Специално за ECON.BG

- Г-жа Христова, какви мебели купува българинът?

Геновева Христова:

- Преобладаващата част от домакинствата подменят мебелите си рядко. Половината от интервюираните в изследване, проведено от Алфа Рисърч през януари-февруари 2003, посочват възраст за повечето мебели над 16 години. Доминира приблизително следното потребителско поведение: закупуване на нови по-големи мебели при покупка на ново жилище, след което се купуват допълващи по-малки мебели. Ето защо най-новата част от обзавеждането обикновено са малки допълващи мебели; докато дограма, врати и по-големи мебели са най-често над 16 години. Групата на потребителите, закупили си ново обзавеждане през последните 2-3 години се състои от: преимуществено млади хора (под 40 години), с по-висок социален и икономически статус, с непълнолетни деца и най-често от домакинства до три члена, живеещи без родители. По-често това са жители на столицата и донякъде областни центрове.

Най-често ползваните източници на информация при избор на мебели е самостоятелното проучване в магазините, съвети с близки, контакти с ателиета и производители. При търсене на мебели съветите на търговци са на трето място, при избор на дограми отстъпват на прекия контакт с производител. Изложенията и специализираните издания остават по-назад, но те имат по-голяма значимост именно за вече описаната група от активни потребители.

Критериите за избор стартират с цената. След нея, обаче, високостатусните групи поставят естетичността, а нискостатусните – функционалността. По-активните потребители акцентират също и върху вид на дървото, масивност, специално проектиране и срок на доставка. За тях е по-важно производителят да е утвърдено име, а не непременно българска фирма.

Позитивите на българските мебели са качество, функционалност, надеждност, добър дизайн, добра дървесина. Критиките са по посока уникалност, цена, информация за произход. Любопитно е, че активно купуващите граждани критикуват разнообразието, дизайна и надеждността на българските продукти, но са удовлетворени от съотношението цена/качество. Обратно – по-рядко купуващите от своя страна имат проблем с цената.

Изборът на начин и място за закупуване най-често зависи от типа на населеното място. Жителите на София и областните центрове откриват достатъчно добро предлагане в рамките на техните населени места и най-често се ориентират към магазинната мрежа и вече готови продукти (дори и когато става въпрос за дограми и/или врати). Обратно – малките населени места страдат от липса на достатъчно разнообразно предлагане (в това число и като възможност за търсене на по-добри цени), което ги кара да се ориентират по-често към изработка по поръчка. Гражданите са по-пасивни от фирмите по отношение на мебелните изложения, но е факт, че именно потенциалните потребители са по-активни тук. Посещението на изложения обаче все още е по-скоро случайно, отколкото традиционно или предварително планирано с цел покупка.

- Имаме ли качествени суровини? Къде е проблемната област по веригата на процеса на производство на мебели?

Геновева Христова:

- Трите основни компонента за производство на качествен продукт са качествена суровина, машини и оборудване и квалифицирана работна ръка. Квалифицираната работна ръка се изтъква като наше предимство от всички експерти и наблюдатели на българския пазар, която освен това работи при много ниско заплащане. Суровината и оборудването, обаче, са проблем. Навсякъде се твърди, че България разполага с много материали и суровини. Истина е, че една трета от територията на страната е покрита с гори, но за съжаление качествената суровина все повече намалява. Лесоустройствените мерки, появата на нови насаждения изискват много време. Процесът на сечене и възобновяване на гората не е балансиран. Затова качествените суровини лека полека намаляват, а това е един от основните проблеми за изработване на качествени изделия. Голяма част от фирмите внасят материали и суровини от бившите съветски републики, които се оказват много по-конкурентоспособни, като цени и качество в сравнение с това, което може да се намери на българския пазар. Нелегалната сеч и нелегалният износ също са доста високи. По отношение на суровините, действително срещаме проблеми и ако не се вземат мерки за залесяване и възстановяване на горите, след 5-10 години ще изпаднем в суровинна криза.

Другата проблемна област по веригата на процеса на производство са машините и оборудването. Поради липса на средства предприятията не могат да подменят амортизираното си оборудване и работят с машини отпреди 40-50 години. Това е другият "препъни камък". Радваме се, че през последния месец бяха направени промени по програма САПАРД, в резултат на което помощите по нея се отпускат много по-лесно. Надяваме се това да помогне за подмяна на амортизираното оборудване на фирмите от нашия бранш. Разчитаме и на програма ФАР с последната технологична грантова схема. Българските фирми трудно биха се справили без никаква държавна или донорска подкрепа.

