Специално за Econ.bg

Светослав Сотиров е роден през 1975 година. Следва "Електронни системи" в ТУ, специалност "Приложен програмист". Висшето си образование завършва с магистърска степен по Финанси в УНСС.

В продължение на вече 17 години извършва системен анализ, както и проектиране и изграждане на различни информационни системи. Понастоящем е управител на Фондация "Електронни училище в България", както и директор на Нови български технологии АД (НБТ). Фондацията е създател и разпространител на информационната система "Bgclass.net - Електронно училище".

Акценти:

• Електронната система спестява ресурси (хартия) и парични средства
• Електронният четец е много по-изгоден от хартиените учебници
• Забравете за тежките раници
• Българският учител е технологично грамотен и може безпроблемно да борави с техника
• Има липса на морална готовност за технологична революция у нас
• Електронното обучение не трябва да се възприема като заместител на образованието в класната стая

Г-н Сотиров, какво точно представлява BG Class или явлението „електронно училище“? 

Светослав Сотиров:

www.bgclass.net представлява затворена комуникационна среда за директори, учители, ученици, и родители. Може да се определи като своебразен Facebook за образователната система. Платформата включва електронни бележници, дневници, справки, електронни библиотеки, наред с форуми, галерии, съобщения и други средства за свободна комуникация.

Какво спестява като усилия и ресурси и какво предлага – на ученици, на учители, на родители, на директори?

Светослав Сотиров:

В непосредствен план спестява време за администриране и управление на учебния процес – справка, която класният ръководител преди изготвяше за няколко дни, сега се осъществява за броени секунди.

По-важен за нас обаче е дългосрочният план. Понеже системата спестява хартия, това дава възможност за отпадане на хартиените бележници, и в едно по-далечно бъдеще – отпадане на хартиените учебници. Най-важнa обаче e ползaтa, които електронното училище носи във всички аспекти на образователно-възпитателния процес. Tя се изразява в повишена дисциплина, в по-голяма ангажираност на родителите, по-ефективно предаване на знания.

Достатъчно готова ли е България за „технологична“ революция в образователната сфера?

Светослав Сотиров:

Технологично България отдавна е готова за информационна революция в образованието. Славим се с една от най-бързите свързаности в Европа, че дори и в света. Хората са грамотни и често изнасяме „мозъци” в чужбина с добри наши кадри. По мои наблюдения учителите нямат никакъв проблем с ползването нa технологии, което също е добра предпоставка.

Друг плюс за готовността ни е по-добрата финансова рентабилност на новите технологии. Само си представете – хартиените учебници, излизащи прескъпо на данъкоплатеца, лесно могат да бъдат заменени с един електронен четец. На него без никакъв проблем могат да се качват учебниците за всичките 12 години образование, както и огромно количество помощна литература. С това ще се анулира и вечният проблем на тежките чанти и неудобството при подрастващите. Електронният учебник не се амортизира и подменя всяка година, и излиза в пъти по-евтино от обикновения. При изкупуване на едро пък и самите електронни четци излизат изгодно, два учебника за един второкласник струват колкото един електронен четец на едро.

България обаче не е морално готова за тази революция.

Какво ще рече морално готова?

Светослав Сотиров:

Като казвам морално, имам предвид, че държавната администрация е обвързана с икономически интереси, които биха били нарушени при прилагане на технологични новости. Така например бизнесът с учебници драматично ще намалее във финансово изражение. Малко известно е, че учебниците, финансирани с обществени средства, за да бъдат отпечатани, първо съществуват в електронен вид, на файлове. Нужен е един клик и те биха могли да бъдат качени на страницата на МОМН и да бъдат общодостъпни.

Сега се смея като чета как заместник-министри обясняват, че ще задължат фирмите-издатели да правят електронни учебници. Това при положение, че няма как да бъде направен хартиен учебник, без преди това да бъде направена предпечатната подготовка, която е в електронен вид!

Това, което искам да формулирам, е, че проблемът за технологична революция в България не е нито финансов, нито технологичен. Той е чисто човешки и морален.

Колко училища са се присъединили към „каталога“ на BG Class?

Светослав Сотиров:

Към момента – 634 училища. Използват я вече дори 40 детски градини.

Как искате да видите BG Class – първо в краткосрочен план, после – в дългосрочен?

Светослав Сотиров:

В краткосрочен план – като добра смазка в образователния двигател, позволяваща при равни други условия да се повиши ефективността на образователния процес.

В дългосрочен план смятаме да се заемем с т.нар. електронно обучение и електронни уроци. Ще разработим опция учителите да публикуват уроци – включително и видео такива, които да са достъпни за всички ученици. Всеки ученик ще може да види уроците, записани от различни преподаватели, и да види различни гледни точки по материала.

Искам да подчертая, че това не е алтернатива на образованието в класната стая, а негово закономерно продължение. Допълване, един вид.

Много ни се иска – отново в дългосрочен план, гражданите да осмислят нашия личен пример, и сами да излезнат с различни свои инициативи и алтернативи, които да подобрят средата, в която живеем.

Вдъхновявате ли се от някой международен проект? Имате ли, така да се каже, примерен бизнес модел?

Светослав Сотиров:

Нямамe бизнес модел, тук не става въпрос за бизнес. Става въпрос за безвъзмезден труд, време, ноу-хау в полза на обществото, в което живеем. Вдъхновяват ни обаче Джими Хендрикс, Боб Дилън и Дайър Стрейтс например.

Какво не достига на образователната система в България, от какво се нуждае тя според вас?

Светослав Сотиров:

На различните нива и елементи на системата – от различни неща. И тук нямам никак предвид, че на рибата ѝ трябва „нова глава”. Няма значение коя партия е начело на държавата, изобщо не става въпрос за това. Системата ни се нуждае от добри архитекти на високото ниво, от визионери, които да уловят технологичната вълна и да останат на върха ѝ максимално дълго време.

На по-ниско ниво – директори и учители, се нуждае от критерии за оценка, от материална база и технологичен прогрес. Последното е и наша ключова цел.

В основата на пирамидата – там, където са учениците, образователната система се нуждае от съвестни, информирани и ангажирани с образованието и възпитанието родители.