Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) проф. Константин Шушулов е роден през 1937 година в София. Завършил е Техническия университет със специалност "Топлотехника", като дълги години е преподавател, ръководител на катедра "Топло- и ядрена енергетика" и декан на "Енергомашиностроителен факултет". По време на правителството на Иван Костов бе шеф на борда на директорите на НЕК, а от началото на мандата на кабинета "Сакскобургготски" ръководи ДКЕВР.

Г-н Шушулов, кое наложи премахването на евтините 75 киловатчаса ток и не се ли увеличават така цената за най-пестеливите потребители?

Константин Шушулов:

Премахването на тази квота става по настояване на международните финансови институции, и то с една определена цел - да се преустанови кръстосаното субсидиране. Досега се получаваше така, че едно търговско дружество, каквото е електроразпределителното предприятие, трябваше да изпълнява и социална функция, като поддържа цени отпреди 4-5 години за една определена консумация. Съгласете се, че във всички случаи грижата за това е на държавата - тя трябва да намери механизмите, с които да защити социално най-слабите.

Именно за това още преди няколко месеца предупредихме социалното министерство и доколкото знам, то подготвя нови прагове за определяне на енергийните помощи.

Комисията е на път да реши, че въпреки повишението на цените, по които НЕК продава тока от 1 октомври, крайните тарифи за бита ще останат непроменени, като изключим премахването на евтиното стъпало. Това обаче не поставя ли електроразпределителните предприятия в неприятната ситуация на губещи? Те вече започнаха да се оправдават, че няма да имат средства за подобрение и поддържане на мрежите?

Константин Шушулов:

Не би трябвало. Изменението на цената на НЕК се налага заради поскъпналите горива и повишените разходи на ТЕЦ-овете. В същото време обаче ние сме признали и на трите групи електроразпределителни предприятия по-високи разходи. Така че те не могат да се оплакват, че цената, по която продават тока на крайните потребители, не им стига. На EVN например сме им признали 70 млн. лв. повече разходи за купуване на ток, отколкото те искат, на E.ON - 35 млн. лв. повече, а на ЧЕЗ - 80 млн. лв. Тези разходи влизат в крайната цена на тока.

Освен това енергодружествата очевидно ще имат много по-големи продажби, откъдето ще дойдат и по-големи печалби за тях. На тази прогноза ни навежда отчетът им за 2005 г., съпоставен с прогнозните приходи, които са дали година по-рано. ЧЕЗ например бяха планирали да продадат 7.5 млрд. киловатчаса ток, а са продали 8 млрд. EVN бяха планирали 6.6 млрд. квтч, а са продали 7.3 млрд. квтч. Германците от E.ON при планирани 4.7 млрд. квтч са продали 5.2 млрд. Очевидно е, че консумацията расте и затова в разчетите им сме повишили количеството ток, който ще продадат, откъдето ще дойдат и по-големи печалби за тях.

След няколко месеца ДКЕВР трябва да започне регулаторен преглед на всички топлофикационни дружества в страната, за да се определи цената, която ще действа през 2007 година. Какви са предварителните ви очаквания - ще се намерят ли достатъчно резерви в тези дружества за намаляване на цената на парното или напротив?

Константин Шушулов:

Не мога да отговоря на въпроси, свързани с цени, без да е направен регулаторен преглед на дейността на дружествата. За топлофикационните компании той тепърва предстои. През октомври от всички тях ще се поиска информация за реалните разходи, направени през 2005 г. Данните, които ще получим, ще бъдат съпоставени с разходите, които комисията е утвърдила година по-рано като прогнозни. Тогава ще се види дали има съществени отклонения в елементите, които участват в ценообразуването.

Но неведнъж съм казвал, че цената на парното за битовите абонати няма да бъде променяна повече до 1 юли 2007 г. Тя бе актуализирана през юли т.г. заради цената на природния газ, който е 70% от общите разходи на топлофикациите. Заради това очаквам през предстоящата зима дружествата да получат достатъчно приходи, с които да покриват всичките си плащания и да не се налага промяна на действащите цени.

Такъв регулаторен преглед беше правен и миналата година, но след разкритията за злоупотреби в столичната топлофикация едва ли работата ви ще бъде същата.

