Специално за ECON.BG

- Г-н Михайлов, кой има право на лов и риболов в България?

Доц. д-р Христо Михайлов:

- Правото на лов трябва да се разграничи от правото на риболов, тъй като това са две различни сфери с два специално действащи закона в България – Законът за лова и опазването на дивеча и Законът за рибарството и аквакултурите. Във всеки един от тези закони са регламентирани съответни права. Правото на лов е специално право, то не е конституционно право на всеки български гражданин, тъй като урежда една материя свързана, от една страна, с природата и от друга, с придобиването и употребата на ловно оръжие. Правото на лов може да придобие всеки български гражданин, който премине специален курс на подготовка и положи съответните изпити пред държавния орган, а именно Министерство на земеделието на горите в качеството му на принципал на дивеча. Право на риболов може да придобие всеки български гражданин, независимо от възрастта си, като подаде заявление в съответните териториални звена на Национално управление по горите или на Изпълнителната агенция "Рибарство и аквакултури" и премине кратък курс за подготовка за риболовец.

- Има ли интерес към придобиването на тези права?

Доц. д-р Христо Михайлов:

- Интересът към правото на лов е голям. Това определено е един феномен за нашата страна. Ние сме на едно от първите места в Европа по плътност на ловците или по брой ловци на хиляда жители от населението на страната. Този феномен е свързан с няколко неща. На първо място, това е стремежът на българина да контактува с природата, включително под формата на лов. Но второ място е стремежът това природоползване да се осъществява при относително нисък размер на таксите заплащани в България. У нас ползването на дивеча е най-евтино в цяла Европа. Това, може би, има своето оправдание от гледна точка на социалния статус на българина, но е факт, че ловуването в България е сравнително евтин спорт. На трето място, ловът се превърна в едно подражание от страна на българи, които по своята същност не са ловци, но са с определен социален статус и престиж в обществото, което им налага да бъдат ловци, за да могат да комуникират с други себеподобни и да градят имидж. Общо, ловците в България са около 120 хиляди души.

- Имате ли критики по отношение на законовата уредба в областта на лова и риболова?

Доц. д-р Христо Михайлов:

- До миналата година имахме сериозни критики в това отношение. Нормативната база в България не беше променяна от 1982 г. През есента на 2000 г. влезе в сила Законът за лова и опазване на дивеча, който беше критикуван много остро, не само от нашата гражданска организация, но и от научните институции и неправителствени организации. Законът беше неприемлив и за европейските структури, с които работим. В крайна сметка, законът действаше около година и половина, видяха се огромните му слабости, които поставиха основата на срива в ловното ни стопанство. Всичко това доведе до необходимост от бърза промяна на основни положения в нормативна база. За радост, през месец август 2002 г. законът беше изменен съществено и сегашния му вид е приемлив. Вече е приет и правилник да приложението му и в този си вид, нормативната база удовлетворява, до голяма степен, общите интереси на българските ловци. Законовата уредба в момента създава предпоставки за нормална работа.

- Има ли държавата правилна политика в областта на опазването на дивеча?

Доц. д-р Христо Михайлов:

- В рамките на променящите се правителства през последните години сме били свидетели, както на много адекватни решения, така и на редица неаднекватни. Няма по-неадекватно решение от това да не се вземе мнението на гражданските структури и науката, когато се променя закона. В момента Министерство на земеделието и горите води една значително по-добра политика в областта на лова, дивеча и стопанисването. Разбира се, политиката ползва различни инструменти, ползва закона, гражданските структури, институциите. Политиката е в правилна посока, но все още институциите сработват трудно. Ловът не е само лов, той е и екология, и икономика, и спорт. Ловът съчетава една сложна материя, ангажираща различни институции, обществени организации, физически лица. Ние сме удовлетворени от цялостната политика, не сме доволни само от скоростта, с която се реализира.

- Може ли държавата да печели от лова?

