Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Компанията, която наема на работа чужденец, трябва да изготви пазарен тест и да докаже, че няма подходящ българин за позицията
До 3 г. най-много може да бъде удължаван периодът на трудовия договор. Ограничението не засяга ръководните нива

Господин Димитров, какви са възможните варианти един чужденец да започне работа в България?

Милчо Димитров:

Основната идея за всички европейски страни при наемането на работа на чужденци е по този начин в страната да влезе ново ноу-хау или технология.

Преди да бъде назначен един чужденец на работа в България, съответната компания трябва да направи пазарен тест. Той ще докаже, че е търсен подходящ български специалист на българския пазар на труда. Когато се е установило, че не е намерен такъв, може да се сключи договор с представител на друга държава. Освен това в продължение на месец българската фирма трябва да обявява свободната позиция в поне два централни всекидневника. Трябва мотивирано да се докаже, че явилите се кандидати не са подходящи. След като изтече този период, работодателят подготвя документите за Бюрото по труда. Оттам в 7-дневен срок се произнасят със становище, което заедно с документите се изпраща в централното управление на Агенцията по заетостта. Нейните служители правят допълнителни проучвания дали няма български специалист, подходящ за вакантното място, и до 30 дни издават разрешение за работа. През това време чужденецът задължително трябва да бъде извън страната, защото това е едно от условията за отказ за издаване на разрешение за работа. След като пазарният тест е направен, а проучванията са приключили, чужденецът отива в посолството на страната си с разрешението за работа и трудовия договор, подписан с българския работодател, с който доказва, че има осигурени средства за издръжка. След като получи виза за дългосрочно пребиваване, той дължи социални осигуровки и данъци като българските граждани.

Какво е положението, когато става въпрос за назначаване в мултинационални компании?

Милчо Димитров:

При вътрешнокорпоративния трансфер първо се доказва, че служителят, който ще бъде командирован у нас, е имал поне 12 месеца заетост във фирмата майка. Посочва се и точната задача, с която ще бъде командирован. За тази цел също се изисква разрешение за работа. Но не се изисква пазарен тест.

Други са условията, когато има договор между българска и чуждестранна фирма за доставка и монтаж на оборудване, които често са придружени от обучение на персонала за работа с новата техника. Ако сроковете за това са три месеца, на чуждестранните работници не се издава разрешение за работа.

Какви са изискванията, когато у нас се назначават топмениджъри?

Милчо Димитров:

За чужденци, които са част от управляващия екип на търговско дружество или на клон на чуждестранна компания у нас, не се изисква разрешение за работа. Но те трябва да са вписани в решението на съда за регистрацията на търговското дружество или клона.

Има ли други категории чужденци, които може да работят у нас без разрешение за работа?

Милчо Димитров:

Краткосрочна заетост без разрешение за работа могат да осъществяват чуждестранните студенти от български произход и чуждестранните студенти в български висши училище. Те могат да работят у нас до 6 месеца, като работата трябва да е свързана с учебната им практика. За ваканционна заетост до 3 месеца у нас разрешение за работа не се изисква за учениците и студентите от чуждестранни училища.

Съществуват ли ограничения, които държавата налага при назначаването на чужденци на работа у нас?

Милчо Димитров:

Има изискване и то е заетостта на чуждестранните работници да не надвишава 10% от числеността на наетите по трудов договор български работници в компанията. Например във фирма от 100 души чужденците не може да са повече от 10. Нужна е сериозна обосновка за увеличаване броя им и разрешение за това може да даде единствено министърът на труда.

Има ли ограничение в продължителността на трудовия договор за чужденци?

Милчо Димитров:

Първоначално максималната продължителност на разрешението за работа е до една година. Тя може да бъде удължавана с още година. Същата процедура може да се повтори. Така максималната продължителност за чуждите работници не може да надвишава 3 г.
Изключение правят висшите ръководни кадри на мултинационалните компании, учителите в средни училища, професионалните спортисти и треньори, специалистите на чуждестранни фирми за осъществяване на контрол и приемане на договорена продукция.

Различават ли се по нещо трудовите договори за българи и чужденци?

Милчо Димитров:

По трудов договор възнагражденията на чужденците са доста по-високи, когато става въпрос за топмениджмънта. Обикновено в договорите им са включени разходите за жилище, режийните разходи. Това се прави, за да бъдат материално заинтересувани да работят в България. Срещат се заплати от 2000 до 15-20 000 лв. месечно.

Какъв е вашият коментар за режима на допускане на чужденци на българския пазар на труда?

Милчо Димитров:

Не бих казал, че режимът е прекалено рестриктивен. Хубави облекчения се направиха по отношение на чуждестранните туроператори. Когато имат договори с български компании, те могат да изпращат за сезона свои контрольори по качеството на услугата, която се предоставя.