекватно, вземат мерки, информират ни за фирми, които са санкционирани, наказани, на които са съставени актове и направени предписания. Така че този процес продължава и в момента да тече и аз съм убеден, че едно такова сътрудничество ще даде резултати.

Това означава ли, че органите, които изпълняват контрола върху тези предприятия по въвеждане на системите, са компетентни?

Милчо Бошев:

Трябва да кажем, че всички се учим в движение. Едва ли някъде ще се намерят подготвени хора, които веднага да влязат в действие. На курсовете, които ние провеждаме с ръководители, със специалисти и експерти от фирмите, присъстват и участват специалисти и от РИОКОЗ. Това означава, че РИОКОЗ също са заинтересувани техните специалисти да са в течение на всички промени, новости и т.н. Смятам, че взаимно обучавайки се, взаимно търсейки слабите и силните страни в процеса на производство, ще съумеем да се преборим със слабостите в нашата работа.

Kак се гарантира безопасността на производствения процес?

Милчо Бошев:

Процесът трябва да се контролира както от наша страна, така и от РИОКОЗ. Ние като асоциация трябва да знаем какво става в отделните региони, в отделните предприятия, а от друга страна трябва да се информираме взаимно с РИОКОЗ, тъй като в крайна сметка РИОКОЗ са тези, които са упълномощени от държавата да извършват такъв контрол, да налагат санкции. Ние можем да даваме препоръки, да правим бележки, да провеждаме курсове за обучение на експерти, на специалисти от фирмите. Но в крайна сметка експертите от РИОКОЗ са тези, които носят също отговорност за това, което се произвежда и предлага в съответните региони. Искам тук да вметна и това, че ние с Федерацията на потребителите поддържаме изключително тесни връзки, провели сме в много региони на страната проверки по сигнали от страна на потребители или от страна на други производители в нашата система. Така че процесът продължава.

Какви са проблемите, с които са се сблъсквали фирмите по време на въвеждането на НАССР системите в своите производства?

Милчо Бошев:

Основните проблеми са финансовият и кадровият ресурс. С това започнах, тъй като материята, по която се работи не е много позната. Тя е нова за българските производители. Имайте предвид, че Законът за храните се промени три пъти, откакто излезе през 1999 година. В негово изпълнение излязоха над сто нормативни документа. Много от тях се промениха по няколко пъти. Цялата тази нормативна база трябва да се познава от специалистите във фирмите. И това иска сериозна подготовка. Тук трябва да прибавим и финансовия ресурс, с който трябва да разполага една фирма, за да внедрява система за безопасност на храните. Предпоставъчните програми, свързани с добрите производствени практики, изискват много капиталовложения, свързани с хигиената, с доставката на подходящо оборудване. Така че нещата са доста сложни и може би това е една от причините малките фирми сами да се убеждават, че трябва да се оттеглят от пазара, да спрат своето производство, тъй като не могат да разполагат с такъв ресурс.

Направи ли държавата достатъчно от гледа точка на финансирането, за да подпомогне въвеждането на системите за безопасност във вашия бранш?

Милчо Бошев:

Mога да кажа, че в нашия бранш държавата не направи достатъчно. Усилията в последните няколко години бяха насочени към браншовете месопреработка и млекопреработка. Асоциацията на хлебопроизводителите се опита да осигури заедно с Министерството на икономиката ресурс за съфинансиране на програми по НАССР в предприятията, но в останалите браншове това не е направено. Можем да кажем, че ние се считаме за ощетени. Нашите фирми разчитат на други програми, които идват по линия на Министерството на икономиката, по линия на САПАРД, или на ФАР, в търсене на финансиране на свои проекти. В това отношение ние сме ощетеният бранш.

Какво е мястото на консултантските фирми по въвеждането на НАССР в бранша за производството на напитки?

Милчо Бошев:

Тази тема е много деликатна. Може би колеги, които се занимават с консултантски услуги, няма да се съгласят с това, което ще кажа. Свидетели сме на това, че се появиха изключително много консултанти, които един вид "извиват ръцете", изнудват фирмите, като предлагат услугите си. Далеч съм от мисълта да коментирам компетентността на тези консултантски фирми. В нашия бранш, например, нещата не са толкова сложни, за да е необходимо дойде една фирма отвън и да иска няколко хиляди лева, за да разработи един НАССР- план, или една НАССР-програма. Ние сме разработили браншови модел, той е предоставен на нашите фирми. Самите ние сме предоставили безплатно своите консултации и услуги на фирмите, които са се обръщали към нас. Смятаме, че е порочна практиката да се изнудват в този момент фирмите и да им се предлагат услуги, чиято цена е завишена, като се има предвид качеството им.

Каква сума горе-долу се изисква?

Милчо Бошев:

В различните предприятия се искат суми между 3 и 6 хиляди лева. В една малка фирма тези пари могат да отидат за подготовка на специалисти, за финансиране на определени дейности, свързани с хигиената, със създаване на условия за безопасно производство на продукти, но не и за такава консултантска услуга.