Специално за Econ.bg

- Г-н Колев, БСК представи Сравнителни данни за икономическото състояние на България през 2002 спрямо 2001 г. Кои са основните положителни и отрицателни промени в микро и макросредата?

Камен Колев:

- По отношение на положителните моменти, през 2002 г. се очертава добър ръст на БВП – за деветмесечието той е 4.4% и е един от най-високите в Европа. Частният сектор увеличава дела си в добавената стойност, като вече е 74% и осигурява заетост на 62% от наетите лица в икономиката. Поддържа се ниско ниво на инфлацията, има успех в борбата с безработицата. БСК подкрепя промените по отношение на минималните осигурителни прагове и регистрацията на договорите в НОИ. Отчитаме, че има елемент на административно вмешателство от страна на държавата, но това е начинът част от сивата икономика да излезе на светло и да се възстанови конкурентната пазарна среда. Инвестициите в основен капитал нарастват със 7% и вече са около 16% от БВП. По отношение на външно-търговските резултати, за 2002 г. се очертава намаление на външнотърговския дефицит. Ръстът на износа (около 5%) надвишава ръста на вноса (около 2%) и оттук търговският дефицит за деветмесечието е по-нисък спрямо същия период на 2001 г. с около 138 милиона долара. Съществено положително изменение в икономиката е повишаване броя и размера на предоставените кредити – ръстът в обема на предоставените от банковата система кредити за деветмесечието е около 35%. За това допринесе и външната среда, ниските международни лихвени проценти накараха голяма част от банките да съберат средствата, които бяха депозирали в чужди банки. Нарастват и депозитите в банките, което говори за сигурност в банковата система, добра ликвидност на банковата система. Успешни бяха и сделките с преструктурирането на външния дълг, въпреки негативите ефекти в момента във връзка с курса на долара. Радващ е и ръстът от 11-12% от приходите в туризма.

Що се отнася да отрицателните промени, добрият ръст на БВП е с неблагаприятна структура. Само 0.35% от тези 4.4% идват от производството, всичко останало е от сферата на услугите, преди всичко от съобщенията. Малкото участие на индустрията в заработването на ръста не създава основания за трайност в растежа. Все още има спад в продажбите в промишлеността – за деветмесечието този спад е малко над 1%. Друго нещо, което остана скрито от вниманието на правителството и анализаторите е сериозният ръст на взаимните задължения на фирмите. По данни на статистиката размерът на задълженията е нараснал два пъти през последните четири години и вече е 34 милиарда лева. Основната част от  тази задлъжнялост (над 50%) е междуфирмената и едва 7-8% са "добрата част" на взети кредити от банки. Това е сериозен проблем, ръстът е около 20-25% годишно и може да доведе до срив в икономиката. Огромният размер на междуфирмeната задлъжнялост води до липса на оборотни средства в предприятията, което в условията на свития пазар допълнително стеснява възможностите им да се задържат на пазара. Този проблем се натрупва отдавана и решението трябва да се търси в навлизането на свеж финансов ресурс в икономиката по линия на банковото кредитиране и по линия на чуждестранни инвестиции, който постепенно да развърже веригата на взаимна задлъжнялост. Другият път е чрез ускоряване на процедурите на ликвидация и несъстоятелност, тъй като все още има големи структури, които са в състояние на реален фалит, но продължават да оперират и да трупат загуби и да влошават взаимната задлъжнялост. Идеята за преоформяне на тези задължения в облигации, които да се търгуват на борсата е палеативно решение, което ще отслаби временно проблема, но самата среда ще възпроизведе много бързо тези задължения. Средата е тази, която трябва да се лекува. Отрицателен момент е спадът на чуждестранните инвестиции, и като процент от БВП, и като обем, и като структура. Друг проблем е регулацията на монополите. И през 2002 г. не е намерено решение за регулиране цените на естествените монополи. В момента методиката за формиране на цените се базира на себестойността с някаква норма на печалба, което не стимулира монополиста да намалява разходите си и да подобрява качеството на услугите. Регулацията на един монопол трябва да съобразява две неща – от една страна, да предпазва потребителя от необосновано повишение на цените и от друга страна, да гарантира достатъчно средства за обновлението на самия монопол. Проблемът трябва да се реши преди приватизацията на монополистите, защото частният монопол без регулация е още по-страшен от държавния. Продължава процесът на декапитализация на държавните фирми на базата на решение на правителството, според което държавата изземва 80% от печалбата на държавните предприятия под формата на дивидент и ги лишава от средства за развитие точно преди приватизацията. Съществен проблем е слабият темп на усвояване на средствата по предприсъединителните фондове.

- На какво се дължи ниският процент на усвояване на средствата по предприсъединителните фондове?

