Специално за ECON.BG
- Г-жа Тодорова, доволни ли сте от посещенията на Пролетния панаир тази година?
Мария Тодорова:
- Доволни сме. Още повече, че преди началото на панаира имахме определени страхове. Много хора ни обвиняваха, че сме направили панаира по време на празниците. Пловдивският панаир е член на Световния съюз на панаирите от 1936 г. По силата на това членство, ние сме длъжни да сме обявили дата минимум една година преди самата проява. В панаирния бранш, който е изключително силен в световен мащаб, се счита за крайно несериозно датата да се променя в годината, която е санитарен срок. Никой сериозен панаир не го прави. Да не говорим, че в света на панаирите има координиране на датите с оглед на това изложителите да бъдат улеснени. Ако една фирма има интерес в определен регион, в който има няколко панаира, за фирмата е много по-евтино, когато се получава верига от изложения. Есента, например, имаме изложители, които участват в Бърно, в Нови Сад, в Солун, в Пловдив и после в Букурещ. Ето защо, ние не сме съгласни да приемем тези обвинения. Още повече, че използвахме и някои лостове за стимулиране продажбата на билети. Доволни сме от това, че хората проявиха интерес към Пролетния панаир.
- Това, че Международният панаир – Пловдив е член на Световния съюз на панаирите означава ли, че той отговаря на международните критерии?
Мария Тодорова:
- Това означава, че Пловдивският панаир отговаря на определени критерии свързани с количество изложбени площи – покрити и открити и с техническата съоръженост на тези площи. Това са критериите по отношение на панаирния терен. Членството ни в Световния съюз е веднъж като фирма и от друга страна, като членове са определени някои наши прояви – пролетният и есенният панаир, винарската изложба, селскостопанската изложба, изложбата ПринтКом за печатарска техника и медицинските изложби. Това означава, че тези изложби отговарят на критериите на Световния съюз за национални и международни участници, за посетители от България и от чужбина. Световният панаирен съюз прави независим одит на панаирните организатори и техните прояви. Фактът на това членство означава, че ние покриваме определени критерии за съотношение между национални и чуждестранни участници, технически възможности, история, обхват на изложбите и т.н. Не бих се наела да кажа, че ние сме на нивото на световните панаири, както и не бих се наела да кажа, че не сме на едно високо ниво. Пловдивският панаир, като големина на панаирния терен, е сред най-големите панаири в Европа. Тук участват много фирми, които са световни имена, но е съвсем нормално, предвид възможностите на българския пазар, нивото на експонатите да е по-различно. В този смисъл, има известни условности, но е извън всякакво съмнение, че Пловдивският панаир е един модерен и голям панаир.
- Колко бяха участващите фирми на това изложение. Какво е разпределението им по браншове?
Мария Тодорова:
- Тази пролет имахме близо 1200 изложители от 40 страни. Българските изложители бяха две трети. Най-силно представените браншове бяха включените в изложбата "Пиво, гастро, хляб" – хранителна промишленост, машини и технологии за нея. Силно беше представен браншът на текстилната промишленост, най-вече с машините и съоръженията за нея. Другите добре представени отрасли бяха в сферата на потребителските стоки - козметика, химическа промишленост и други.
- Кое беше новото в това издание на панаира?
Мария Тодорова:
- Новото беше почти на всеки щанд. Като организация, за първи път в рамките на Пролетния панаир се организира специализирано изложение за аудио-визуална техника и електродомакински уреди "Home Techno 2003 – Пловдив", съвместно с Експо Тийм ООД, София. Новост за панаира беше и първият търговски и инвестиционен форум "Малките и средни предприятия и развитие на търговията и инвестициите в Югоизточна Европа", който се организира съвместно с консорциум ФЛАГ. Ние си даваме сметка, че трябва да "дълбаем" в тази посока. България не е държава, която може и трябва да прави мегафирми. Искаме да привлечем малките и средни фирми в панаира не само като изложители, които да показват стоките си, но и да им покажем, че Пловдивският панаир се развива по логиката на международния панаирен бранш. Стоката, като тема за разговор на панаирите, все повече отстъпва на сътрудничество в много по-широки мащаби, на инвестиране, финансиране, директен маркетинг сред посетители. Искаме да кажем на малките фирми, че трябва да търсят истинската печалба от панаира именно в това. От година и половина развиваме сътрудничество и с програмата Jobs – централата има щандове вече на няколко наши прояви, сега има и регионален център. Целта ни е да помогнем на българските фирми да прекрачат прага на страха от панаира. Има много фирми, които произвеждат качествени стоки, но имат една съвсем разбираема задръжка да дойдат на панаира. Искаме да помогнем точно на тези хора от малките и средни фирми. Мога да гарантирам, че ще продължаваме да работим по тази тема.
