Специално за Econ.bg

- Г-н Данев, какво ще е влиянието върху българската икономика вследствие присъединяването ни към ЕС?

Божидар Данев:

- Влиянието върху българската икономика е в две посоки – позитивна и негативна. Сериозно положително въздействие от процесите на присъединяването е мобилизацията на икономиката ни и ясно поставяне на условията, на които трябва да отговори тя. Това означава доближаване до сериозните предизвикателства и конкуренция на глобалните световни пазари. България е изостанала по редица показатели и изискванията към икономиката ни са твърде сериозни. Вторият положителен момент е, че България ще получи изключително сериозна финансова помощ. Тя върви по линия, както на предприсъединителните, така, за в бъдеще, и на структурните фондове на ЕС. Те ще бъдат в размер на около 1 400 милиона лева, като сумата може да бъде преразглеждана. Характерното е, че при усвояване на тези средства, България ще има възможност за ползване на друга икономическа култура, която ще идва от ЕС. Един от проблемите на българската икономика е управленската култура. Нужно е възпитаването на друга комуникационна среда, която да позволи на българския бизнес да бъде интегриран в новата икономическа общност. Положително въздействие ще бъдат самите комуникации с бизнес структурите на ЕС на основата на предприсъединителните фондове.

Негативните моменти следват от това, че нашата икономика не е подготвена за предизвикателствата на присъединяването. Остаряването на ДМА в страната е средно 28-30 години. България се нуждае от модернизация и обновяване на своите МДА. Предприятията ни са морално остарели и са силно енергоемки. Българските промишлени сгради не отговарят на новите изисквания. Енергоемкостта на българската икономика е, както по линия на сградите, така и на остарялата технология и остарялата организация на труда. За да се произведе един долар БВП в България се разходва 1.570 кг. гориво "местен еквивалент", докато ЕС средно употребява за същият размер БВП 150 грама гориво, т.е България има 15 пъти по-висока енергоемкост на икономиката от средното равнище в ЕС. Пътят, който трябва да изминем е много дълъг и трябва да го изминем значително по-бързо. България трябва да инвестира значителни средства в редица отрасли на икономиката, за да подобри общото състояние. Страната ни трябва да отговори и на редица изисквания свързани със сертификацията на производствата и на продуктите. Присъединяването на България означава, например, че българските продукти на хранително-вкусовата промишленост ще имат пазар в 27 държави от Европа и не може да има никакъв компромис по отношение на качеството. Предприятията ни трябва да бъдат сертифицирани,  като сертификацията трябва да бъде призната от европейските организации. Изискванията са не само към продуктите, но и към самите производства. Когато Австрия влиза в ЕС, 40% от предприятията в хранително-вкусовата промишленост се закриват. По отношение на другите сектори на икономиката, България също трябва да сертифицира производствата си, за да бъде конкурента, трябва да инвестира много, за да отговори на изискванията. В страната ни няма изградена и подходяща инфраструктура от сертифициращи лаборатории, които са признати в Европа. Тази инфраструктура е отговорност и на държавата. В момента всеки български производител трябва да плаща сериозни суми на лаборатории в Западна Европа, за да изнесе определена стока на европейския пазар. Ние трябва да имаме преди всичко съответната инфраструктура, която прави измерванията и калибрирането на инструментите на тези лаборатории. Това е един подотрасъл на икономиката, който е високо технологичен, изисква сериозни инвестиции и подготовка на кадрите. Това не се негативни последици за българската икономика. Негативните последици ще следват от това, че ние няма да можем да адаптираме нашата икономика към сериозните изисквания на европейския пазар. Ще трябва да затворим голяма част от предприятията си, ще бъдем обременени да спазваме стриктно изискванията на ЕС. По подобен начин стой и въпросът за изграждане инфраструктурата на страната, която е твърде остаряла и не отговаря на повишените изисквания. Става въпрос за пътната инфраструктура, железопътната инфраструктура, въздушният транспорт, образователната инфраструктура. Това са последствия, които ни позволяват да се оценим, да видим къде стой България в тази конкурентна среда.

- Какви са предизвикателствата пред бизнеса? Къде трябва да се насочат основно инвестициите?

Божидар Данев:

- Бизнесът в България е поставен в една много сериозна ситуация. Той трябва да инвестира в модернизация и преструктуриране на производството, включително продуктово преструктуриране. Той трябва задължително да инвестира в сертификацията на производствата и на продуктите. Значителни средства трябва да се инвестират в екологията, тъй като екологичните изисквания поставят сериозни препятствия особено за някои отрасли на икономиката. Грубата експертна оценка е, че на България ще й трябват около 8 милиарда лева, за да отговори на изискванията по екология. Четвъртото направление на инвестиции са изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, където също изоставаме сериозно. Бизнесът трябва да инвестира в тези четири основни направления, но от друга страна, той не е в особено добро състояние. Огромна част от приватизираните обекти не са изплатени, голяма част от задълженията по приватизационните договори не са изпълнени. Тук, разбира се, може да има една синергия между бъдещите инвестиции и модернизация на производството и допълнителните условия – сертификация, екология и безопасни условия на труда. Предизвикателствата пред бизнеса са сериозни, но България има и предимства от гледна точка на евтиния трудов ресурс, изгодното географско положение на страната, които трябва да бъдат експлоатирани интелигентно.

