Съвместна рубрика на в-к Сега и Центъра за икономическо развитие

Красимир Петров, програмен директор на Центъра за икономическо развитие

Димитър Чобанов е старши икономист в Института за пазарна икономика. Основните теми, по които работи, са свързани с макроикономика, парична политика, регулации, които засягат бизнессредата и в частност пазара на труда. Преподавател в УНСС.

Г-н Чобанов, развит ли е пазарът на труда в България?

Димитър Чобанов:

Такава оценка е трудно да се даде. Както всички останали пазари, и този е развиващ се. Икономиката ни е в състояние на трансформация след 1989 г. и това засяга и пазара на труда. Никой не може да каже какво ще е крайното състояние на икономиката и съответно на пазара на труда. Има доста положително развитие по отношение на либерализацията, при много голяма част от професиите отношенията се регулират пазарно. Т.е. държавата няма власт да определя условията на труд, равнището на заплатите в дадена сфера, колко хора ще бъдат наети в даден отрасъл. Държавната намеса остана в бюджетния сектор и неприватизирани отрасли, в образованието. Този сектор е доминиран от държавата. Не се случиха реформите в него, за да се развие частният сектор. Мисля, че е отживяла концепцията, че държавата трябва да доминира в образованието, защото само тя може да гарантира равен достъп на хората до него и по-евтино обучение. Това са митове. Българите все още не осъзнават, че нищо не им се дава даром. Всичко, което идва от държавата, се плаща, и то на по-висока цена, защото държавата е един неефективен доставчик.

Държавата започна през последните 10-15 години да се оттегля от трудовия пазар, но все още има регулации. Нископлатените ли защитава тя, като налага минимална работна заплата?

Димитър Чобанов:

Всяко ограничение, което се налага, води до изкривяване на пазара. Заблуда е, че минималната работна заплата е нещо наистина полезно. По отношение на България можем да кажем, че доходите на почти всички хора са ниски. Такава административна мярка не може да оправи нещата. Световната практика показва, че колкото повече са административните мерки, толкова по-трудно се развива страната. Т.е. ако искаме ние да се развиваме по-бързо и да ставаме всички по-богати, трябва тези ограничения да отпаднат. Минималната работна заплата в България се разглежда като панацея - т.е. когато вдигнем минималната работна заплата, вдигаме и средната работна заплата. Минималната работна заплата урежда положението на един ограничен кръг хора, които са с относително ниска производителност на труда. Те също искат да имат по-високи доходи, но минималната работна заплата не е средство за провеждане на социална политика. За хората, които не могат да изработват достатъчно, съществуват други начини да им бъде дадена възможност да достигнат по-високо равнище на заплащане. Такива стимули са трансферите, които се правят от държавата. За някои хора няма начин да не получават средства - инвалиди, някои младежи, но това, разбира се, е граничен случай, тези хора са малко. Държавата, която се възприема като способна да реши всички проблеми на хората, насочва вниманието си към тях. Но начинът тези хора да получават повече е да се оставят повече пари у другите хора и те да ги преразпределят.

Един основен недостатък в България сега е недостатъчно доброто качество на образованието. Минималната работна заплата води до повишаване на доходите на част от хората, но пречи на останалите, които не могат да бъдат наети заради ниското си образование. Работодателят освен заплата плаща и осигуровки и едно увеличение на минималната работна заплата води до увеличение на разходите за труд. Единият от проблемите у нас наред с безработицата е и равнището на минималната работна заплата. Противник съм на такава регулация и смятам, че трябва да се премине към нейното премахване.

Какво мислите за трудовите договори и тяхната регистрация в НОИ? Някои икономисти оценяват това като положително, други го отричат...

Димитър Чобанов:

Регистрацията на трудовите договори беше направена с цел изсветляване на неформалната заетост. Държавата чрез принуда се опита да направи нещо, което е решение и избор на работодател и работник. Голяма част от неформалната заетост се дължи на регулациите, които съществуват за бизнеса. Когато разходите за съобразяване със законодателството са по-големи, отколкото да упражняваш дадена дейност, ти ще я упражняваш, но в сенчестата икономика. Временен ефект имаше регистрацията на трудовите договори за повишаване на откритата заетост. Фирмите се научиха да заобикалят това положение и то вече не е проблем за тях.

Друга мярка, която беше предприета с регистрацията на договорите, е въвеждането на минималните осигурителни прагове. Това също имаше силно, но временно влияние. Собственици на фирми в по-малки населени места смятат, че праговете са пречка за тях. В някои отрасли се плащат заплати, по-ниски от минималния осигурителен праг, а те са длъжни да внасят и осигуровки. И така осигурителната тежест е по-голяма от разхода за заплати, който правят работодателите.

