Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Костов, защо приехте предложението да станете централен банкер?

Димитър Костов:

Това за мен е ново предизвикателство. Като мениджър в търговска банка и въобще работейки в реалния бизнес, съм се стремял да не губя поглед върху макроикономическата ситуация, върху развитието на процесите и проблемите и как те се разрешават. Може би от тази гледна точка ми се стори интересно предизвикателство работата в централната банка.

Какво предстои като работа през следващите три-четири години в управлението, което поехте?

Димитър Костов:

Това, което предстои пред управление Банково, е част от целия комплекс задачи, стоящи пред централната банка. Стремя се да не разсъждавам само и единствено в рамките на управлението, за което отговарям. Считам, че екипността в работата е много важна. В този смисъл предстоящите задачи пред БНБ като цяло са много добре разписани в Стратегията на централната банка до 2009 г., която бе приета миналата година.

Представени в по-обобщен вид, една важна част от задачите в рамките на управление Банково са свързани с развитието на инфраструктурата, т. е. на платежните системи. Беше приет Законът за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, регламентиращ дейността в тази област. Неговото въвеждане предстои. В същото време самото развитие на платежните системи е важно, защото разплащанията са в основата на банковото посредничество. Към въпросите, свързани с банковата инфраструктура, бих включил и Централния кредитен регистър на БНБ. Не по-малко важно е и развитието на статистиката в рамките на управление Банково, особено от гледна точка осигуряването на надеждна и достатъчно обхватна информация. Това ще подпомага формулирането на текущата политика не само на централната банка в страната, но има роля и за бъдещото присъединяване на България към Европейския съюз, а впоследствие и към Европейската централна банка. Тук е и следващият голям кръг от задачи, свързани с фактическото ни присъединяване към Евросъюза и подготовката след това за присъединяването към паричния съюз. Подготовката на централната банка за този процес е организирана доста мащабно. Много неща са свършени дотук, даден е добър старт. Не по-малко работа обаче предстои.

Какво означава за националната платежна система проектът SEPA /единна европейска платежна зона/?

Димитър Костов:

Този въпрос би трябвало да се разглежда в контекста на присъединяването ни към ЕС. Приобщаваме се към пазар, който на практика също е в процес на развитие. Фокусът на това развитие е в посока на изграждане на единен европейски пазар. В контекста на тази цел се очертава и изграждането на единна европейска платежна зона като отделен елемент. Удобството, бързината, достъпността на разплащанията в паневропейски мащаб е в основата на тази стратегическа цел за единния финансов пазар. До момента развитието на платежната система у нас е насочено именно в посока на последващо присъединяване към европейската платежна система. Предизвикателствата не са малко - ниво на конкурентоспособност на българските оператори на различните платежни системи, адекватност на платежните системи спрямо възприетите европейски стандарти. Като цяло нашите системи отговарят на тези изисквания. В същото време е налице необходимост от възприемане на стандартите в областта на плащанията, които се развиват в рамките на Европа - стандартизиране на платежните системи, на правилата за извършване на плащания, на начините за тарифирането им и впоследствие създаване на такива условия, че цената на услугата да не се различава в зависимост от това дали клиентът е в България и плаща от сметката си тук, или от нея плаща, намирайки се на другия край на Европа.

Какви са стъпките за приобщаването ни към SEPA?

Димитър Костов:

В момента в процес на подготовка е Национален план за осъществяване на единната европейска платежна зона в България, който да очертае конкретните стъпки. Изграден е Национален съвет по платежни системи. Той координира дейността на различните институции. В него участват БНБ, Асоциацията на търговските банки, Министерството на финансите, операторите на платежни системи БОРИКА, Банксервиз и Централен депозитар. Този съвет има задачата да координира дейностите, обединява интересите на участниците в платежния процес, да координира нормативната уредба, да подготви стандартите. Хоризонтът за осъществяването и приобщаването към SEPA е 2010 г.

Необходимо ли е въвеждане на законова регламентация за праг на кешовите разплащания?

Димитър Костов:

Добре е да се работи в посока на разширяване на безналичните плащания, но решението не е толкова просто - да се въведе законодателно изискване. В последните 15 години три-четири пъти бяха правени подобни опити, но нямаше резултат. Би трябвало да се създава подходяща среда, която да благоприятства разширяването обхвата на безналичните плащания на основата на

Работи ли се вече по разширяване на кредитния регистър за включване в него и на заеми, отпускани от небанкови финансови институции, като лизингови компании например?

Димитър Костов:

По принцип идеята е добра както от гледна точка на централната банка, така и на бизнеса. Въпросът е, че трябва да се намерят адекватните решения, отговарящи на правната среда, съществуваща към момента, т. е. регламентиране участието на небанкови финансови институции в кредитния регистър. В сегашния му вид той бе създаден въз основа на текстове в Закона за БНБ. Правната мисъл трябва да намери подходящи решения, така че да могат да се включат и други заемодатели. Разширяването на кредитния регистър облекчава и подпомага надеждността на решенията, взимани от всеки субект, предоставящ заемообразно средства било то под формата на кредит, на лизинг или на отсрочено плащане. Така би се повишила и ефективността на бизнеса.

Какво показват наблюденията на Централната банка на този етап за ефекта от ограничителните мерки в кредитирането?

Димитър Костов:

Последните мерки, които БНБ въведе, би трябвало наистина да окажат желания ефект. Засега е твърде рано да се каже, но според мен има известно охлаждане, диверсифициране на кредитната активност и разпределяне на кредитния риск между повече участници на пазара като небанкови финансови институции. Разбира се, необходимо е да се следи движението на платежния баланс и развитието на дефицита по текущата сметка. Още с въвеждането на мерките бе декларирано, че централната банка ще бъде в готовност да реагира при липса на резултат.

Има ли място за регулиране на лизинговия пазар?

Димитър Костов:

огато се говори за регулиране, трябва да е ясно от гледна точка на какъв точно обществен интерес се извършва това регулиране. Защото, ако не е ясно дефиниран общественият интерес, през чиято призма се извършва то, по-скоро ще се създаде система, която да пречи на бизнеса, а оттам и на обществения интерес, отколкото да е полезна. Би трябвало дискусията да се разшири и на тази основа, когато се стигне до дефинирани заключения, да се мисли за административното решение - кой и как ще извършва надзора. Трябва да е ясно и какво точно се надзирава.