- В кои сектори можем да сме конкурентоспособни?

Божидар Данев:

- В Националната програма на Агенцията за икономически анализи и прогнози, предложена на ЕС, са дефинирани шест приоритетни сектора за българската икономика. Единият ни приоритетен сектор е селското и горското стопанство. Ако наблюдаваме инвестициите в селското и горското стопанство през последните няколко години, обаче, ще видим, че те представляват около 2% от общите инвестиции в страната, които и без това са твърдо малко. Обезпокояваща е тенденцията на спад. Сериозен е проблемът с раздробеността на българската земя. България има един ресурс от над 40 милиона декара селскостопанска земя с хумусен слой от 80 см. до 1 метър, който почти няма равен в Европа и света. Ние имаме потенциала като земя, но за съжаление имаме тотално декапитализирано селско стопанство. Трябва да се направят решителни стъпки в тази насока, за да можем да говорим за нови технологии и цялостна модернизация на сектора. Друг сектор, в който България има сериозни перспективи е туризмът. Това е един отрасъл, в който през последните години се инвестира значително повече в сравнение с другите отрасли и това, съответно, се отразява в сериозния ръст в приходите от туризма. От друга страна, туризмът е силно трудоемък сектор, работните заплати са ниски, голяма част от заетостта е сезонна и голяма част от отрасъла е от "сивата" икономика. По принцип, този сектор е конюнктурен, зависи от международната конюнктура, още повече че България има мононасоченост към немския пазар, което създава една допълнителна рискова ситуация. Трябва да обърнем внимание и на други отрасли в българската икономика, които се пласират в общественото пространство, като информационните технологии например. Високите технологии са твърде обширно понятие – от биологията и генетичното инженерство до ИТ технологиите. Не е ясно къде точно е потенциалът на България, къде е нашата ниша във високите технологии, където добавената стойност на експорта ни да бъде значителна.

Преструктурирането на икономиката трябва да бъде с оглед адаптирането ни към подобни структури в ЕС. Развитието на услугите в България, с изключение на туризма, засега не е експортноориентирано. Услугите са насочени към навлизане на българския пазар, завземане на нашия пазар или използването му за инвазия в трети страни. България все още не експортира услуги.

Сред приоритетните отрасли на българската икономика е и енергетиката. Безспорно България все още е силен енергиен център в Европа, особено поради интересното си географско положение. Страната ни, обаче, закъснява с демонополизацията на този сектор и с модернизацията на енергийната система, особено от гледна точка на удовлетворяване на публичните изисквания. Очакваните инвестиции, само за екология, са над 3 милиарда лева. Все още няма решение въпросът дали България ще изгради атомната централа в Белене, и по какъв начин ще бъде приватизирана българската енергетика. Част от енергетиката ни ще бъде приватизирана под егидата на националната сигурност, което поставя редица проблеми свързани с пазарните подходи. Дори с новия закон не се осигурява нарушаване на монопола за износа на енергия, което е в дъното на едно модерно отношение към енергийния сектор. Дори с новия закон не се предвижда свободното договаряне между производител и потребител, не се осигурява защита на производителя, тъй като все още ще продължава практиката съответната администрация да регулира отношенията за износ от вида на потребителя – индустриален или битов. България не може да развива конкурентоспособна енергетика, ако продължава да има свръхрегулация в отрасъла.

- Какъв извод направихте на конференцията "Бъдещето на българската икономика"?

Божидар Данев:

- По-скоро дефинирахме предизвикателствата къде трябва да се инвестира. Нещо, което е много съществено, е намаляването на най-голямото богатство на страната ни – хората. Това богатство намалява, както в количествено, така и в качествено отношение, влошава се структурата на населението ни. Особено тревожно е застаряването на населението. За да бъдем конкурентоспособни трябва да сменим около 80% от технологиите си до 2007 г, което изисква съответния квалифициран персонал. Дотогава образователната ни система може да смени само 20% от кадрите. Получава се една пропаст между нуждите на икономиката и това, което произвежда образователната ни система. Виждаме доста опасни тенденции в страната по отношение на двата основни компонента – капитала и труда, т.е. инвестициите и човешкия ресурс. Става въпрос, като за обема на инвестициите като дял от БВП, така и за структурно влошаване на ситуацията в България спрямо другите страни. Същото е положението и при човешките ресурси. Нужно е рязко изменение на инвестиционната политика на страната, максимални усилия за привличане на инвестиции на зелено, преди всичко инвестиции на стратегически инвеститори. Нужно е и рязко подобрение политиката към трудовия ресурс и подобряване на бизнес средата. Косвен индикатор за това, че бизнес средата не отговаря на повишените изисквания към българската икономика е репродуцирането на задълженията на българските фирми. Те нарастват с 20-30% всяка година и вече достигат 42 милиарда лева, което означава, че банките ще бъдат твърде предпазливи в отпускането на кредити при такава междуфирмена задлъжнялост. 