В заключение, можем да произвеждаме качествено, но достъпът до качествени суровини и материално-техническата ни база са основните ни проблеми.

- Ще успеем ли да ги решим до влизането ни в ЕС? Има ли опасност български предприятия в бранша да бъдат закрити?

Геновева Христова:

- Не искам да говоря песимистично, но ако трябва да направя прогноза към настоящият момент, около 95% от предприятията ни трябва да бъдат закрити. Като паралел - когато Австрия влиза в ЕС през 1995 г. 65% от предприятията в бранша.са затворени. А какво би станало, ако България трябва да влезе сега? А след четири години? Отчитайки този тревожен факт Браншовата камара работи много усилено за неговото преодоляване. От септември стартира поредният ни проект по програма ФАР, по който работим съвместно с партньорите ни от Европейската мебелна асоциация. Проектът се състой в описание на всички норми, стандарти и изисквания, които ЕС поставя по отношение условията на труд и работа в дървообработващите и мебелни предприятия. За целта предвиждаме организирането на максимален брой одити в български предприятия от бранша с показване на мерките, които трябва да бъдат внедрени до влизането ни в ЕС. Ще направим анализ на сегашното състояние на предприятията и ще дадем препоръки за действие за постигане на състоянието, изисквано от ЕС. По този начин ще се види доколко близо или далеч се намира даденото предприятие от поставените изисквания и какво трябва да бъде направено, за да покрие критериите и да не бъде затворено. Нашата цел е да запазим предприятията. Ако успеем да развием бизнеса, още по-добре, но засега целта ни е да предпазим предприятията от загиване. А изискванията на ЕС наистина са високи. Усилията на браншовата камара, помощта на САПАРД и ФАР и предстоящите мерки от страна на Министерство на земеделието и горите навяват оптимизъм, че проблемите ще бъдат решени.

- Кои са основните изводи и насоки в Стратегия Акция 2005? Кое е основното, над което трябва да работят предприятията ни?

Геновева Христова:

- Акция 2005 поставя за цел увеличаване броят на работните места в сектора у нас от сегашните 30 000 на 35 000 през 2005 г. Планиран е и ръст от най-малко 10% на годишния оборот на бранша като цяло, с толкова трябва да бъде увеличен и износът за основните външни пазара. Броят на сертифицираните по ISO 9001 предприятия, които в момента са 5, трябва да достигне 30 в края на 2005.

Представянето на българския пазар може да бъде подобрено значително. Резултатите от анализа показват, че успоредно с всички добри възможности на външните пазари, трябва да се обръща внимание и на подобряване дейностите на местния пазар. Има нужда и от модернизация и обновление на оборудването в почти всички фирми, членуващи в Камарата. Едно от най-сериозните предизвикателства на ниво производители, е липсата на професионален маркетинг и фирмено планиране при по-голямата част от предприятията. Познавайки трудностите на планирането, твърде често фирмите са заровени в ежедневните проблеми и пренебрегват стратегическото мислене. Разработката дава някои практически съвети за преодоляване на тази слабост.

Наред с маркетинга, финансирането е друг основен приоритет на "Акция 2005". Не само в сектор дървообработваща и мебелна промишленост липсват атрактивни възможности за кредит. Има нужда от подобряване на комуникацията между бранша и банките. Това може да стане само с усилията и на двете страни. Заедно с другите сектори БК смята да организира кръгла маса с представители на водещи банки, например Насърчителна банка и KfW Евробанк."

По отношение на работата с правителството, трябва да бъде даден приоритет на хармонизацията на стандартите за качество. Около 60 норми от Европейската нормативна система трябва да бъдат адаптирани само за дървообработващата и мебелна промишленост. Това е тежка работа и голямо предизвикателство пред бранша. От основно значение е и сериозната ревизия на съществуващите процедури за защита на потребителите.

Належащ проблем е и нуждата от подкрепа на износа при участие в определени панаири и изложения. Би се оценило високо, ако правителството открие бизнес центрове в повечето от страните-вносителки на продукти от сектора. Такива центрове ще бъдат особено полезни за малките и средни предприятия от различни сфери на производство. Възможно най-скоро би трябвало да бъдат премахнати и пречките пред възобновяването на търговските отношения с Русия.

