Специално за ECON.BG

- Г-н Ганев, има ли ясна визия за това накъде върви българската икономика?

Георги Ганев:

- В българската икономика има стопански субекти, които знаят какво правят и такива, които не знаят. Ако проследим общата макродинамика, изглежда сякаш тези, които знаят накъде вървят в момента са повече. Друг е въпросът доколко те са наясно какво ги чака занапред и доколко могат да се справят с предизвикателствата. Има субекти, които се развиват много добре. Има и такива, които ги чакат неприятни моменти, защото не са наясно какво правят.

- Защо хората не усещат добрите макроикономически показатели?

Георги Ганев:

- Това е много сложен въпрос. Единственият факт, с който разполагаме е, че хората казват, че не усещат растежа. Всичко останало са хипотези – дали част от това казване не е само говорене, дали хората разбират въпроса "По добре ли сте?" чисто стопански, или някои от тях, освен чисто материалните неща, включват и много други и т.н. В тази посока може да има много валидни хипотези.

Например, в момента се занимаваме с един проект за песимизма. Според антрополози и социолози негативният песимистичен дискурс е легитимизиращият дискурс в България. В българското общество е нелегитимно да се говори позитивно - "добре съм", "ще се оправим" и т.н., защото това делегитимира говорещия в очите на околните. Това се дължи на факта, че българското общество е силно разделено на "елит" и "неелит", т.е. "те" и "ние". "Те" са мразени и нелегитимни и ако не иска да попадне в "те" в очите на околните, човек трябва говори песимистично и мрачно. Само когато говори така той може да общува с останалите, това е приемливият начин за общуване. С други думи, казването, че не сме добре, може да е просто начин на общуване, защото казването "добре съм" не е начин на общуване.

Освен това, субективното преживяване за неоправяне, обедняване отразява редица неща, много от тях далеч не само материални. Много хора, които са подобрили материалното си положение през последните години не считат себе си за спечелили от реформите в страната. Оценката за това дали човек е по-добре и по-зле е твърде субективна. Има хора, които дори да получават висока заплата, изпитват несигурност за бъдещето си и я изживяват като обедняване. Това е свързано в известна степен със социализма, който създаваше илюзорното усещане за сигурност. При пазарните реформи това усещане се губи и много хора са склонни да го изживяват като загуба на жизнен стандарт, независимо от материалното си състояние. Когато човек говори, че не е по-добре, няма предвид само стопанската динамика, но и собственото си усещане за лична сигурност, което няма как да не е намаляло в сравнение със социализма.

Голяма роля в усещането за обедняване играе и стресът, загубата на социален статус, увеличаването на неравенството, които се изживяват като несправедливи и поради това ощетяващи. Друга хипотеза е например перспективата. Хората още не са се научили да поставят собствената си лична перспектива в общата перспектива и чувстват персонална неяснота за бъдещето.

Има и хора, които наистина са обеднели в чисто материалния смисъл на думата. За съжаление, обществото е толкова заето с това да говори колко е зле, че не може да се концентрира върху това да помогне на наистина обеднели хора. Не може 20% от едно общество да помогнат на 80%, но 60% могат да помогнат на 40. Ако признаем, че има 20-30%, които са обеднели по обективни причини и останалите 70% решат да им помогнат, тогава може да се почувства осезаема помощ.

Всички тези хипотези се натрупват и резултатът е, че хората продължават да не се чувстват по-добре. Най-силно валидна хипотеза според мен е загубата на сигурност . Пазарната реформа, поради самата си автентичност, поражда несигурност. Един от основните двигатели на конкуренцията е именно несигурността. Когато икономистите говорят за растеж имат предвид БВП, докато хората имат предвид хиляди други неща извън него.

- Чува ли се гласът на think tank в България?

Георги Ганев:

- От 1999 г. се зароди визията, че българското общество трябва да се инкорпорира, т.е. различни интереси трябва да се организират и да започнат да говорят. Стимулираше се създаването на браншови организации и think tank институции, които по-късно продължиха да говорят. Може да се каже, че гласът ни се чува, отделен въпрос е дали се взема под внимание.

- Очаквате ли промени в икономическата политика на България след промените в кабинета? Какви съвети бихте дал в тази насока? Кое е разковничето за България в този момент?

Георги Ганев:

- Промените в министерство на икономиката могат да се окажат доста важни, не толкова и не само като промяна на философията на икономическата политика, но в чисто административната способност да се изпълнява политиката. Очаквам министерството да набележи някои проблеми и да предприеме действия за разрешаването им.

Бих посъветвал министерството да обърне внимание на легендарното вече опростяване на лицензионните режими. Това е важен проблем и трябва да бъде един от приоритетите, но е само част от по-обща визия за стратегията на държавна намеса в икономиката. Тази по-обща визия е администрацията да възприеме гледната точка на бизнеса, да помисли кои са допирните точки между администрацията и бизнеса и всяка една такава допирна точка да се сведе до възможно най-леко бреме за бизнеса. Това означава, администрацията да се накара да работи малко повече. Един чисто мениджърски тип управление на административни структури може да бъде много полезен в тази насока. Неща от типа на "едно гише", мълчаливо съгласие и възможно най-безлично общуване с администрацията са много препоръчителни. Много е важно да има вътрешно-ведомствена обмяна на информация, за да се облекчи бизнеса от непрекъсната и тежка необходимост да си общува с бюрократи.

