Специално за Econ.bg

Интервю на Апостол Апостолов

Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество". Той също така е заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация както и член на Американската икономическа асоциация. Основните му интереси са свързани с данъчна политика, реформи и икономическо развитие. Участвал е в множество български и международни изследователски  проекти. Основател е на Блога за икономика.

Акценти:

• Бюрокрацията: Инвеститори са търсили помощ дори от премиера, за да преодолеят административните пречки;
• Рязката промяна на правителствения курс: Стъписа пазарите;
• Бюджет 2011: Дава моментна стабилност, но не се знае докога;
• Необходимото: Кабинетът да прави смели реформи

Г-н Ангелов, коя според Вас е основната причина чуждестранните инвеститори да се насочват към Румъния и Турция, а да избягват България?

Георги Ангелов:  

Има 2 основни причини. Първата дългосрочна причина е бизнес средата в България. В много случаи има редица административни пречки, които отказват инвеститорите. Например,  издаването на разрешение за строеж. Инвеститорът е принуден да чака едва, две, даже три години, при положение, че иска да построи завод за осем месеца и да започне да произвежда на дванадесетия. Това забавяне в повечето случаи принуждава инвеститора да отиде някъде другаде, където получава документа в много по-кратки срокове.

От гледна точка на бизнес средата, България в много отношения, особено бюрократичните пречки, обикалянето по гишета, несигурността на административните процедури, не се справя добре. Това се вижда и в едно изследване на Световната банка за процедури по плащане на данъци. което показва, че фирмите у нас, за да си платят данъците, отделят десет пъти повече време и усилия, отколкото в Европейския съюз.

По-краткосрочният проблем пред инвеститорите е свързан с несигурността в бюджетната политика, която възникна през пролетта на миналата година. След 6-7-месечни обещания за балансиран бюджет и политика, изведнъж правителството зави в обратната посока и реши да раздуе бюджетния дефицит. Това създаде несигурност - инвеститорите се питаха доколко ще се раздува този дефицит и дали това може да доведе до събитията, на които бяхме свидетели в други страни от региона. Резкият политически курс доведе до стъписване на инвеститорите и на финансовите пазари към България. Това се видя и по покачването на рисковите премии и по спада на преките чуждестранни инвестиции.

Сега, с приемането на Бюджет 2011, част от несигурността намаля, но не е изчезнала. Защото след приемането трябва да се види и изпълнението. Вижда се, че рисковите премии започнаха леко да вървят надолу, не са стигнали ниски нива, но вървят в правилната посока. Поне по този показател се движим в правилната посока, въпросът е дали ще продължим.

По показателя "бизнес среда" за съжаление не се движим в правилната посока.

Какви механизми използват, за да пробият тежките бюрократични затруднения, тези чуждестранни инвеститори, които все пак са решили да вложат парите си у нас?

Георги Ангелов:  

Зависи от спецификата на съответния пазар. Да вземем например тези пазари, които известно време предлагаха огромни свръхпечалби. Много хора вярваха, че инвестирането в молове ще им донесе огромни печалби. Инвеститорите бяха готови да платят огромни суми, за да нямат административни пречки, само и само да влязат на този пазар.

Същевременно инвеститорите, които са в сферата на индустрията, бяха отказани от пречките или бяха принудени да търсят помощ от съответния посланик, министър, та дори от премиера. По едно време имаше идея да се създаде поста на специален министър за чуждите инвеститори, който да бори бюрокрацията. Между другото в борбата с бюрокрацията беше създадена и Българската агенция за инвестиции.

Лично аз знам за няколко случая, при които чужди инвеститори са потърсили директно помощта на премиера. Разбира се, този лукс могат да си позволят само влиятелни и големи компании.

Миналата седмица вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков в интервю заяви, че правителството има за цел през тази година да намали бюджетния дефицит на 2,5% от БВП при 3,9% за миналата година. Постижима ли е тази цел?

Георги Ангелов:

По принцип е постижима. Има страни, които направиха и по-голяма бюджетна консолидация. Все пак, при нас се говори за консолидация от около един процент от БВП, което е почти нищо - дори в сравнение с Гърция. Тя не е най-добрият пример, но видяхме как за една година намали наполовина бюджетния си дефицит с 5-6 процентни пункта.

Подобни примери можем да дадем и за Ирландия, Португалия, да не говорим за Естония, която практически за 6 месеца премахна бюджетния дефицит. През 2009 година никой не вярваше, че ще го премахне и ще влезе в еврозоната. Смяташе се, че тя е загинала, фалирала и ще бъде в рецесия още дълги години. Някои казваха, че ще има 10% икономически спад, а се оказа, че през 2010 година е сред най-добре справящите се страни по икономически растеж. Страната направи няколко важни структурни реформи и оттам се възстанови доверието на чуждите инвеститори. От тази гледна точка може да се каже, че има много примери за страни, които са го правили, когато имат желание, и които постигат целите си, когато смятат, че това е важно. Надяваме се, че правителството си е взело поуките от постигнатото в Естония, може и е в състояние да изпълни набелязаната цел, а оттам и ще бъде възнаградено.

Вашите препоръки към политиката на кабинета "Борисов"?

Георги Ангелов:

Общият поглед към политиката на кабинета е, че не се върви към някакъв реформаторски фронт и устрем, по-скоро има един ступор в правителството, а отделни неща се случват като изключение от общото правило. Кабинетът трябва по-активно да прави реформите и да не се страхува да ги прави, независимо, че има хора, които не ги харесват. Ако виждаме, че една реформа дава добри резултати в другите страни, трябва да я приложим колкото се може по-бързо и по-убедено, за да ни повярват пазарите на това, което правим. Сега виждаме пенсионната реформа - една година спорим ще се правят ли промени по време на криза или няма да се правят, кой трябва да ги направи. Синдикатите протестираха и в крайна сметка се роди една частична реформа, отложена много във времето, която в момента няма никакъв ефект. Пазарите искат да видят, че някой уверено води лодката, че има капитан на кораба.

Редактор: Лили Бончева