Специално за ECON.BG

- Г-н Савов, защо се свива производството на хартия у нас?

Красимир Савов:

- Производството на хартия се сви главно във връзка с това, че традиционният износ на български стоки в страните от бившия СССР намаля. Производството на българската целулозно-хартиена промишленост е така структурирано, че в основната си част произвежда хартии и картони, велпапни и потребителски опаковки, които се реализират чрез износа на български стоки, главно от консервната, цигарената и винарската промишленост. Втората съществена причина е това, че хартиите за писане и печат, които се произвеждаха по-рано в България се оказаха неконкурентоспособни и производството на хартии за офсетов печат у нас се прекрати напълно. Така спряха да работят заводите в Силистра и в Мизия.

- Какво ни пречи да бъдем конкурентоспособни?

Красимир Савов:

- Въпросът за конкурентоспособността на производството е свързан с ограничените възможности за инвестиции. Нашият отрасъл се отличава с доста висока капиталоемкост на инвестициите. Това е най-същественият проблем на целулозно-хартиената промишленост.

- Кои са по-силните и по-слабите производства в самия отрасъл?

Красимир Савов:

- Силното производство в отрасъла са транспортните опаковки. По начало производството на транспортни опаковки е местна индустрия, защото транспортът им на повече от 400 километъра е неефективен. Възможностите за конкуренция отвън са по-ограничени в сравнение с производството на други видове хартии. Колкото и да е намаляло производството на опаковки, то остава относително по-стабилно.

- Накъде е насочена продукцията – предимно на вътрешния пазар или навън? Какъв е потенциалът ни по отношение на външните пазари?

Красимир Савов:

- Износът в момента е твърде ограничен. Изнасяме около 12% от производството. Това е твърде малко, още повече, че в момента производството и потреблението на хартии у нас са на изключително ниско ниво. Тези 12% са от една ниска база. До 1989 г. производството стигаше до 400 хиляди тона, докато сега то е 140 хиляди тона. Потреблението на хартии и картони у нас последните години се движи около 17-18 килограма на човек от населението. Само за сравнение, в Австрия то е около 240 кг/човек, в Германия - 230 кг/човек, в Белгия – около 300 кг/човек. Средно за Европейския съюз потреблението е около 200 кг/човек.

Най-голям потенциал по отношение на външните пазари имаме при износа на опаковъчни хартии и картони. Това са хартиите за производство на торби и чували и многослойните картони за производство на потребителски опаковки, които се произвеждат в заводите в град Стамболийски и Никопол. Те имат потенциал да произвеждат качествено и да реализират продукцията си навън.

- Какви мерки са нужни за развитието на нашата целулозно-хартиена промишленост?

Красимир Савов:

- Основното, което трябва да се направи е да се създадат условия за сериозни инвестиции в отрасъла. Производството на хартия е изключително капиталоемко. Инвестицията в един завод за производство на хартия е от 40 до 140 милиона долара. Необходимо е да се създаде такъв инвестиционен климат, който да привлече крупни инвеститори. Те трябва да могат да разчитат на дългосрочен етап за развитие, реализация и връщане на инвестициите в България.