Специално за Econ.bg.

- Госпожо Рангелова, как ще коментирате непрекъснатото поевтиняване на щатския долар през последните няколко седмици?

Величка Рангелова:

- Този процес на практика не започна сега, а още в дните около 11 септември миналата година, когато за САЩ настъпи поредната икономическа рецесия. Тя на практика има характеристиките на световна икономическа криза. Сегашният шеф на щатския федерален резерв Алън Грийнспан не успя да овладее тази криза. Тя се характеризира с повишаване на безработицата - от 5% на 6% и безпрецедентно за САЩ отрицателно външнотърговско салдо. То вече се изчислява на около 400 млрд. долара при положение, че в предишните години се движеше около половината от тези стойности.

Американските икономисти например не одобряват това, че откакто Грийнспан е директор на федералния резерв, той наля само веднъж пари, за да увеличи паричната маса. На 17 септември миналата година разреши пускането на 200 млрд. долара. Това е съвсем малко и освен това е еднократен акт. Предшественикът му Фолкнър не оставяше паричната маса да намалее нито за седмица.

- Защо смятате, че намаляването на курса на долара е операция на САЩ и как ще се отрази това върху българската икономика?

Величка Рангелова:

- Защото това е най-естествената реакция. В света има три значителни икономически зони, които се борят една с друга - щатският долар, европейската валута и японската йена. Те винаги са в равновесно състояние, в смисъл, че всяко по-значително поевтиняване на една от тях, веднага води до поскъпване на другите две.

Лошото в случая, че българската икономика е обвързана поравно и с двете валути - и с долара, и с еврото. Изходът за американците от тяхната криза е да намалят стойността на долара, което веднага ще оскъпи еврото. Всъщност последният процес на практика вече започна - от месеци насам Европейският съюз отчита спад на индустриалното производство и спад на износа.

Това за нас е страшно отрицателно явление, защото спадът на износа на страните членки на Евросъюза автоматично води до намаляване и на вноса. А последното е пряко обвързано с нашия износ, половината от който е за тази икономическа зона. Другата му половина е доларова. И се получава така, че нашият износ го чакат трудни времена, той на практика става неконкурентноспособен.

- Каква е според Вас разликата във времето, в която ще усетим неблагополучията от неефективността на доларовия износ и на износа в евро?

Величка Рангелова:

- Около 5-6 месеца, поне така сочат данните за износа и вноса на европейските статистики. За такова време спадът в едното води до спад в другото.

Според мен това ще е периодът, няма да е по-дълъг. Ако САЩ оставят толкова слаб долар примерно за две години това ще доведе до неблагополучия за самите тях. Защото 60% от авоарите в света са в долари. Ако продължи дълго, ще започне процес на трансформация на тези авоари в евро.

- Ние имаме все пак и голям външен дълг в долари - поевтиняването на щатската валута няма ли да се отрази добре?

Величка Рангелова:

- Би трябвало наистина, но, за съжаление, този ефект няма е голям, защото дългът е разсрочен и тази година не предстоят големи плащания.

Що се отнася до благополучията, очаквам да се намали темпът на инфлацията. Разбира се, нашите търговци не са склонни да намалят цените на стоките само защото щатската валута е поевтиняла. Не очаквам да се намали и цената на течните горива. Не на последно място, разходите на енергетиката се намаляват, тъй като купуваме голяма част от първичните енергийни ресурси с долари. Енергетиката обаче се кани да повиши цените за бита, което не винаги означава инфлация. Така че в общи линии, очаквам темпът на инфлация значително да намалее.

- Как оценявате драстичното намаляване на чуждите инвестиции през 2002 година - за първите три месеца те са намалели с около 10 пъти в сравнение със същия период на миналата година? 

Величка Рангелова:

- Те са по-малко, защото през 2001 година дойдоха парите за втория GSM-оператор. Тези 135 млн. долара бяха добавени към чуждите инвестиции. Докато сега няма какво да продаваме, ако не броим "Булгартабак" и БТК, заедно с лиценз за трети GSM-оператор. По принцип у нас ролята на чуждите инвестиции в макроикономиката се надценява. На практика ние смятаме за чужди инвестиции дори приходите от приватизацията, а това не е правилно, защото продажбата на материални активи сама по себе си не води до увеличение на брутния вътрешен продукт. Инвестиция е например това, което се случва във "Видима Идеал" - чуждият собственик се товари за своя сметка и на свой риск с кредити, развива производство, намалява безработицата, това води от своя страна към развитие на съпътстващи производства и икономиката живва. Докато държавните предприятия, предназначени за продажба, един ден просто ще свършат.

Що се отнася до благополучията, очаквам да се намали темпът на инфлацията. Разбира се, нашите търговци не са склонни да намалят цените на стоките само защото щатската валута е поевтиняла. Не очаквам да се намали и цената на течните горива. Не на последно място, разходите на енергетиката се намаляват, тъй като купуваме голяма част от първичните енергийни ресурси с долари. Енергетиката обаче се кани да повиши цените за бита, което не винаги означава инфлация. Така че в общи линии, очаквам темпът на инфлация значително да намалее.

- Как оценявате драстичното намаляване на чуждите инвестиции през 2002 година - за първите три месеца те са намалели с около 10 пъти в сравнение със същия период на миналата година? 

Величка Рангелова:

- Те са по-малко, защото през 2001 година дойдоха парите за втория GSM-оператор. Тези 135 млн. долара бяха добавени към чуждите инвестиции. Докато сега няма какво да продаваме, ако не броим "Булгартабак" и БТК, заедно с лиценз за трети GSM-оператор. По принцип у нас ролята на чуждите инвестиции в макроикономиката се надценява. На практика ние смятаме за чужди инвестиции дори приходите от приватизацията, а това не е правилно, защото продажбата на материални активи сама по себе си не води до увеличение на брутния вътрешен продукт. Инвестиция е например това, което се случва във "Видима Идеал" - чуждият собственик се товари за своя сметка и на свой риск с кредити, развива производство, намалява безработицата, това води от своя страна към развитие на съпътстващи производства и икономиката живва. Докато държавните предприятия, предназначени за продажба, един ден просто ще свършат.