Важен е проблемът със системата за статистически данни. Тя просто не дава достоверна информация. Проучването доказа, че българската система за статистическа информация не е съвместима с европейските стандарти. В това отношение фирмите стъпват на несигурна почва. Данните често са непълни или противоречиви. Нужно е цялостно подобряване на системата и хармонизиране с процедурите на ЕС, за да се осигури необходимата яснота за фирмено планиране.

- Имаме ли потенциал да "патентоваме" някои от произвежданите продукти като български?

Геновева Христова:

- На този въпрос бих искала да отговоря с конкретен пример. Ние, като Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост, бяхме изключително горди при посещението на международни панаири и изложения тази година. На есенното изложение за столове Promosedia в Удине, Италия, където ежегодно се организира конкурс за стол на годината, за 2002 година столът на годината е български. Това е Българският Топ Стол на света. Столът е на фирма ОРТ, създаден от български проектант. Чувстваме се изключително горди, че сме българи, защото до есента на 2003 сме носители на най-престижното отличие в областта на столарската промишленост. Той е мултифункционален – от стол става масичка и е нещо, което може да бъде патентовано. Станахме световно известни с Българския Топ Стол. Имаме дизайнери и проектанти, които наистина отговарят на световните изискванията, радваме се, че ги има и прославят страната ни по този начин.

- Трите основни компонента за производство на качествен продукт са качествена суровина, машини и оборудване и квалифицирана работна ръка. Квалифицираната работна ръка се изтъква като наше предимство от всички експерти и наблюдатели на българския пазар, която освен това работи при много ниско заплащане. Суровината и оборудването, обаче, са проблем. Навсякъде се твърди, че България разполага с много материали и суровини. Истина е, че една трета от територията на страната е покрита с гори, но за съжаление качествената суровина все повече намалява. Лесоустройствените мерки, появата на нови насаждения изискват много време. Процесът на сечене и възобновяване на гората не е балансиран. Затова качествените суровини лека полека намаляват, а това е един от основните проблеми за изработване на качествени изделия. Голяма част от фирмите внасят материали и суровини от бившите съветски републики, които се оказват много по-конкурентоспособни, като цени и качество в сравнение с това, което може да се намери на българския пазар. Нелегалната сеч и нелегалният износ също са доста високи. По отношение на суровините, действително срещаме проблеми и ако не се вземат мерки за залесяване и възстановяване на горите, след 5-10 години ще изпаднем в суровинна криза.

Другата проблемна област по веригата на процеса на производство са машините и оборудването. Поради липса на средства предприятията не могат да подменят амортизираното си оборудване и работят с машини отпреди 40-50 години. Това е другият "препъни камък". Радваме се, че през последния месец бяха направени промени по програма САПАРД, в резултат на което помощите по нея се отпускат много по-лесно. Надяваме се това да помогне за подмяна на амортизираното оборудване на фирмите от нашия бранш. Разчитаме и на програма ФАР с последната технологична грантова схема. Българските фирми трудно биха се справили без никаква държавна или донорска подкрепа.

В заключение, можем да произвеждаме качествено, но достъпът до качествени суровини и материално-техническата ни база са основните ни проблеми.

- Ще успеем ли да ги решим до влизането ни в ЕС? Има ли опасност български предприятия в бранша да бъдат закрити?

Геновева Христова:

- Не искам да говоря песимистично, но ако трябва да направя прогноза към настоящият момент, около 95% от предприятията ни трябва да бъдат закрити. Като паралел - когато Австрия влиза в ЕС през 1995 г. 65% от предприятията в бранша.са затворени. А какво би станало, ако България трябва да влезе сега? А след четири години? Отчитайки този тревожен факт Браншовата камара работи много усилено за неговото преодоляване. От септември стартира поредният ни проект по програма ФАР, по който работим съвместно с партньорите ни от Европейската мебелна асоциация. Проектът се състой в описание на всички норми, стандарти и изисквания, които ЕС поставя по отношение условията на труд и работа в дървообработващите и мебелни предприятия. За целта предвиждаме организирането на максимален брой одити в български предприятия от бранша с показване на мерките, които трябва да бъдат внедрени до влизането ни в ЕС. Ще направим анализ на сегашното състояние на предприятията и ще дадем препоръки за действие за постигане на състоянието, изисквано от ЕС. По този начин ще се види доколко близо или далеч се намира даденото предприятие от поставените изисквания и какво трябва да бъде направено, за да покрие критериите и да не бъде затворено. Нашата цел е да запазим предприятията. Ако успеем да развием бизнеса, още по-добре, но засега целта ни е да предпазим предприятията от загиване. А изискванията на ЕС наистина са високи. Усилията на браншовата камара, помощта на САПАРД и ФАР и предстоящите мерки от страна на Министерство на земеделието и горите навяват оптимизъм, че проблемите ще бъдат решени.

