Специално за Econ.bg

- Г-жа Младенова, бихте ли ни представили Института за икономическа политика, какви са вашите цели и задачи?

Ирена Младенова:

- Институтът за икономическа политика е независима неправителствена организация с нестопанска цел, основана 1997 г. Мисията на института е да насърчава и да подпомага прилагането на принципите на свободното пазарно стопанство за ефективното участие на България в световната икономика и членството й в Евро-атлантическите структури. Стремим се да предоставяме форум за обединяване на експерти от страната и чужбина, на които да се обменят идеи и подходи, като продуктът от тази дейност са различни изследвания, формулиране на алтернативни предложения за практически икономически действия. Търсим и насърчаване на публични дискусии, открит обществен диалог по различни икономически теми. Голяма част от дейността ни е свързана с информиране на обществото по конкретни теми и по-специално на различни целеви групи, с които работим. Предоставяме независим анализ и алтернативни подходи към проблемите на страната от икономическа гледна точка. Конкретните сфери, в които работим са евро-атлантическа интеграция, предприемачество, малък и среден бизнес, финансов сектор, работим и с местните власти по различни аспекти на борбата с корупцията.

- Над кои проекти работите в момента?

Ирена Младенова:

- В момента текат няколко проекта. В сферата на европейската интеграция подготвяме следващото издание на Лятно училище за млади държавни служители работещи в отделите за евроинтеграция – ежегодна регионална инициатива, която ще проведем за четвърта поредна година. Темата е "Подготовка за присъединяване към ЕС", като първите две години участващите страни бяха България и Румъния, а през 2002 г. успяхме да привлечем и по-широко представителство от региона (Сърбия, Албания и Македония). Друг регионален проект, по който работим в момента, е в сферата на финансовия сектор. Той се съсредоточава върху преструктурирането на финансовия сектор в България и Сърбия, където ние можем да дадем съвети и като добри практики и като неща, които не трябва да допускат, базирани на опита на България. Проектът включва срещи за обмен на информация и идеи, и изготвяне на съпоставими изследвания. Имаме проект, разглеждащ ролята и мястото на малките и средни предприятия в туризма, който приключва тази година. Съвместно със Световната банка и Министерство на икономиката обявихме конкурс за написване на есе сред студенти на тема: "Науката и знанието – двигатели за просперитет и развитие". Освен парични награди, предвиждаме и осигуряване на стажове в различни институции и други стимули. Друг проект, който организираме съвместно с Центъра за европейски програми към Американския университет в Благоевград е една конференция по оценка на въздействието на законодателството, която ще се проведе в края на февруари, началото на март. Конференцията търси механизмите за взаимодействие между различните институции и как могат да си сътрудничат по-добре при формулирането на отделните политики и подготвянето на законовата уредба.

- Има ли в България ефективен диалог по икономическите проблеми?

Ирена Младенова:

- Вярвам, че постепенно българското общество започва да се включва по-активно в диалога с отговорните фактори. Вече има достатъчно активни бизнес организации и асоциации, които знаят как да защитават интересите на членовете си. Успоредно с това, се наблюдава една обезпокоителна тенденция на пасивност. Тази пасивност сред предприемачите например се изразява в липса на активно търсене на информация какви ще са последствията за тях от конкретни решения и конкретни събития. В контекста на присъединяването ни към ЕС, това означава, че предприемачите не знаят какви изисквания ще трябва да покрият и в какви срокове.

- Как бихте оценила икономическата политика като цяло? Кои са силните и слабите страни?

Ирена Младенова:

- Като цяло, политиката може да се оцени като добра, не много добра, но добра. Положителните страни се виждат по-лесно и затова искам да обърна внимание на слабостите. Едно от важните неща е, че правителството много често се впуска в интервенции и се занимава с неща, които са от компетенциите на пазара. Примерът с инвестиционния фонд е много показателен. Друго нещо е несъответствието на действията и на думите, декларирането на приоритетни сектори от икономиката и реалните мерки, които се предприемат за подпомагането им. Третото нещо, което е характерно за целия период на преход у нас е, че не се отделя достатъчно внимание на образованието и обучението в страната. Образованието може да бъде конкурентното ни предимство и трябва да се полагат много повече усилия в тази насока.

- Кои са предизвикателствата пред икономическата политика на България за 2003?

Ирена Младенова:

- Основната задача, която остава пред правителството и тази година е да създаде благоприятната среда за развитие на предприемачеството. Това е свързано с намаляването на административните пречки, създаването на сигурност и известна предвидимост, която да ориентира бизнеса. Безспорно ратификацията на членството ни в НАТО ще има влияние върху бъдещото икономическо развитие на страната. Присъединяването на новите членки към ЕС също ще има известно индиректно влияние и в този контекст, България трябва да напомня по-често за себе си, да доказваме нещата, които сме направили и които правим.

- А кои са предизвикателствата за Института за икономическа политика за тази година?

Ирена Младенова:

- Глобалната ни цел, която остава и през тази година е да предоставяме независима експертиза, да пренасяме адекватно чуждия опит, да бъдем полезни на целевите групи, с които работим. Ще продължим проектите, по които работим, и ще ги надграждаме.

- Вярвам, че постепенно българското общество започва да се включва по-активно в диалога с отговорните фактори. Вече има достатъчно активни бизнес организации и асоциации, които знаят как да защитават интересите на членовете си. Успоредно с това, се наблюдава една обезпокоителна тенденция на пасивност. Тази пасивност сред предприемачите например се изразява в липса на активно търсене на информация какви ще са последствията за тях от конкретни решения и конкретни събития. В контекста на присъединяването ни към ЕС, това означава, че предприемачите не знаят какви изисквания ще трябва да покрият и в какви срокове.

- Как бихте оценила икономическата политика като цяло? Кои са силните и слабите страни?

Ирена Младенова:

- Като цяло, политиката може да се оцени като добра, не много добра, но добра. Положителните страни се виждат по-лесно и затова искам да обърна внимание на слабостите. Едно от важните неща е, че правителството много често се впуска в интервенции и се занимава с неща, които са от компетенциите на пазара. Примерът с инвестиционния фонд е много показателен. Друго нещо е несъответствието на действията и на думите, декларирането на приоритетни сектори от икономиката и реалните мерки, които се предприемат за подпомагането им. Третото нещо, което е характерно за целия период на преход у нас е, че не се отделя достатъчно внимание на образованието и обучението в страната. Образованието може да бъде конкурентното ни предимство и трябва да се полагат много повече усилия в тази насока.

- Кои са предизвикателствата пред икономическата политика на България за 2003?

Ирена Младенова:

- Основната задача, която остава пред правителството и тази година е да създаде благоприятната среда за развитие на предприемачеството. Това е свързано с намаляването на административните пречки, създаването на сигурност и известна предвидимост, която да ориентира бизнеса. Безспорно ратификацията на членството ни в НАТО ще има влияние върху бъдещото икономическо развитие на страната. Присъединяването на новите членки към ЕС също ще има известно индиректно влияние и в този контекст, България трябва да напомня по-често за себе си, да доказваме нещата, които сме направили и които правим.

- А кои са предизвикателствата за Института за икономическа политика за тази година?

Ирена Младенова:

- Глобалната ни цел, която остава и през тази година е да предоставяме независима експертиза, да пренасяме адекватно чуждия опит, да бъдем полезни на целевите групи, с които работим. Ще продължим проектите, по които работим, и ще ги надграждаме.