Специално за Econ.bg.

- Г-н Богоев, на 1 юли се навършиха две години от старта на здравната реформа у нас. Какви са основните резултати от нея и получили се очакваният ефект за лекари и пациенти?

Славчо Богоев:

- Наистина здравната реформа вече навърши две години, но мисля че ние доста закъсняхме с нея. Всъщност в момента в целия свят здравеопазването се реформира, промени се правят и в Англия, и в Европа, и в Америка. Навсякъде се отчита нуждата от повишаване на качеството и най-вече на ефективността, т.е. съотношението на разходите към нивото на услугата. При нас все още се решават организационни и институционални въпроси. Като начало трябваше да си отговорим на въпроса дали да бъдем данъчно - разпределителна или здравно - осигурителна система. По света съществуват и двете системи и всяка от тях има добри и лоши примери. Има страни с добре работеща данъчно - осигурителна система и други с успешна здравно - осигурителна система. Отчита се, че здравно-осигурителната система обаче е по-гъвкава. Тя стимулира повече лекарите да дават високо качество, тъй като те не се на заплата, не се разпределя централна субсидия, а се заплаща конкретният им труд според изпълнението. По нататък, основните въпроси пред една здравно-осигурителна система са: тя да бъде гъвкава и да обхваща изцяло населението. Докато при данъчната система всеки, който потърси медицинска помощ я получава, защото плаща държавата, то при здравно-осигурителната, парите следват пациента и ако той не е осигурен, не получава здравно обслужване. Гъвкавостта и обхвата са основата на здравно-осигурителната система. В момента у нас има смесена система. Като етап от реформата, постепенно преминаваме от предимно данъчна към предимно здравно-осигурителна със запазване на известни функции на държавата, най-вече в областта на инвестициите, националните програми, здравното облагане. В момента 100% от доболничната помощ се финансира от здравно-осигурителната каса и близо 90% от болничната помощ, от държавата по стария метод чрез бюджета.

- Удачна ли е действащата схема за здравно осигуряване на гражданите?

Славчо Богоев:

- Удачна е. В процеса на прохождането, някои неща подлежат на оптимизиране. Без информационна система, например, Касата не може да има ефективен контрол върху разходите. Това е голямо предизвикателство. Има проблем с отчитането на Касата, с отчитането на извършените действия. Самото обслужване на осигурени или неосигурени пациенти се доказва пост-фактум, т.е. Касата или плаща, или не, но това лекарят не го знае, особено в болничната помощ. Като цяло, смятам, че схемата е удачна и има своя шанс, но тя, разбира се, тепърва ще се реализира.

- МЗ предвижда ли промени във формата и начина на здравното осигуряване на гражданите? Няма ли да се постигне по-голям ефект, ако се наруши монопола на НЗОК и се създадат няколко здравно-осигурителни фонда на регионален или друг принцип?

Славчо Богоев:

- Специално за България, като сравнително малка страна, разбиването на фондовете на регионален принцип не е удачно. Те винаги ще бъдат национални, могат да оперират в определени градове или в определени професионални групи, но ще имат национален лиценз. Това е добре, тъй като конкуренцията ще направи системата по-гъвкава и ще повиши качеството. Същевременно трябва да се има предвид, че Касата все още не е поела изцяло здравеопазването и подобно предварително разпиляване на ресурса крие рискове. По скоро трябва да се мисли в посока на Касата, която осигурява универсалния минимален пакет гарантиран от държавата и допълнителни фондове, които дават възможност за повишаване качеството на лечението.

- Какво предвиждате относно управлението на средствата на НЗОК и предстоят ли промени в ръководството й?

Славчо Богоев:

- Предстои избор на директор на Касата. В момента тече срок за подаване на документи. По отношение управлението на средствата, Касата е независима от здравното министерство, предимно в частта за управление на финансите. Тя може да се разглежда като банка, агенция, която разпределя привлечените средства на граждани на солидарен принцип. Всички плащат и някои ползват, дори се получава така, че тези които плащат, ползват най-малко, но във времето това се изравнява. Основен проблем относно управлението на средствата е контролът върху разходите, върху ефективното използване на средствата. Организационният последващ контрол, който ние упражняваме, като Министерство е адекватен на данъчно-разпределителната система. Парите, които минават през Министерството, като субсидии до болници, диспансери, национални центрове, след това се контролират от нас пост-фактум, отчита се дали са изразходвани целесъобразно. При Касата не е така. Там системата е динамична и зависи от конкретните извършени услуги и броят на хората посетили съответното болнично заведение или лекар. Голямо предизвикателство за касата е да изгради информационна система, която да й позволи да контролира разходите динамично, оперативно, а не последващо. Това трябва да стане успоредно с навлизането на касата, тъй като основните разходи на здравеопазването са болниците. Навсякъде по света те са скъпата част от здравеопазването.

- Ще може ли да се говори за баланс в оценяването на лекарския труд след реформите в здравеопазването? Как ще обясните разликата в заплащането на лични лекари и специалисти?