Константин Шушулов:

И този път, както при предишните регулаторни прегледи, проучването ще бъде извършено според нормативните изисквания. Но да обясня каква е целта на прегледа. Той се прави, за да бъдат утвърдени нови прогнозни приходи и цени за съответното предприятие, които то да прилага най-малко през следващата една година. За да одобри новите параметри обаче, ДКЕВР прави оценка и анализ на представената от дружествата отчетна и прогнозна информация. Същевременно наблюдението, което комисията извършва, е и целогодишно. Целта е да следим има ли отклонения между действителните разходи и приходите, които предприятието е реализирало и отчело пред нас.

По отношение на "Топлофикация" София бих искал отново да подчертая - няма нито един лев представителни разходи, глоби или неустойки, рекламни материали, които да са включени в крайната цена на парното. Ако има милиони, изхарчени неправомерно, то те са изхарчени от печалбата на дружеството и не са разходи, признати от ДКЕВР в процеса на ценообразуването.

Когато одобрявахме цената на "Топлофикация" София при последния регулаторен преглед, изискахме подробна справка и обосновка за всеки разход на дружеството по лицензионната дейност, който се включва в цената в сила от октомври 2005 година. Там ясно се вижда какво стои срещу графите, в които са представителните разходи - кръгли нули.

Освен това в процеса на ценообразуване ДКЕВР не е одобрявала и не се е съгласявала на прима виста с представените прогнозни разходи, които влияят на цената. Изискали сме допълнителна обосновка за всяко перо. В резултат сме орязали условно-постоянните разходи значително и за 2005 г. те са с 5 648 000 лева по-малко от поисканото. 

Едно от делата, които води Федерацията на потребителите в България, е срещу ДКЕВР. Техните юристи твърдят, че ще осъдят комисията да плати надвзетите пари от сметките на хората за парно. Вие твърдите, че хората не могат да си върнат парите, платени за парно. Но същото твърдяхте и преди федерацията да осъди ДКЕВР за нейните решения за цените на тока от 2003 до 2005 година. От къде сте сигурен, че искът срещу комисията за парното няма да издържи в съда?

Константин Шушулов:

Не е вярно, че комисията е била осъдена за решенията си за цената на електрическата енергия. До момента няма цена на тока, определена от ДКЕВР, която да е обявена за незаконна от Върховния административен съд (ВАС). Дори последното решение на ВАС по отношение на цената на електрическата енергия от 2003 година е, че тя е законосъобразна и жалбите срещу нея са неоснователни.

Съдът все още не се е произнесъл окончателно за цената на електрическата енергия за 2004 година, а делото за цената на тока за 2005 година бе спечелено от комисията.

Докато няма влязло в сила решение на ВАС, което да отменя определената от комисията цена на електрическата енергия за 2003 и 2004 г., не може да се твърди, че по отношение на гражданите са настъпили вреди. Това означава, че на този етап няма законово основание да бъдат уважавани исковете на потребителите срещу ДКЕВР по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Същото се потвърждава и от изхода на заведените по този закон дела срещу комисията. От всичките 825 дела, заведени пред районните съдилища, ДКЕВР е спечелила на първа и втора инстанция 170 и е загубила само едно. Разглеждането на 402 дела е спряно до окончателното решение на ВАС за цената на електрическата енергия от 2003 година. Останалите 248 дела все още не са решени.

Цитирам тази статистика не случайно, а за да покажа, че всяко едно решение на ДКЕВР, засягащо потребителите в България, е вземано изключително прецизно и комисията никога не си е позволявала да действа въпреки закона или за сметка на хората. Същото се отнася и за цената на парното.

Tази седмица в комисията ще пристигнат отчетите и на електроенергийните предприятия. Наскоро синдикатите в някои ЕРП-та повдигнаха въпроса за скъпите коли и излишните луксозни сгради, които новите собственици правят. Тези разходи не се ли виждат от сметките, които ЕРП-тата представят в комисията? Прави ли ДКЕВР всъщност документална проверка на всички разходи, които енергийните предприятия правят или искат да направят?

Константин Шушулов:

ДКЕВР по закон следи детайлно тези разходи на дружествата, които са свързани единствено с лицензионната им дейност, и най вече тези, които влияят на нивото на цените. Разходите, които едно предприятие прави извън пряко наблюдаваните от комисията, са воля и решение на собствениците, особено що се отнася до ЕРП-тата и новите инвеститори. През октомври ще бъде извършена предвидената нормативно корекция на утвърдените необходими приходи на разпределителните предприятия. И пак повтарям - успокоителното е, че предварителните резултати показват, че не се налага промяна на действащите цени за бита.

Интервю на в. "Сега"