Профсъюзите в България пречат ли, или помагат на заетостта? Имат ли роля за вдигане на заплатите?

Димитър Чобанов:

Профсъюзите според мен имат роля в обществения сектор. В частния почти нямат влияние. Когато една фирма е частна, профсъюзът не може да те спаси, ако си не си вършиш работата. Разглеждам профсъюзите в момента като придатъци на политическите партии. Те твърде често издигат политически искания, и то не от областта на социалната политика, а чисто партийни. И в обществения сектор ролята на синдикатите намалява, свива се членската им маса. Те претендират за някаква представителност, но трудно могат да я докажат. Синдикалните лидери рано или късно преминават в политиката. Участието в синдиката вече не им осигурява привилегии. По отношение на колективното договаряне смятам,че когато един работник е способен, той може да договори условията си на труд.

Безработицата намалява. Доколко това се дължи на политиката на правителството?

Димитър Чобанов:

Безработицата беше предопределена още от събитията от 1991 г. Тогава се очакваше да се случат реформи - приватизация, либерализация, но до 1997 г. не се получиха. Политиката на правителствата тогава беше съществуващите държавни предприятия да се запазят и съответно и работниците в тях. По времето на Жан Виденов предприятията трупаха дългове, а работниците формално се водеха заети, но не получаваха заплати. След 1997 г. при условията на валутен борд това не можеше да продължава, защото се предприе мащабна приватизация и голяма част от неефективната заетост бе премахната. Хората шоково напускаха работа и нямаше как да намерят работа веднага и не бяха подготвени да започнат собствен бизнес. По времето на управлението на ОДС безработицата скочи доста, но тогава бяха предприети мерки, които позволиха в дългосрочен план да се случват хубавите неща - привличане на инвеститори, намаление на данъци. Това започна да действа по-късно, на практика добрите последствия започнаха да се случват по времето на НДСВ. Те продължиха политиката за ускоряване на растежа - понижение на данъците върху печалбата и личните доходи и икономиката постепенно започна да се съживява.

Друго положително действие от това време е, че НДСВ се опитаха да ограничат лицензионните режими, но с частичен успех. Безработицата започна да намалява. НДСВ, за да засили този ефект, прие мерки, известни като "програмите на Шулева" - като временна заетост. Те са с добър замисъл - хората да изработят парите си, но общият ефект не е много добър. От частния сектор се изземваха повече пари, които се ползваха неефективно от държавния. За целия период - 3 години - се изхарчиха над 700 млн. лв. и не се създаде нито едно трайно работно място. Ако тези пари бяха останали в частния сектор, щяха да се създадат трайни работни места.

Много българи изказват една и съща теза: "Ако в България доходите бяха по-високи, всичко ще е по-добре." Защо са ниски доходите, как могат да се повишат?

Димитър Чобанов:

Едно от основните обяснения е, че българските работници не са толкова производителни колкото тези в ЕС. Заради дългия социализъм българите се отучиха да работят. Част от хората казват: "Предлагат ни ниски заплати", но ако нямат доход от друг източник, логично е те да приемат работата. Значи имат доход - или от държавата, или имат роднини, които работят в чужбина. Така те нямат стимул да работят. В България има несъответствие в качеството на работната сила, която се предлага, и това, което се търси. Образователната система не е адекватна на пазара на труда. Този проблем е ясен на всички, но не се прави нищо, за да се реши. А решение има и част от него е начинът на финансиране на училищата. Въвеждането на ваучерната система е доста добро решение, използвано в доста страни по света. Няма причина в България този модел да не действа. Целта на модела е насърчаване на конкуренцията между училищата.

Много хора се оплакват от разслояване на обществото на бедни и много богати. Това нормално ли е?

Димитър Чобанов:

Отново да се върнем към ситуацията от 1989 г. Тогава всички бяха на едно ниво по отношение на доходите - независимо дали работиш малко или много, получаваш колкото да преживяваш и да се осигури средно нисък стандарт на живот. Логичното се случи след това: по-способните, с предприемачески възможности рискуваха, направиха вложения, част от тях спечелиха и пазарът ги възнагради. Друга част от хората, които са по-възрастни или неспособни, не можаха да се приспособят и източник на доход за тях остава държавата. През последните години в България се заражда т. нар. средна класа - това са хора с доходи около 2-3 хиляди лева месечно. Ако сравним с европейските равнища, те пак са си бедни, но за ситуацията в България, където средната заплата е 300 лв., това е висок доход.

Щракнете тук, за да чуете целия разговор