- Кои са основните изводи и насоки в Стратегия Акция 2005? Кое е основното, над което трябва да работят предприятията ни?

Геновева Христова:

- Акция 2005 поставя за цел увеличаване броят на работните места в сектора у нас от сегашните 30 000 на 35 000 през 2005 г. Планиран е и ръст от най-малко 10% на годишния оборот на бранша като цяло, с толкова трябва да бъде увеличен и износът за основните външни пазара. Броят на сертифицираните по ISO 9001 предприятия, които в момента са 5, трябва да достигне 30 в края на 2005.

Представянето на българския пазар може да бъде подобрено значително. Резултатите от анализа показват, че успоредно с всички добри възможности на външните пазари, трябва да се обръща внимание и на подобряване дейностите на местния пазар. Има нужда и от модернизация и обновление на оборудването в почти всички фирми, членуващи в Камарата. Едно от най-сериозните предизвикателства на ниво производители, е липсата на професионален маркетинг и фирмено планиране при по-голямата част от предприятията. Познавайки трудностите на планирането, твърде често фирмите са заровени в ежедневните проблеми и пренебрегват стратегическото мислене. Разработката дава някои практически съвети за преодоляване на тази слабост.

Наред с маркетинга, финансирането е друг основен приоритет на "Акция 2005". Не само в сектор дървообработваща и мебелна промишленост липсват атрактивни възможности за кредит. Има нужда от подобряване на комуникацията между бранша и банките. Това може да стане само с усилията и на двете страни. Заедно с другите сектори БК смята да организира кръгла маса с представители на водещи банки, например Насърчителна банка и KfW Евробанк."

По отношение на работата с правителството, трябва да бъде даден приоритет на хармонизацията на стандартите за качество. Около 60 норми от Европейската нормативна система трябва да бъдат адаптирани само за дървообработващата и мебелна промишленост. Това е тежка работа и голямо предизвикателство пред бранша. От основно значение е и сериозната ревизия на съществуващите процедури за защита на потребителите.

Належащ проблем е и нуждата от подкрепа на износа при участие в определени панаири и изложения. Би се оценило високо, ако правителството открие бизнес центрове в повечето от страните-вносителки на продукти от сектора. Такива центрове ще бъдат особено полезни за малките и средни предприятия от различни сфери на производство. Възможно най-скоро би трябвало да бъдат премахнати и пречките пред възобновяването на търговските отношения с Русия.

Важен е проблемът със системата за статистически данни. Тя просто не дава достоверна информация. Проучването доказа, че българската система за статистическа информация не е съвместима с европейските стандарти. В това отношение фирмите стъпват на несигурна почва. Данните често са непълни или противоречиви. Нужно е цялостно подобряване на системата и хармонизиране с процедурите на ЕС, за да се осигури необходимата яснота за фирмено планиране.

- Имаме ли потенциал да "патентоваме" някои от произвежданите продукти като български?

Геновева Христова:

- На този въпрос бих искала да отговоря с конкретен пример. Ние, като Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост, бяхме изключително горди при посещението на международни панаири и изложения тази година. На есенното изложение за столове Promosedia в Удине, Италия, където ежегодно се организира конкурс за стол на годината, за 2002 година столът на годината е български. Това е Българският Топ Стол на света. Столът е на фирма ОРТ, създаден от български проектант. Чувстваме се изключително горди, че сме българи, защото до есента на 2003 сме носители на най-престижното отличие в областта на столарската промишленост. Той е мултифункционален – от стол става масичка и е нещо, което може да бъде патентовано. Станахме световно известни с Българския Топ Стол. Имаме дизайнери и проектанти, които наистина отговарят на световните изискванията, радваме се, че ги има и прославят страната ни по този начин.