Специално за Econ.bg

- Г-жо Радева, кое предизвика протестите на транспортните работници?

Йорданка Радева:

- Могат да се обобщят няколко основни проблема, които засягат отрасъл транспорт като цяло. Главното е, че няма ясна стратегия за развитието на отделните подотрасли. Предстои отдаването на концесия на важни, структуроопределящи транспортни дружества, като пристанища и летища, а липсват точно формулирани социални ангажименти от страна на държавата. Бъдещето на националният речен превозвач – Параходство Българско речно плаване също няма обозрими и ясни параметри. Сериозен проблем, който стой отдавна на дневен ред и се решава на части в отделните транспортни структури, е изплащането на заработени и неполучени трудови възнаграждения и социални придобивки. Под въпрос е съдбата на транспортните болници, които извършват специфични експертизна дейност и лечение, свързани с безопасността и сигурността на движението. След проведения на 22 октомври митинг излязохме с декларация, в която настояваме за ясни стратегии за развитието на транспорта и отделните подотрасли. Проведохме среща с министъра на транспорта, на която поехме съответните двустранни ангажименти по поставените искания. Цивилизованият начин за намиране на решение на проблемите са взаимните договорености и диалогът трябва да продължи.

- Какви социални ангажименти очаквате да поеме държавата при приватизацията в отрасъла?

Йорданка Радева:

- Приватизационните процеси започнаха най-рано в автомобилния транспорт и вече са почти финализирани. Резултатът е доста тревожен - в по-голямата част от раздържавените дружества не се изпълняват приватизационните договори, немалка част от тях стигнаха до ликвидация, именно защото бяха пренебрегнати поетите социални ангажименти – осигуряване на работни места, инвестиции и доходи. На места се стигна дори до нарушаване на човешки и конституционни права, като принуда за отказ от синдикално членство и т.н. Убедени сме, че при предстоящите структурни реформи в останалите подотрасли водеща трябва да е социалната ангажираност на държавата. Ще настояваме за яснота в този насока при предстоящите големи приватизационни сделки и отдаване на концесии. Процесите трябва да са наистина открити, да има конкретни социални програми и възможност за преквалификация и алтернативна заетост, когато се налага редукция на персонала. 

- Има ли ефективен диалог между вашия синдикат, работодателските организации и отговорните фактори?

Йорданка Радева:

- С легитимните работодателски организации в отрасъла поддържаме конструктивен и коректен социален диалог. За съжаление, такъв липсва при тристранното ни сътрудничество и доказателство за това са малкото конкретни решения, които трябва да се поставят на дневен ред пред социалните партньори. Особено важно е, според мен, и участието на синдикатите в изграждането на законовата уредба.

- Какви мерки са необходими за подпомагане на транспорта в България?

Йорданка Радева:

- Транспортът, както и всички останали отрасли, се нуждае от сериозна държавна намеса. И там, където тя липсва, резултатите са красноречиви – неотдавна стана ясно какво се случи с авиокомпания Балкан, например. За съжаление, потърпевшите в проточилия се във времето процес са работещите в авиокомпанията. В железопътния и автомобилния транспорт държавата провежда социална политика, свързана с преференциални пътувания за определени категории граждани. Синдикатите не са против това, но при наличието на точни ангажименти и съответната компенсация на дружествата, които изпълняват тази политика. В предприсъединителния период, в които се намираме, ясната стратегия и целенасочени действия са изключително важни, както и участието в различните проекти и използването в максимален размер на средствата от предприсъединителните фондове за развитие на транспортната инфраструктура. Одобрените проекти от ЕС трябва да се усвояват на сто процента. Немислимо е да гоним европейски изисквания, свързани само със законодателството ни. Паралелно с това не трябва да изостава инфраструктурата, работните средства, условията на работа и доходите.

- Как протичат преговорите по затваряне на глава "Транспорт"?

Йорданка Радева:

- Изискване на ЕС е в тези преговори да участват и легитимните синдикати. Даваме си сметка за степента на нашата отговорност и необходимостта от по-сериозното ни сътрудничество в процеса. За съжаление, всекидневните проблеми, свързани с безработицата и ниските доходи, налагат друг ред в приоритетите на синдикалната ни активност. Това неминуемо се отразява на  възможностите ни за по-действено участие в преговорите за присъединяване към ЕС.

- Транспортът, както и всички останали отрасли, се нуждае от сериозна държавна намеса. И там, където тя липсва, резултатите са красноречиви – неотдавна стана ясно какво се случи с авиокомпания Балкан, например. За съжаление, потърпевшите в проточилия се във времето процес са работещите в авиокомпанията. В железопътния и автомобилния транспорт държавата провежда социална политика, свързана с преференциални пътувания за определени категории граждани. Синдикатите не са против това, но при наличието на точни ангажименти и съответната компенсация на дружествата, които изпълняват тази политика. В предприсъединителния период, в които се намираме, ясната стратегия и целенасочени действия са изключително важни, както и участието в различните проекти и използването в максимален размер на средствата от предприсъединителните фондове за развитие на транспортната инфраструктура. Одобрените проекти от ЕС трябва да се усвояват на сто процента. Немислимо е да гоним европейски изисквания, свързани само със законодателството ни. Паралелно с това не трябва да изостава инфраструктурата, работните средства, условията на работа и доходите.

- Как протичат преговорите по затваряне на глава "Транспорт"?

Йорданка Радева:

- Изискване на ЕС е в тези преговори да участват и легитимните синдикати. Даваме си сметка за степента на нашата отговорност и необходимостта от по-сериозното ни сътрудничество в процеса. За съжаление, всекидневните проблеми, свързани с безработицата и ниските доходи, налагат друг ред в приоритетите на синдикалната ни активност. Това неминуемо се отразява на  възможностите ни за по-действено участие в преговорите за присъединяване към ЕС.