Славчо Богоев:

- Така е, разлика съществува. Реформата започна реализацията си в доболничната помощ. Съответно, там заплащането е по-адекватно и по-пазарно, тъй като зависи от броя пациенти, извършените услуги, докато в болничните заведения лекарите са на заплата, която се индексира съобразно възможностите на бюджета. Възможностите на бюджета не са се променили много и в обозримо бъдеще може би ще се покачват равномерно, но в никакъв случай не и скокообразно. Очакваме държавата да има възможност да плаща по-високи заплати. За първи път тази година в националното рамково договаряне, което след това намери нормативно отражение в инструкция на министъра на здравеопазването, Касата предвиди и задължи болниците 40% от парите по клиничните пътеки да бъдат за заплати. В зависимост от това как работи дадена болница и колко пари получава от Касата, тя ще може да стимулира, при това задължително, лекарите с 40% от тези пари. Това е първата крачка. Вероятно последното тримесечие на тази година ще можем да отчетем и анализираме ефектите. Това първо влизане на Касата за плащане в болниците, още тази година ще даде ефект, подобен на този в доболничната помощ. Прогнозираме, че ефектът тази година няма да е много голям, тъй като 80% от финансирането на болниците е от държавата и едва 19% от НЗОК. С навлизане на Касата през следващата година, обаче, заплащането в доболничната и болничната помощ ще се изравняват.

- Специално за България, като сравнително малка страна, разбиването на фондовете на регионален принцип не е удачно. Те винаги ще бъдат национални, могат да оперират в определени градове или в определени професионални групи, но ще имат национален лиценз. Това е добре, тъй като конкуренцията ще направи системата по-гъвкава и ще повиши качеството. Същевременно трябва да се има предвид, че Касата все още не е поела изцяло здравеопазването и подобно предварително разпиляване на ресурса крие рискове. По скоро трябва да се мисли в посока на Касата, която осигурява универсалния минимален пакет гарантиран от държавата и допълнителни фондове, които дават възможност за повишаване качеството на лечението.

- Какво предвиждате относно управлението на средствата на НЗОК и предстоят ли промени в ръководството й?

Славчо Богоев:

- Предстои избор на директор на Касата. В момента тече срок за подаване на документи. По отношение управлението на средствата, Касата е независима от здравното министерство, предимно в частта за управление на финансите. Тя може да се разглежда като банка, агенция, която разпределя привлечените средства на граждани на солидарен принцип. Всички плащат и някои ползват, дори се получава така, че тези които плащат, ползват най-малко, но във времето това се изравнява. Основен проблем относно управлението на средствата е контролът върху разходите, върху ефективното използване на средствата. Организационният последващ контрол, който ние упражняваме, като Министерство е адекватен на данъчно-разпределителната система. Парите, които минават през Министерството, като субсидии до болници, диспансери, национални центрове, след това се контролират от нас пост-фактум, отчита се дали са изразходвани целесъобразно. При Касата не е така. Там системата е динамична и зависи от конкретните извършени услуги и броят на хората посетили съответното болнично заведение или лекар. Голямо предизвикателство за касата е да изгради информационна система, която да й позволи да контролира разходите динамично, оперативно, а не последващо. Това трябва да стане успоредно с навлизането на касата, тъй като основните разходи на здравеопазването са болниците. Навсякъде по света те са скъпата част от здравеопазването.

- Ще може ли да се говори за баланс в оценяването на лекарския труд след реформите в здравеопазването? Как ще обясните разликата в заплащането на лични лекари и специалисти?

Славчо Богоев:

- Така е, разлика съществува. Реформата започна реализацията си в доболничната помощ. Съответно, там заплащането е по-адекватно и по-пазарно, тъй като зависи от броя пациенти, извършените услуги, докато в болничните заведения лекарите са на заплата, която се индексира съобразно възможностите на бюджета. Възможностите на бюджета не са се променили много и в обозримо бъдеще може би ще се покачват равномерно, но в никакъв случай не и скокообразно. Очакваме държавата да има възможност да плаща по-високи заплати. За първи път тази година в националното рамково договаряне, което след това намери нормативно отражение в инструкция на министъра на здравеопазването, Касата предвиди и задължи болниците 40% от парите по клиничните пътеки да бъдат за заплати. В зависимост от това как работи дадена болница и колко пари получава от Касата, тя ще може да стимулира, при това задължително, лекарите с 40% от тези пари. Това е първата крачка. Вероятно последното тримесечие на тази година ще можем да отчетем и анализираме ефектите. Това първо влизане на Касата за плащане в болниците, още тази година ще даде ефект, подобен на този в доболничната помощ. Прогнозираме, че ефектът тази година няма да е много голям, тъй като 80% от финансирането на болниците е от държавата и едва 19% от НЗОК. С навлизане на Касата през следващата година, обаче, заплащането в доболничната и болничната помощ ще се изравняват.