Негативните моменти следват от това, че нашата икономика не е подготвена за предизвикателствата на присъединяването. Остаряването на ДМА в страната е средно 28-30 години. България се нуждае от модернизация и обновяване на своите МДА. Предприятията ни са морално остарели и са силно енергоемки. Българските промишлени сгради не отговарят на новите изисквания. Енергоемкостта на българската икономика е, както по линия на сградите, така и на остарялата технология и остарялата организация на труда. За да се произведе един долар БВП в България се разходва 1.570 кг. гориво "местен еквивалент", докато ЕС средно употребява за същият размер БВП 150 грама гориво, т.е България има 15 пъти по-висока енергоемкост на икономиката от средното равнище в ЕС. Пътят, който трябва да изминем е много дълъг и трябва да го изминем значително по-бързо. България трябва да инвестира значителни средства в редица отрасли на икономиката, за да подобри общото състояние. Страната ни трябва да отговори и на редица изисквания свързани със сертификацията на производствата и на продуктите. Присъединяването на България означава, например, че българските продукти на хранително-вкусовата промишленост ще имат пазар в 27 държави от Европа и не може да има никакъв компромис по отношение на качеството. Предприятията ни трябва да бъдат сертифицирани,  като сертификацията трябва да бъде призната от европейските организации. Изискванията са не само към продуктите, но и към самите производства. Когато Австрия влиза в ЕС, 40% от предприятията в хранително-вкусовата промишленост се закриват. По отношение на другите сектори на икономиката, България също трябва да сертифицира производствата си, за да бъде конкурента, трябва да инвестира много, за да отговори на изискванията. В страната ни няма изградена и подходяща инфраструктура от сертифициращи лаборатории, които са признати в Европа. Тази инфраструктура е отговорност и на държавата. В момента всеки български производител трябва да плаща сериозни суми на лаборатории в Западна Европа, за да изнесе определена стока на европейския пазар. Ние трябва да имаме преди всичко съответната инфраструктура, която прави измерванията и калибрирането на инструментите на тези лаборатории. Това е един подотрасъл на икономиката, който е високо технологичен, изисква сериозни инвестиции и подготовка на кадрите. Това не се негативни последици за българската икономика. Негативните последици ще следват от това, че ние няма да можем да адаптираме нашата икономика към сериозните изисквания на европейския пазар. Ще трябва да затворим голяма част от предприятията си, ще бъдем обременени да спазваме стриктно изискванията на ЕС. По подобен начин стой и въпросът за изграждане инфраструктурата на страната, която е твърде остаряла и не отговаря на повишените изисквания. Става въпрос за пътната инфраструктура, железопътната инфраструктура, въздушният транспорт, образователната инфраструктура. Това са последствия, които ни позволяват да се оценим, да видим къде стой България в тази конкурентна среда.

- Какви са предизвикателствата пред бизнеса? Къде трябва да се насочат основно инвестициите?

Божидар Данев:

- Бизнесът в България е поставен в една много сериозна ситуация. Той трябва да инвестира в модернизация и преструктуриране на производството, включително продуктово преструктуриране. Той трябва задължително да инвестира в сертификацията на производствата и на продуктите. Значителни средства трябва да се инвестират в екологията, тъй като екологичните изисквания поставят сериозни препятствия особено за някои отрасли на икономиката. Грубата експертна оценка е, че на България ще й трябват около 8 милиарда лева, за да отговори на изискванията по екология. Четвъртото направление на инвестиции са изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, където също изоставаме сериозно. Бизнесът трябва да инвестира в тези четири основни направления, но от друга страна, той не е в особено добро състояние. Огромна част от приватизираните обекти не са изплатени, голяма част от задълженията по приватизационните договори не са изпълнени. Тук, разбира се, може да има една синергия между бъдещите инвестиции и модернизация на производството и допълнителните условия – сертификация, екология и безопасни условия на труда. Предизвикателствата пред бизнеса са сериозни, но България има и предимства от гледна точка на евтиния трудов ресурс, изгодното географско положение на страната, които трябва да бъдат експлоатирани интелигентно.

- В кои сектори можем да сме конкурентоспособни?