Камен Колев:

- По САПАРД реално са усвоени и разплатени около 8.5%. Основният проблем е, че агенция САПАРД възстановява 50% от направените инвестиции едва след  изпълнението на проекта. След одобрението на проектите от САПАРД фирмите започват да търсят средства за реализацията им и се сблъскват с проблемите на банковото кредитиране. За да се ускори усвояването трябва да се мисли по какъв начин да се подпомогне финансирането на тези проекти. Единият вариант е държавата да гарантира пред банките кредитите на тези кредитоискатели, които имат одобрени проекти по САПАРД. Лошото е, че по споразумението между България и ЕС е казано, че тези които се подпомагат по линия на САПАРД нямат право на друга държавна подкрепа. Трябва да се мисли в тази посока, как държавата да подпомогне гарантирането на кредитите на фирмите от земеделието и хранително-вкусовата промишленост, дори с риск да загуби средства. Целта е тези 54 милиона евро годишно да бъдат използвани изцяло. Положението по ИСПА е още по-тревожно. Програмата работи вече 3 години, но досега няма нито едно започнато строителство. Усвоените средства са под 1%. Основните проблеми са в държавната администрация, в липсата на институционален капацитет не само като хора, но и като качество на работа. По ФАР са използвани повече средства, но например проектът за внедряване на системите да качество се забави много и като че ли няма шансове да успее.

- Как се отразяват последните законодателни промени върху бизнессредата през 2003 г.? Облекченията или утежненията надделяват?

Камен Колев:

- В законодателната уредба се направиха някои добри стъпки. Решението разходите за ремонт да се признаят за необходимо присъщи има положително влияние върху бизнес средата. Въвеждането на минималните осигурителни прагове е едно революционно законодателно изменение, което ще има положителен ефект от гледна точка намаляване размера на сивата икономика. Положителни промени са и облекчението на някои патентни данъци и нулевият корпоративен данък за общините с висока безработица, въпреки че едва ли много фирми ще се възползват от това.

По отношение на отрицателните влияния, трябва да споменем връщането на проблема за слабата капитализация. Лихвите по кредити, които надхвърлят два пъти капитала на дадена фирма не се признават за разход и се връщат след облагане. Продължават да растат лицензионните, разрешителни и регистрационни режими, и като брой, и като такси. Те вече се превръщат в едно скрито данъчно облагане за бизнеса. Не бяха приети предложенията по отношение на чуждестранните инвестиции. Има неравнопоставеност между българския и чуждестранния инвеститор – вносът на оборудване над 10 милиона долара се освобождава от ДДС, докато българските инвестиции не се освобождават. Същата неравнопоставеност съществува и по закона за обществените поръчки. По отношение на осигурителното законодателство, със запазването на съотношението 75:25 при вноските, се запази и тежестта за работодателя.

- Как бихте обобщили основните изводи? Стимулира ли икономическата политика на правителството бизнеса?

Камен Колев:

- 2002 г. не се различава от предишните години след въвеждане на валутния борд. Тези години се характеризират с макроикономическа стабилност, но в същото време, със стагнация в реалния сектор. Няма решителна промяна в бизнес средата, няма устойчиви изменения в положителен аспект. Растежът е конюнктурен, в него няма трайност, производството не е стимулирано. Липсва индустриална политика, липсва яснота за индустриалния профил на българската промишленост с оглед на приемането на страна ни в ЕС.

- Кое е основното предизвикателство пред страната ни през тази година?

Камен Колев:

- 2003 г. няма да се различава много от 2002 г. Основното предизвикателство е усвояването на средствата от предприсъединителните фондове. Цялата институционална мощ трябва да се насочи към усвояване на тези средства. Това са над 300 милиона евро за 2003 г., от който бизнесът има нужда.

Що се отнася да отрицателните промени, добрият ръст на БВП е с неблагаприятна структура. Само 0.35% от тези 4.4% идват от производството, всичко останало е от сферата на услугите, преди всичко от съобщенията. Малкото участие на индустрията в заработването на ръста не създава основания за трайност в растежа. Все още има спад в продажбите в промишлеността – за деветмесечието този спад е малко над 1%. Друго нещо, което остана скрито от вниманието на правителството и анализаторите е сериозният ръст на взаимните задължения на фирмите. По данни на статистиката размерът на задълженията е нараснал два пъти през последните четири години и вече е 34 милиарда лева. Основната част от  тази задлъжнялост (над 50%) е междуфирмената и едва 7-8% са "добрата част" на взети кредити от банки. Това е сериозен проблем, ръстът е около 20-25% годишно и може да доведе до срив в икономиката. Огромният размер на междуфирмeната задлъжнялост води до липса на оборотни средства в предприятията, което в условията на свития пазар допълнително стеснява възможностите им да се задържат на пазара. Този проблем се натрупва отдавана и решението трябва да се търси в навлизането на свеж финансов ресурс в икономиката по линия на банковото кредитиране и по линия на чуждестранни инвестиции, който постепенно да развърже веригата на взаимна задлъжнялост. Другият път е чрез ускоряване на процедурите на ликвидация и несъстоятелност, тъй като все още има големи структури, които са в състояние на реален фалит, но продължават да оперират и да трупат загуби и да влошават взаимната задлъжнялост. Идеята за преоформяне на тези задължения в облигации, които да се търгуват на борсата е палеативно решение, което ще отслаби временно проблема, но самата среда ще възпроизведе много бързо тези задължения. Средата е тази, която трябва да се лекува. Отрицателен момент е спадът на чуждестранните инвестиции, и като процент от БВП, и като обем, и като структура. Друг проблем е регулацията на монополите. И през 2002 г. не е намерено решение за регулиране цените на естествените монополи. В момента методиката за формиране на цените се базира на себестойността с някаква норма на печалба, което не стимулира монополиста да намалява разходите си и да подобрява качеството на услугите. Регулацията на един монопол трябва да съобразява две неща – от една страна, да предпазва потребителя от необосновано повишение на цените и от друга страна, да гарантира достатъчно средства за обновлението на самия монопол. Проблемът трябва да се реши преди приватизацията на монополистите, защото частният монопол без регулация е още по-страшен от държавния. Продължава процесът на декапитализация на държавните фирми на базата на решение на правителството, според което държавата изземва 80% от печалбата на държавните предприятия под формата на дивидент и ги лишава от средства за развитие точно преди приватизацията. Съществен проблем е слабият темп на усвояване на средствата по предприсъединителните фондове.

