Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Ивайло Тодоров е председател на Асоциацията на земеделските производители в България, откакто е създадена преди две години. Завършил е аграрна икономика в Икономическия университет във Варна. Занимава се със зърнопроизводство. Обработва близо 3 хил. дка в Пловдивска област.

Г-н Тодоров, започнаха ли вече да се подават документи за проекти по програма САПАРД?

Ивайло Тодоров:

Да, стартираха и от тези стопани, които имаха предварителна информация. Те успяха да подготвят голяма част от необходимите документи. Интересът е най-голям към първа и втора мярка по САПАРД, като преработвателите са доста по-активни за разлика от земеделските производители. Те имат и повече информация и опит, голяма част от тях вече правят втори или трети проект. В последно време се наблюдава приоритет на млеко- и месопроизводството и очаквам подаването на документи да е най-вече за тези два бранша. 

Не е ли кратък срокът - едва 20 календарни дни?

Ивайло Тодоров:

Определено e кратък. Той ще спъне немалко стопани. Много от тях няма да успеят да се вместят в поставените срокове и се надявам да има второ подаване на документи. Тези проекти изискват доста време и средства, наемането на технолози и архитекти. Трябва да се направят и необходимите измервания. 

А как стоят нещата със зърнопроизводителите?

Ивайло Тодоров:

В момента те нямат възможност да кандидатстват за направлението Зърнопроизводство. Програмата е обявена за приемане на документи за всички сектори с изключение на зърнопроизводство, производство на маслодайни и етерично-маслени култури. Тези производители не могат да кандидатстват за закупуване на земеделска техника и изграждане на силози. А това е един от сериозните проблеми - има сериозен недостиг на база за съхранение на зърно. 

Защо се е получило така?

Ивайло Тодоров:

Аз лично нямам обяснение за този факт. Според земеделското министерство от Еврокомисията са ни обърнали внимание, че по-голяма част от средствата сме изразходвали за закупуване на земеделска техника. Но това се е случило във всички страни, където е действал САПАРД, и ние не сме изключение. 

Какво става при лозовите масиви?

Ивайло Тодоров:

Приемат се документи за създаване на лозови или други масиви, като основното изискване по САПАРД е за презасаждане на лозята и единствено такава инвестиция може да се подпомогне. Тоест не може инвеститор, който е закупил земя, да кандидатства за нови масиви. Трябва да има стари насаждения. От Агенцията по лозята и виното декларират, че правят всичко възможно да се създават все повече нови насаждения, но въпреки това към днешна дата няма конкретни резултати. Да не забравяме, че тази година е последната за създаване на нови лозя и от 2007 г. имаме ограничения. 

Не получавате ли подкрепа от Министерството на земеделието?

Ивайло Тодоров:

Почти всички ресорни структури на министерството не насърчават земеделските производители. Те играят ролята на проводник на изискванията на ЕС, и то лош проводник, който казва: Изискванията са много тежки и нашите хора няма да ги спазят. Има излишно утежняване на процедурите, породено от абсолютно незнание и страх. 

Колко може да загубим от САПАРД?

Ивайло Тодоров:

Надявам се, че политиката на фонда ще бъде гъвкава и след като се види какви проекти са подадени, за колко и в кои направления, ще се даде възможност на други сектори да кандидатстват. Става въпрос за проблемните направления като зърнопроизводството, където хората не могат да се справят с изискванията. Убеден съм, че пари по програмата няма да останат неусвоени, тъй като интересът е голям. 

Има ли опасност банките да откажат кредити при вече одобрени проекти, както се опасяват редица стопани?

Ивайло Тодоров:

Доста земеделски производители срещат и сега проблеми при получаване на съгласие от банките за финансиране на техен проект. Много често се дава отказ с мотивите, че това е рисков сектор и с малка рентабилност. Ако по-рано имаше доверие към програма САПАРД, сега е точно обратното. Банките имат горчивия опит от забавяне на сроковете на помощта. 

За да се кандидатства, трябва:

• да е приключена счетоводно-финансовата 2005 г.
• да има подадена данъчна декларация
• да се попълват конкретните формуляри на НСИ
• да има пререгистрация на земеделските производители
• да се подготвят всички документи за отглежданата земя и животни и да са занесени в областните служби по земеделие и гори
• пълна подготовка по самия бизнеспроект съгласно изискванията
• изготвяне на необходимите технологични проекти 

Намаляването на акциза на горивата е закъсняло

От 1 юли т. г. влиза намаленият акциз на горивата за земеделското потребление. Ставката ще е близо 8 пъти по-малка от тази, която е за общо потребление. Опасявам се обаче, че и тази промяна ще дойде твърде късно. Влизайки от 1 юли, горивото трябва да бъде обозначено, изискват се инвестиции и наредби за изпълнение, които още не са готови. Ако в един момент това намаление дойде след жътвата, пак сме направили нещо само на книга с много добри намерения. 

Без интерес

Още в края на август асоциацията направи предложение за въвеждане на интервенцията за изкупуване на зърно от държавата. Такава законова възможност съществува от 2000 г. В момента вече започна приемането на заявки от страна на производителите, но по това време продукцията в по-голямата си част е продадена.

Освен това държавните изисквания за качеството на зърното са много високи и към момента няма толкова качествена продукция. Няма заявки от най-големите ни производители в Добрич и Плевен, две-три са от Ямбол.

Единственото позитивно, което направи интервенцията, е раздвижването на пазара и лекото покачване на цената. Така или иначе заявеното количество от 150 хил. т зърно няма да може да се изкупи.