Божидар Данев:

- В Националната програма на Агенцията за икономически анализи и прогнози, предложена на ЕС, са дефинирани шест приоритетни сектора за българската икономика. Единият ни приоритетен сектор е селското и горското стопанство. Ако наблюдаваме инвестициите в селското и горското стопанство през последните няколко години, обаче, ще видим, че те представляват около 2% от общите инвестиции в страната, които и без това са твърдо малко. Обезпокояваща е тенденцията на спад. Сериозен е проблемът с раздробеността на българската земя. България има един ресурс от над 40 милиона декара селскостопанска земя с хумусен слой от 80 см. до 1 метър, който почти няма равен в Европа и света. Ние имаме потенциала като земя, но за съжаление имаме тотално декапитализирано селско стопанство. Трябва да се направят решителни стъпки в тази насока, за да можем да говорим за нови технологии и цялостна модернизация на сектора. Друг сектор, в който България има сериозни перспективи е туризмът. Това е един отрасъл, в който през последните години се инвестира значително повече в сравнение с другите отрасли и това, съответно, се отразява в сериозния ръст в приходите от туризма. От друга страна, туризмът е силно трудоемък сектор, работните заплати са ниски, голяма част от заетостта е сезонна и голяма част от отрасъла е от "сивата" икономика. По принцип, този сектор е конюнктурен, зависи от международната конюнктура, още повече че България има мононасоченост към немския пазар, което създава една допълнителна рискова ситуация. Трябва да обърнем внимание и на други отрасли в българската икономика, които се пласират в общественото пространство, като информационните технологии например. Високите технологии са твърде обширно понятие – от биологията и генетичното инженерство до ИТ технологиите. Не е ясно къде точно е потенциалът на България, къде е нашата ниша във високите технологии, където добавената стойност на експорта ни да бъде значителна.

Преструктурирането на икономиката трябва да бъде с оглед адаптирането ни към подобни структури в ЕС. Развитието на услугите в България, с изключение на туризма, засега не е експортноориентирано. Услугите са насочени към навлизане на българския пазар, завземане на нашия пазар или използването му за инвазия в трети страни. България все още не експортира услуги.

Сред приоритетните отрасли на българската икономика е и енергетиката. Безспорно България все още е силен енергиен център в Европа, особено поради интересното си географско положение. Страната ни, обаче, закъснява с демонополизацията на този сектор и с модернизацията на енергийната система, особено от гледна точка на удовлетворяване на публичните изисквания. Очакваните инвестиции, само за екология, са над 3 милиарда лева. Все още няма решение въпросът дали България ще изгради атомната централа в Белене, и по какъв начин ще бъде приватизирана българската енергетика. Част от енергетиката ни ще бъде приватизирана под егидата на националната сигурност, което поставя редица проблеми свързани с пазарните подходи. Дори с новия закон не се осигурява нарушаване на монопола за износа на енергия, което е в дъното на едно модерно отношение към енергийния сектор. Дори с новия закон не се предвижда свободното договаряне между производител и потребител, не се осигурява защита на производителя, тъй като все още ще продължава практиката съответната администрация да регулира отношенията за износ от вида на потребителя – индустриален или битов. България не може да развива конкурентоспособна енергетика, ако продължава да има свръхрегулация в отрасъла.

- Какъв извод направихте на конференцията "Бъдещето на българската икономика"?

Божидар Данев:

- По-скоро дефинирахме предизвикателствата къде трябва да се инвестира. Нещо, което е много съществено, е намаляването на най-голямото богатство на страната ни – хората. Това богатство намалява, както в количествено, така и в качествено отношение, влошава се структурата на населението ни. Особено тревожно е застаряването на населението. За да бъдем конкурентоспособни трябва да сменим около 80% от технологиите си до 2007 г, което изисква съответния квалифициран персонал. Дотогава образователната ни система може да смени само 20% от кадрите. Получава се една пропаст между нуждите на икономиката и това, което произвежда образователната ни система. Виждаме доста опасни тенденции в страната по отношение на двата основни компонента – капитала и труда, т.е. инвестициите и човешкия ресурс. Става въпрос, като за обема на инвестициите като дял от БВП, така и за структурно влошаване на ситуацията в България спрямо другите страни. Същото е положението и при човешките ресурси. Нужно е рязко изменение на инвестиционната политика на страната, максимални усилия за привличане на инвестиции на зелено, преди всичко инвестиции на стратегически инвеститори. Нужно е и рязко подобрение политиката към трудовия ресурс и подобряване на бизнес средата. Косвен индикатор за това, че бизнес средата не отговаря на повишените изисквания към българската икономика е репродуцирането на задълженията на българските фирми. Те нарастват с 20-30% всяка година и вече достигат 42 милиарда лева, което означава, че банките ще бъдат твърде предпазливи в отпускането на кредити при такава междуфирмена задлъжнялост.