Специално за ECON.BG
- Г-н Пеловски, кои са основните предизвикателства пред българската химическа промишленост?
Йончо Пеловски:
- Основните предизвикателства пред предприятията ни са да могат да се покрият всички нормативни изисквания, които новото ни законодателство въвежда, във връзка с приемането ни в Европейски съюз. Необходими са големи инвестиции за подобряване, реконструкция, усъвършенстване на технологиите и същевременно, намаляване на емисиите, като отпадъчни води, отпадъчни газове, твърди отпадъци. Само чрез такова доближаване нашата промишленост може да оцелее, тъй като става въпрос на оцеляване.
- На какво равнище е въведено европейското химическо законодателство?
Йончо Пеловски:
- По отношение на хармонизацията на законодателството, може да се каже, че ние вече сме във финалния стадий. Законът за химическите вещества и препарати наскоро беше приет на второ четене в Парламентарната комисия. Очаква се до Нова година ще бъде публикуван. Има още няколко наредби, които предстой да излязат, но основните наредби вече са публикувани и от януари влизат в сила. Именно поради това е и нашата активност - да помогнем на фирмите да се адаптират, да се подготвят и да могат да изпълнят изискванията на новите наредби.
- Ще се справят ли предприятията с покриването на стандартите?
Йончо Пеловски:
- Различно е. Не може да се каже, че всяка фирма ще се справи успешно. Много фирми се регистрират, но не всички имат достатъчен капацитет. По-големите фирми вече "са в час" и работят - те могат да изпълнят тези изисквания, които са заложени в нормативната база. Има, обаче, много малки фирми, които са далеч от финансови възможности, експертен капацитет и се нуждаят от много помощ.
- Какво представляват проектите ХИМЛЕГ и ХИМФЕД?
Йончо Пеловски:
- ХИМФЕД и ХИМЛЕГ демонстрират нашето дългогодишно сътрудничество с Европейския съвет на химическата индустрия. Те са мултинационални проекти, като тях участват 10 присъединяващи се страни, някои от които вече са по-напред от нас. Те имат за задача да осигурят доброто ни сътрудничество с европейските структури, които са еквивалентни на нашата Камара. ХИМФЕД се занимава с институционалното укрепване на самата Камара – какви трябва да бъдат уставът, вътрешните планове, различните дейности. По този начин ние искаме да уеднаквим планирането и дейностите си с Европейския съвет на химическата индустрия. ХИМЛЕГ се отнася конкретно до химическото законодателство – всичко, което е свързано с внедряването на европейското химическо законодателство е предмет на тази част на сътрудничеството.
- Усвояват ли българските химически предприятия успешно добри практики?
Йончо Пеловски:
- Разбира се! Именно такива проекти, като ХИМЛЕГ и ХИМФЕД, различни курсове за обучение и семинари, създават възможности за комуникация между отделните страни, възможност да се види положителния опит. Ние усвояваме положителен опит не само от страните, които сега се присъединяват, но и от тези, които отдавна са членове на Европейския съюз. Наши специалисти и експерти бяха във Франция, Германия, Великобритания, Белгия, именно с цел да видят най-добрите практики и да се постараем да го пренесем и у нас.
- На какво ниво са системите, въведени от предприятията, за да се осигури безопасност от гледна точка на здравето на хората и околната среда – при аварии при транспортиране, управление на опасни вещества и т.н.?
Йончо Пеловски:
- Системите за безопасност в химическата ни промишленост имат традиции. По-рискови ситуации при нас се създават при безотговорна приватизация, когато не знаем чия собственост е фирмата и когато в мениджърските екипи попадат случайни хора, които не са специалисти и не знаят с каква промишленост работят. Има такива случаи, но, слава Богу, досега нямаме фатални изходи. В химическата промишленост броят на злополуките намалява. Големите ни фирми поддържат своите системи за безопасност. Те вече започнаха да работят по внедряването на специалната Директива за аварийните ситуации и рискове, така че, от следващата година да могат да адаптират онова, което се изисква от европейското законодателство. Разбира се и тук става въпрос за средства. Няма всичко да стане изведнъж и да бъде навсякъде еднакво. Има фирми, които имат ресурс – и финансов, и човешки, но има и много фирми, които нямат нито едното, нито другото.
- Какво мислите за правилото "замърсителят плаща"?
Йончо Пеловски:
- Това е основно правило, което вече е прието. Това е справедливо, няма кой да опонира на този принцип. В нашия Закон за околната среда това е единият от принципите, а другият е, че обществото има право да знае. Нашата промишленост се нуждае от много разбиране, много етика на производството. Има изисквания, които трябва да се спазват. Един бизнес не може да съществува, ако не спазва тези неща.
- На какво ниво са системите, въведени от предприятията, за да се осигури безопасност от гледна точка на здравето на хората и околната среда – при аварии при транспортиране, управление на опасни вещества и т.н.?
Йончо Пеловски:
- Системите за безопасност в химическата ни промишленост имат традиции. По-рискови ситуации при нас се създават при безотговорна приватизация, когато не знаем чия собственост е фирмата и когато в мениджърските екипи попадат случайни хора, които не са специалисти и не знаят с каква промишленост работят. Има такива случаи, но, слава Богу, досега нямаме фатални изходи. В химическата промишленост броят на злополуките намалява. Големите ни фирми поддържат своите системи за безопасност. Те вече започнаха да работят по внедряването на специалната Директива за аварийните ситуации и рискове, така че, от следващата година да могат да адаптират онова, което се изисква от европейското законодателство. Разбира се и тук става въпрос за средства. Няма всичко да стане изведнъж и да бъде навсякъде еднакво. Има фирми, които имат ресурс – и финансов, и човешки, но има и много фирми, които нямат нито едното, нито другото.
- Какво мислите за правилото "замърсителят плаща"?
Йончо Пеловски:
- Това е основно правило, което вече е прието. Това е справедливо, няма кой да опонира на този принцип. В нашия Закон за околната среда това е единият от принципите, а другият е, че обществото има право да знае. Нашата промишленост се нуждае от много разбиране, много етика на производството. Има изисквания, които трябва да се спазват. Един бизнес не може да съществува, ако не спазва тези неща.