Доц. д-р Христо Михайлов:

- Да, от лова може да се печели. Не бива, обаче, да се заблуждаваме, че печалбата от лова има само паричен израз. Печалбата от лова е преди всичко в сферата на лобирането, но контактите, на осъществяването на една политика на международно, национално и регионално ниво. Ловът обединява група хора подчинени именно на тези интереси, независимо от политическата им, религиозна или етническа принадлежност. Чрез лова хората се обединяват, комуникират, обменят информация и намират решение на политически и бизнес въпроси.

Когато говорим за финансов израз на печалбата, от лова трябва да се печели толкова, колкото е възможно да се вземе от природата. Средствата, които се взимат от продажбата на лов, на ловни услуги, на ловен туризъм, на дивечови продукти, трофеи, месо, кожи, трябва да се инвестират отново в природата. Дивечът е частна държавна собственост. Държавата трябва да се интересува, охранява, контролира и инвестира в тази своя собственост. С ползването не трябва да се прекалява. Примерите в това отношение през последните 10 години са твърде много. Има обездивечени райони, защото дивечът не е охраняван, не е стопанисван, не е подпомаган, а е бил прекалено ползван, регламентирано и нерегламентирано.

Като цяло, приходите от ловния туризъм се движат в порядъка между 1 до 2-3 милиона евро, което не е никак много. В крайна сметка, разумната политика означава да ползваме толкова, колкото можем. Иначе, би ни струвало значително повече. Ако решим да продадем дивеча си за година-две под формата на лов и услуги, ще оставим бъдните поколения в една пустиня.

- В рамките на променящите се правителства през последните години сме били свидетели, както на много адекватни решения, така и на редица неаднекватни. Няма по-неадекватно решение от това да не се вземе мнението на гражданските структури и науката, когато се променя закона. В момента Министерство на земеделието и горите води една значително по-добра политика в областта на лова, дивеча и стопанисването. Разбира се, политиката ползва различни инструменти, ползва закона, гражданските структури, институциите. Политиката е в правилна посока, но все още институциите сработват трудно. Ловът не е само лов, той е и екология, и икономика, и спорт. Ловът съчетава една сложна материя, ангажираща различни институции, обществени организации, физически лица. Ние сме удовлетворени от цялостната политика, не сме доволни само от скоростта, с която се реализира.

- Може ли държавата да печели от лова?

Доц. д-р Христо Михайлов:

- Да, от лова може да се печели. Не бива, обаче, да се заблуждаваме, че печалбата от лова има само паричен израз. Печалбата от лова е преди всичко в сферата на лобирането, но контактите, на осъществяването на една политика на международно, национално и регионално ниво. Ловът обединява група хора подчинени именно на тези интереси, независимо от политическата им, религиозна или етническа принадлежност. Чрез лова хората се обединяват, комуникират, обменят информация и намират решение на политически и бизнес въпроси.

Когато говорим за финансов израз на печалбата, от лова трябва да се печели толкова, колкото е възможно да се вземе от природата. Средствата, които се взимат от продажбата на лов, на ловни услуги, на ловен туризъм, на дивечови продукти, трофеи, месо, кожи, трябва да се инвестират отново в природата. Дивечът е частна държавна собственост. Държавата трябва да се интересува, охранява, контролира и инвестира в тази своя собственост. С ползването не трябва да се прекалява. Примерите в това отношение през последните 10 години са твърде много. Има обездивечени райони, защото дивечът не е охраняван, не е стопанисван, не е подпомаган, а е бил прекалено ползван, регламентирано и нерегламентирано.

Като цяло, приходите от ловния туризъм се движат в порядъка между 1 до 2-3 милиона евро, което не е никак много. В крайна сметка, разумната политика означава да ползваме толкова, колкото можем. Иначе, би ни струвало значително повече. Ако решим да продадем дивеча си за година-две под формата на лов и услуги, ще оставим бъдните поколения в една пустиня.