Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Ботев, прави ми впечатление, че повечето от хората, които се занимават с управление на кризи, се насочват предимно към доставка на съоръжения за техническа охрана на сградите, но това достатъчно ли е да спаси хората вътре?

Пламен Ботев:

Истината е, че от тази дейност не се печели много бързо и лесно. Обучението на кадрите и планировката да се организира работата при криза е дълъг процес, при който печалбата не се реализира веднага. Едва сега в държавата започна да се проумява ролята на обучението и отново се тръгва от най-малкото - обучението на бодигардовете. Техническото оборудване на сградата има своята роля за безопасното извеждане на хората - например пожароизвестяването може да сигнализира, че някъде е възникнал пожар и хората може да се евакуират навреме. Видеонаблюдението също показва дали някой е оставил опасен предмет, който може да наруши целостта на сградата. Но както вече споменах, и техническото оборудване е само елемент от цялостната дейност на управление на кризите. Те, разбира се, са елемент от цялата структура, но само елемент. В закона за управление на кризи, който все още е в парламента, е записано, че най-важният елемент е планировката и трябва да се започне от нея. Отделните елементи се свързват с цялата дейност от човека, който трябва да изгради концепция за управление на цялата сграда. Той е този, който ще каже с каква техника е необходимо да се оборудва сградата и на кои места, както и дали има нужда от физическа охрана. Защото има случаи, в които фирмите злоупотребяват с цел максимална охрана. 

Планировката включва ли и проектирането на сградата?

Пламен Ботев:

Тя включва много елементи - изследване устойчивостта на обекта, на безопасността на обекта, подготовката на хората за работа при кризи и изследване на подготовката на ръководния състав да взема самостоятелни решения при кризисна ситуация. Това са елементите в подготовката и планировката на действие при кризи. В близкото минало имаше практика определен човек да се занимава с тази дейност - извършваше изследване на устойчивостта на сградата, в което се включваше устойчивост при земетресение, пожароопасни места, места с концентрация на вредни вещества, резерви на токоизточници - заземяването, и други характеристики на сградата. 

В момента кой следи дали тези изисквания се спазват от частните инвеститори?

Пламен Ботев:

Съгласуването на проекта задължително минава през Гражданска защита и те казват дали той отговаря на изискванията. Че не се строи в земетръсна зона и не нарушава някакви комуникации, които се ползват, че в сградата има предвидени няколко изхода за евакуация и има всички задължителни за сградата елементи. Проектът е одобрен, след като Гражданска защита се произнесе дали отговаря на техните критерии. След това се съгласува в общината и накрая строителният надзор също следи дали се спазват изискванията през целия строителен процес. 

По какъв начин обаче се съвместява планът за управление на една сграда в кризисна ситуация със състоянието на повечето обществени сгради у нас, при които има само един изход отворен, а другите не само са заключени, но имат и допълнителни метални решетки?

Пламен Ботев:

Високата престъпност у нас за съжаление накара ръководствата на сградите да наложат тази мярка, което не е добро решение. Ако има отделен човек, който да отговаря във ведомството или фирмата за тази дейност, той ще дава ежемесечна информация за ситуацията и за начина, по който трябва да се подобрят нещата в тази сграда. В случая обаче е по-добре да говорим не само за сградите, а за местата с концентрирано присъствие на хора, каквито в случая се явяват и метрото, и храмовете. Това в момента не се прави, защото собственикът на обекта си има други грижи и обикновено се казва, че това на мен няма да ми се случи. Но с влизането на страната в ЕС се засилва и опасността от терористични актове.