- Трябва ли да има приоритетни сектори?

Георги Ганев:

- Не бих посъветвал министерство на икономиката да изработва стратегии за развитие на отделни сектори, поради опасността секторите да се изберат по политически, а не по чисто стопански показатели и причини. По-добре е министерството да може да откликне на корпоративно изразени нужди от различните сектори, при това не като предоставя преференции, а като извършва истинска публична услуга на съответния сектор. Да помага, когато даден сектор има нужда от представяне в чужбина, да служи като медиатор при различни преговори, разрешаване на конфликти, търсене на решение на проблеми, да уточнява правилата на играта и да бъде основен агент за тяхното спазване като еднакви за всички. Приоритетните сектори за държавна намеса – здравеопазване, образование, правосъдие, си имат свои министерства. Задачата на министерство на икономиката е да следи какво става в икономиката.

Много полезна би била аналитичната помощ. То трябва да е център на знание за българската икономика, да знае какво се случва, дали някъде не се натрупват дисбаланси и да комуникира проблемите с останалите стопански субекти. Другият момент е административното обслужване на бизнеса. Работа на министерство на икономиката са и малките и средни предприятия, доколкото там има място за публично благо. Не мисля, че трябва конкретни сектори да се обявяват за приоритетни, защото пазарът и дългосрочното развитие на България могат да покажат, че конкурентните ни отрасли са съвсем други.

Има и хора, които наистина са обеднели в чисто материалния смисъл на думата. За съжаление, обществото е толкова заето с това да говори колко е зле, че не може да се концентрира върху това да помогне на наистина обеднели хора. Не може 20% от едно общество да помогнат на 80%, но 60% могат да помогнат на 40. Ако признаем, че има 20-30%, които са обеднели по обективни причини и останалите 70% решат да им помогнат, тогава може да се почувства осезаема помощ.

Всички тези хипотези се натрупват и резултатът е, че хората продължават да не се чувстват по-добре. Най-силно валидна хипотеза според мен е загубата на сигурност . Пазарната реформа, поради самата си автентичност, поражда несигурност. Един от основните двигатели на конкуренцията е именно несигурността. Когато икономистите говорят за растеж имат предвид БВП, докато хората имат предвид хиляди други неща извън него.

- Чува ли се гласът на think tank в България?

Георги Ганев:

- От 1999 г. се зароди визията, че българското общество трябва да се инкорпорира, т.е. различни интереси трябва да се организират и да започнат да говорят. Стимулираше се създаването на браншови организации и think tank институции, които по-късно продължиха да говорят. Може да се каже, че гласът ни се чува, отделен въпрос е дали се взема под внимание.

- Очаквате ли промени в икономическата политика на България след промените в кабинета? Какви съвети бихте дал в тази насока? Кое е разковничето за България в този момент?

Георги Ганев:

- Промените в министерство на икономиката могат да се окажат доста важни, не толкова и не само като промяна на философията на икономическата политика, но в чисто административната способност да се изпълнява политиката. Очаквам министерството да набележи някои проблеми и да предприеме действия за разрешаването им.

Бих посъветвал министерството да обърне внимание на легендарното вече опростяване на лицензионните режими. Това е важен проблем и трябва да бъде един от приоритетите, но е само част от по-обща визия за стратегията на държавна намеса в икономиката. Тази по-обща визия е администрацията да възприеме гледната точка на бизнеса, да помисли кои са допирните точки между администрацията и бизнеса и всяка една такава допирна точка да се сведе до възможно най-леко бреме за бизнеса. Това означава, администрацията да се накара да работи малко повече. Един чисто мениджърски тип управление на административни структури може да бъде много полезен в тази насока. Неща от типа на "едно гише", мълчаливо съгласие и възможно най-безлично общуване с администрацията са много препоръчителни. Много е важно да има вътрешно-ведомствена обмяна на информация, за да се облекчи бизнеса от непрекъсната и тежка необходимост да си общува с бюрократи.

- Трябва ли да има приоритетни сектори?

Георги Ганев:

- Не бих посъветвал министерство на икономиката да изработва стратегии за развитие на отделни сектори, поради опасността секторите да се изберат по политически, а не по чисто стопански показатели и причини. По-добре е министерството да може да откликне на корпоративно изразени нужди от различните сектори, при това не като предоставя преференции, а като извършва истинска публична услуга на съответния сектор. Да помага, когато даден сектор има нужда от представяне в чужбина, да служи като медиатор при различни преговори, разрешаване на конфликти, търсене на решение на проблеми, да уточнява правилата на играта и да бъде основен агент за тяхното спазване като еднакви за всички. Приоритетните сектори за държавна намеса – здравеопазване, образование, правосъдие, си имат свои министерства. Задачата на министерство на икономиката е да следи какво става в икономиката.

Много полезна би била аналитичната помощ. То трябва да е център на знание за българската икономика, да знае какво се случва, дали някъде не се натрупват дисбаланси и да комуникира проблемите с останалите стопански субекти. Другият момент е административното обслужване на бизнеса. Работа на министерство на икономиката са и малките и средни предприятия, доколкото там има място за публично благо. Не мисля, че трябва конкретни сектори да се обявяват за приоритетни, защото пазарът и дългосрочното развитие на България могат да покажат, че конкурентните ни отрасли са съвсем други.