- Как бихте определила мисията на Пловдивския панаир?
Мария Тодорова:
- Пловдивският панаир има институционален характер. Той има интердисциплинарен, интербраншов характер, така както компютрите или банките. Това е силното оръжие на панаира. Не е празна приказка това, че в панаира се показва държавната политика в икономиката. Няма голям български инвеститор, който да не е започнал събирането на информация от панаира. Мисията е да се помага на икономиката. Най-големият панаир в света – Хановерският е създаден 1947 г. и се е развивал доста добре в годините, когато Германия е била разрушена до голяма степен. Провеждането на първото изложение в Пловдив през 1892 г. е било изключително национално събитие, в което всеки е участвал с душа, със съзнанието, че трябва да се помогне на държавата. Имаме изложители от 1892 г., които продължават да участват всяка година. Ето какво пише в един некролог: "60 години от кончината на Белчо Александров Белчев – Индустриалец от Сливен, починал на 5 април 1941 г. Носител на наградата на първото международно изложение в град Пловдив – 1892 г...". Едва ли може да се намери по-добър образ за мисията на един панаир от това. Мисията е да се тласка икономиката напред.
- Новото беше почти на всеки щанд. Като организация, за първи път в рамките на Пролетния панаир се организира специализирано изложение за аудио-визуална техника и електродомакински уреди "Home Techno 2003 – Пловдив", съвместно с Експо Тийм ООД, София. Новост за панаира беше и първият търговски и инвестиционен форум "Малките и средни предприятия и развитие на търговията и инвестициите в Югоизточна Европа", който се организира съвместно с консорциум ФЛАГ. Ние си даваме сметка, че трябва да "дълбаем" в тази посока. България не е държава, която може и трябва да прави мегафирми. Искаме да привлечем малките и средни фирми в панаира не само като изложители, които да показват стоките си, но и да им покажем, че Пловдивският панаир се развива по логиката на международния панаирен бранш. Стоката, като тема за разговор на панаирите, все повече отстъпва на сътрудничество в много по-широки мащаби, на инвестиране, финансиране, директен маркетинг сред посетители. Искаме да кажем на малките фирми, че трябва да търсят истинската печалба от панаира именно в това. От година и половина развиваме сътрудничество и с програмата Jobs – централата има щандове вече на няколко наши прояви, сега има и регионален център. Целта ни е да помогнем на българските фирми да прекрачат прага на страха от панаира. Има много фирми, които произвеждат качествени стоки, но имат една съвсем разбираема задръжка да дойдат на панаира. Искаме да помогнем точно на тези хора от малките и средни фирми. Мога да гарантирам, че ще продължаваме да работим по тази тема.
- Как бихте определила мисията на Пловдивския панаир?
Мария Тодорова:
- Пловдивският панаир има институционален характер. Той има интердисциплинарен, интербраншов характер, така както компютрите или банките. Това е силното оръжие на панаира. Не е празна приказка това, че в панаира се показва държавната политика в икономиката. Няма голям български инвеститор, който да не е започнал събирането на информация от панаира. Мисията е да се помага на икономиката. Най-големият панаир в света – Хановерският е създаден 1947 г. и се е развивал доста добре в годините, когато Германия е била разрушена до голяма степен. Провеждането на първото изложение в Пловдив през 1892 г. е било изключително национално събитие, в което всеки е участвал с душа, със съзнанието, че трябва да се помогне на държавата. Имаме изложители от 1892 г., които продължават да участват всяка година. Ето какво пише в един некролог: "60 години от кончината на Белчо Александров Белчев – Индустриалец от Сливен, починал на 5 април 1941 г. Носител на наградата на първото международно изложение в град Пловдив – 1892 г...". Едва ли може да се намери по-добър образ за мисията на един панаир от това. Мисията е да се тласка икономиката напред.
