Специално за Екон

Г-жо Ранкова, каква роля играе информацията на капиталовия пазар?

Димана Ранкова:

По принцип капиталовият пазар е прозрачен пазар. Той работи върху два основни принципа. Първият е равен достъп на участниците до пазарната информация. Това означава информация за правното и финансовото състояние на дружествата, които се търгуват публично. Вторият принцип предполага равен достъп до условия за търговия с акциите на дружествата, които се листват на Българската фондова борса. Именно защото се предполага, че пазарът трябва да е прозрачен, затова и едно от основните нарушения е затаяването на съществена информация, при което тя не достига до широката публика, или изкривяването, разпространяването на невярна или подвеждаща информация. Най-важното качество на този пазар е навременната, актуалната и коректна информация.

Бихте ли ни дали пример за манипулация на капиталовия пазар?

Димана Ранкова:

От 1 януари 2007 г. у нас е в сила нов закон, който урежда именно тази материя. Преди това българското законодателство имаше някаква уредба в този смисъл. Така че и преди това ние анализирахме пазара и съответно, при нарушения налагахме санкции. Но сега в новия закон много по-добре са уредени различните видове манипулации.

Това, което срещаме най-често в практиката, и съответно, най-често санкционираме, е изкуственото изкривяване, най-често повишаване, на цената на ценните книжа и създаването на невярна представа за търсене и предлагане. Често в много кратък период от време, в резултат на поредица от сделки, включително между две едни и същи лица, се разменят малки пакети от по 2,3 или 5 акции, при максималното позволено от закона ограничение, при което се получават изкривявания в много драстичен размер.

Друго нарушение се наблюдава при поредица от сделки, но без смяна на реалния собственик на ценните книжа – т.е. отново се създават неверни представи за търсене и предлагане.

При всяка следваща сделка, ако се отклонява цената с 30%, се достига момент, в който тя се изкривява абсолютно необосновано, без каквото и да е логично обяснение за това.

Третото много често срещано нарушение е разпространяването на невярна, подвеждаща информация чрез публични средства (включително чрез интернет-форуми, и всички видове средства , до които широката публика има достъп)

При това нарушение от наша гледна точка е важно да се докаже не само това, че е разпространена съществена информация чрез публични средства, а и това, че лицето, което й е дало публичност, е извлякло полза от този факт. Доказвали сме при наши проверки подобни нарушения и сме успявали да получим и подкрепата на съда по такъв тип нарушения.

Проверките по тези видове нарушения отнемат най-много време и предполагат най-много експертен труд. При тях няма документни следи - различните типове нарушения се проследяват чрез поредица от косвени доказателства, които не винаги могат да се съберат изцяло. Тези нарушения, за разлика от другите, които са споменати в Закона за ценните книжа, не се доказват толкова лесно. Това са най-сериозните нарушения според закона.

Какви са санкциите, които се налагат за подобни нарушения?

Димана Ранкова:

Глобите са действително много сериозни. Българското административно право в много малко закони познава такива сериозни санкции. За физически лица при първо нарушение глобата е минимално 20 000 лв. За юридически лица минималната санкция е 50 000 лв. При повторно нарушение санкциите са в двоен размер. Високите санкции са провокирани от степента на сериозност на нарушението. Тези санкции се предвиждат за нарушаване на двата най-основни принципа, на които действа този пазар. В много други страни се отива и по-далече. Докато ние разглеждаме тези нарушения само като административни, в много законодателства те се преследват по наказателните закони.

Очаквате този проблем да нарасне или обратното - да намалее, след като вече сме член на ЕС?

Димана Ранкова:

Тези проблеми съществуват и на отдавна функциониращи капиталови пазари, включително и на най-добре развития – американският пазар. Това че станахме част от общия пазар, няма да доведе автоматично до преодоляване на тези нарушения. Вероятно ще намалеят с времето. Достигането на по-висока инвестиционна култура също би помогнало за преодоляването на тези проблеми. А тя ще се случи.

Какъв е вашият апел към фирмите, които прибягват до такива нечестни "техники"?

Димана Ранкова:

Изкушенията са големи, но те трябва да знаят, че Комисията за финансов надзор изпълнява стриктно своите задължения. Имаме специално звено, което се занимава единствено и само с този тип нарушения. Така че - внимателно!