Специално за Econ.bg
- Г-н Михнев, какви са целите на Центъра за иновации и устойчиво развитие?
Георги Михнев:
- Центърът за иновации и устойчиво развитие е създаден, за да подпомага дейността на фирмите от малкия и средния бизнес от земеделието и преработващата промишленост. Ние разработваме бизнес планове на кандидати по програма САПАРД, пред български банки и чуждестранни рискови фондове. Разработваме и стратегии за развитие на земеделски стопанства, основани на оптимална структура на производството в тях и цялостно проучване на конкурентната среда, аграрната политика на държавата и Общата аграрна политика на ЕС. Всички разработки на ЦИУР се базират на собствен софтуер, който може да бъде придобит и да се използва от клиентите ни – информационна система "Агробизнес план", симплекс метод, теория на игрите.
Центърът се занимава и с разпространение на знания. През 1999-2000 г. проведохме редица семинари, за да запознаем евентуалните кандидати с условията на програма САПАРД.
- Какви са трудностите пред предприятията опериращи в областта на агробизнеса у нас?
Георги Михнев:
- Основен проблем на фирмите от агробизнеса е липсата на кредитни институции от типа на американската FARM CREDIT SYSTEM, които да осигуряват достъп до кредити при по-специални условия. Банките отказват да приемат за гаранция ликвидни стоки, като зърно, живи животни и пр., както и земя.
Проблем е липсата на информация за вътрешния и външен пазар. Знанията в областта на маркетинга са недостатъчни. Преобладаващата част от производителите бъркат цени на дребно с цени на производител. Липсва и информация за външнотърговските режими, не се познават стандартите и регулаторните рамки за търговия с ЕС.
Друг проблем е липсата на изградени системи за контрол на качеството от типа на НАССР.
- Усвояват ли се средствата от предприсъединителните фондове на ЕС?
Георги Михнев:
- Средствата по програма САПАРД не се усвояват достатъчно ефективно. Причините за това идват от невъзможността на фирмите от агробизнеса да изпълнят ограниченията за кандидатстване за кредит: минимум на продукцията, минимум земя и пр. От друга страна, няма възможност за осигуряване на средства от банките, за да се направи нужната инвестиция и впоследствие да се усвои субсидията.
- Готови ли сме според Вас за затваряне на глава Селско стопанство?
Георги Михнев:
- Нямам информация как вървят преговорите по глава Селско стопанство, но според мен, преговорите ще са трудни по отношение на квотите. По отношение на мерки за подкрепа, които да са в разрез с тези на ЕС, България няма да има проблеми, защото българското земеделие и преработваща промишленост се ползват с нулева подкрепа по методиките на ЕС.
- Какво е професионалното ниво на българските агроспециалисти?
Георги Михнев:
- Нивото на подготовка за производство е сравнително добра. Подготовката по маркетинг, обаче, е слаба. Напоследък има известен напредък в месопреработката и винопроизводството.
- Какъв според Вас трябва да бъде делът на аграрния сектор в българската икономика?
Георги Михнев:
- Въпросът за дела на земеделието в БВП ще се реши от практиката. Оптималният процент не може да се определи теоретично. В страните от ЕС този проценти е различен.
Земеделието в България трябва де се развива в синхрон с туризма, износа и задоволяването на вътрешното потребление. При затворени външни пазари, увеличаването на земеделското производство може да стане само с нарастване на покупателната сила на консуматорите и преработващата промишленост.
Въпросът за конкурентността на българското земеделие не може да се реши еднозначно поради огромните субсидии, които получават страните от ЕС. Ако тези субсидии се премахнат, българското земеделие ще стане конкурентоспособно.
- Кои са предпоставките за устойчиво развитие на селските райони?
Георги Михнев:
- Проблемът за устойчивото развитие е много сложен. Най-общо е нужно да се спазват следните принципи: земеделието и преработката да не увреждат околната среда и почвеното плодородие; да създават устойчиви доходи на населението; земеделието де се развива в синхрон с преработващата промишленост и да се съчетава с развитието на инфраструктурата: пътища, събирателни пазари, малки преработващи предприятия.
Показателите за устойчиво развитие на селски райони най-общо са икономически, социални и екологични. Икономическите показатели включват БВП на един зает в селското стопанство, степен на индустриализация, гъвкавост, производствена инфраструктура, средни добиви, продуктивност и разходи за опазване на околната среда. Социалните показатели се отнасят до населението, доходите, покупателната способност, социалната инфраструктура. Екологичните показатели са за наличието или отсъствието на критични точки, състоянието на обработваемата земя, рекултивираните земи, пречистените отпадъчни води, опазването на ландшафта и биоразнообразието.
- Какъв според Вас трябва да бъде делът на аграрния сектор в българската икономика?
Георги Михнев:
- Въпросът за дела на земеделието в БВП ще се реши от практиката. Оптималният процент не може да се определи теоретично. В страните от ЕС този проценти е различен.
Земеделието в България трябва де се развива в синхрон с туризма, износа и задоволяването на вътрешното потребление. При затворени външни пазари, увеличаването на земеделското производство може да стане само с нарастване на покупателната сила на консуматорите и преработващата промишленост.
Въпросът за конкурентността на българското земеделие не може да се реши еднозначно поради огромните субсидии, които получават страните от ЕС. Ако тези субсидии се премахнат, българското земеделие ще стане конкурентоспособно.
- Кои са предпоставките за устойчиво развитие на селските райони?
Георги Михнев:
- Проблемът за устойчивото развитие е много сложен. Най-общо е нужно да се спазват следните принципи: земеделието и преработката да не увреждат околната среда и почвеното плодородие; да създават устойчиви доходи на населението; земеделието де се развива в синхрон с преработващата промишленост и да се съчетава с развитието на инфраструктурата: пътища, събирателни пазари, малки преработващи предприятия.
Показателите за устойчиво развитие на селски райони най-общо са икономически, социални и екологични. Икономическите показатели включват БВП на един зает в селското стопанство, степен на индустриализация, гъвкавост, производствена инфраструктура, средни добиви, продуктивност и разходи за опазване на околната среда. Социалните показатели се отнасят до населението, доходите, покупателната способност, социалната инфраструктура. Екологичните показатели са за наличието или отсъствието на критични точки, състоянието на обработваемата земя, рекултивираните земи, пречистените отпадъчни води, опазването на ландшафта и биоразнообразието.