- На какво се дължи ниският процент на усвояване на средствата по предприсъединителните фондове?

Камен Колев:

- По САПАРД реално са усвоени и разплатени около 8.5%. Основният проблем е, че агенция САПАРД възстановява 50% от направените инвестиции едва след  изпълнението на проекта. След одобрението на проектите от САПАРД фирмите започват да търсят средства за реализацията им и се сблъскват с проблемите на банковото кредитиране. За да се ускори усвояването трябва да се мисли по какъв начин да се подпомогне финансирането на тези проекти. Единият вариант е държавата да гарантира пред банките кредитите на тези кредитоискатели, които имат одобрени проекти по САПАРД. Лошото е, че по споразумението между България и ЕС е казано, че тези които се подпомагат по линия на САПАРД нямат право на друга държавна подкрепа. Трябва да се мисли в тази посока, как държавата да подпомогне гарантирането на кредитите на фирмите от земеделието и хранително-вкусовата промишленост, дори с риск да загуби средства. Целта е тези 54 милиона евро годишно да бъдат използвани изцяло. Положението по ИСПА е още по-тревожно. Програмата работи вече 3 години, но досега няма нито едно започнато строителство. Усвоените средства са под 1%. Основните проблеми са в държавната администрация, в липсата на институционален капацитет не само като хора, но и като качество на работа. По ФАР са използвани повече средства, но например проектът за внедряване на системите да качество се забави много и като че ли няма шансове да успее.

- Как се отразяват последните законодателни промени върху бизнессредата през 2003 г.? Облекченията или утежненията надделяват?

Камен Колев:

- В законодателната уредба се направиха някои добри стъпки. Решението разходите за ремонт да се признаят за необходимо присъщи има положително влияние върху бизнес средата. Въвеждането на минималните осигурителни прагове е едно революционно законодателно изменение, което ще има положителен ефект от гледна точка намаляване размера на сивата икономика. Положителни промени са и облекчението на някои патентни данъци и нулевият корпоративен данък за общините с висока безработица, въпреки че едва ли много фирми ще се възползват от това.

По отношение на отрицателните влияния, трябва да споменем връщането на проблема за слабата капитализация. Лихвите по кредити, които надхвърлят два пъти капитала на дадена фирма не се признават за разход и се връщат след облагане. Продължават да растат лицензионните, разрешителни и регистрационни режими, и като брой, и като такси. Те вече се превръщат в едно скрито данъчно облагане за бизнеса. Не бяха приети предложенията по отношение на чуждестранните инвестиции. Има неравнопоставеност между българския и чуждестранния инвеститор – вносът на оборудване над 10 милиона долара се освобождава от ДДС, докато българските инвестиции не се освобождават. Същата неравнопоставеност съществува и по закона за обществените поръчки. По отношение на осигурителното законодателство, със запазването на съотношението 75:25 при вноските, се запази и тежестта за работодателя.

- Как бихте обобщили основните изводи? Стимулира ли икономическата политика на правителството бизнеса?

Камен Колев:

- 2002 г. не се различава от предишните години след въвеждане на валутния борд. Тези години се характеризират с макроикономическа стабилност, но в същото време, със стагнация в реалния сектор. Няма решителна промяна в бизнес средата, няма устойчиви изменения в положителен аспект. Растежът е конюнктурен, в него няма трайност, производството не е стимулирано. Липсва индустриална политика, липсва яснота за индустриалния профил на българската промишленост с оглед на приемането на страна ни в ЕС.

- Кое е основното предизвикателство пред страната ни през тази година?

Камен Колев:

- 2003 г. няма да се различава много от 2002 г. Основното предизвикателство е усвояването на средствата от предприсъединителните фондове. Цялата институционална мощ трябва да се насочи към усвояване на тези средства. Това са над 300 милиона евро за 2003 г., от който бизнесът има нужда.