Специално за Econ.bg
Интервю на Апостол Апостолов
В средата на май 2010 г. студентите от специалност Българска филология от Софийския университет "Св. Климент Охридски" връчиха ежегодните си награди на журналисти за правилен български език. Сред отличените беше и водещата на предаването "Сеизмограф" по bTV Светла Петрова, която сподели в интервю за Econ.bg вижданията си за езика на журналистите, за езиковите умения на политиците и причините понякога те да не бъдат правилно разбирани от обществото.
Акценти:
- Езикът е облеклото на мисълта;
- На път сме да загубим редица граматически битки;
- В ефира е нужно опростено, но правилно говорене;
- Нужна е езикова академия за политици;
- Политиката: Всякакви хора навлязоха, от какви ли не области
Г-жо Петрова, Вие сте един от журналистите, които открито заявяват, че са безкомпромисни по отношение на правилното говорене. Споделяте, че водите битка за правилен изказ не само в обществото, но и в екипа, с който работите. Забелязвате ли тенденции за по-правилен изказ в медийното пространство през последната година?
Светла Петрова:
Не мисля, че драстично се е променило нещо. През последните 10-20 години сме свидетели на процес на опростяване, дори бих казала на изпростяване на медийното говорене. В много случаи се стига до видимо изпростяване на изказа. Успоредно с този процес трябва да кажем, че върви и битката за чистотата за правилната употреба на езика ни.
За съжаление трябва да си признаем, че сме на път да загубим редица граматически битки, като тази за пълния и краткия член, на път сме да загубим и борбата за променливото я (т.е. вместо бЯх и хлЯб масово от телевизонния приемник се чува бЕх и хлЕб - бел. ред.).
С учудване наблюдавах дискусията, която се водеше в академичните среди дали въобще да не се откажем от пълния и краткия член в българската граматика. Слава Богу, тази битка стихна. Печалното беше, че се направи опит да се поощри неграмотността.
Езикът и мисълта са много тясно свързани. Езикът е облеклото на мисълта. Трябва да има мисъл, за да има хубаво слово.
Притеснява ме фактът, че няма образно българско слово. Младите хора, които навлизат в журналистиката, единствено се учат как да подреждат думите в изречението, но нищо повече, липсва яркият публицистичен талант, уменията да се изразяваш писмено и говоримо.
Много по-тревожно явлението да не умееш да се изказваш правилно се проявява при политиците. Ако нещо се е променило, то е че рязко се снижи равнището на политическото говорене. След последните избори масово навлязоха хора в политиката, които не притежават умението да се изразяват.
Редица експерти смятат, че опростеното говорене от страна на политиците е гаранция, че ще бъдат добре разбрани в обществото - един модел на езиково поведение, който е характерен за сегашния премиер. Споделяте ли подобна теза?
Светла Петрова:
С казаното преди малко нямах предвид езиковите умения на Бойко Борисов. Между другото, много често се вижда, че той формално нарушава правилата на българската реч. Борисов умее да говори атрактивно и да бъде разбран от хората. Вижда се, че с този тип говорене има успех. Аз имам обаче предвид онези политици, които откровено не могат да се изразяват правилно, не мога да вържат едно простично изречение - с подлог, сказуемо, допълнение.
Линията на опростеното и достъпното говорене следвам и самата аз в предаването, което водя, тъй като публиката е много голяма. Гледат не само интелигентни и учени, но и по-нискообразовани хора. Съзнателно се стремя да опростявам изразите, но все пак си има някаква граница, отвъд която не може и е недопустимо да се отива. В края на краищата журналистите сме тези, които трябва да даваме пример и да теглим другите след нас, а не да се смъкваме на тяхното равнище.
Крайно време е да се инициира от студентите-филолози, които всяка година отличават журналисти за правилен изказ, както и от нас, самите наградени журналисти, някаква кампания за създаване на публична нетърпимост към неправилния изказ. Необходимо е също създаване на езикова норма за онези, които влизат в политиката. Ако трябва, дори да се създаде академия за политиците, в която да се учат как да говорят.
Аз не съм против политиците да се изказват разбрано и достъпно за хората. Така и трябва да бъде. Смятам, че трябва да се говори разбрано и граматически правилно.
Има ли политик от сегашните управляващи, който ви е направил лошо впечатление?
Светла Петрова:
Голяма част от проблемите на този политик и обществения негативизъм, който породи след себе си, се дължи не толкова на политиката, която предлага, а на неумението словесно да излага тази политика. Симеон Дянков направи много словесни гафове. Спомнете си за определението, което даде на учените от БАН - "феодални старци". Какви бяха тези феодални старци не стана ясно, може би имаше предвид синодални старци... Веднъж го питаха за ежедневието, Дянков отговори: "Ходих да си отрежа косата", вместо "...да се подстрижа". Очевидно е, че финансовият министър мисли на английски. Част от тези езикови грешки го направиха мишена на обществения гняв и недоволство. Симеон Дянков е живо доказателство, че политикът трябва да умее да говори, за да може да си свърши мисията.
Смятате ли, че една дисциплина като публична реч в училищата ще подобри езиковия изказ на кандидатите за журналисти и политици?
Светла Петрова:
Във всички училища не е необходимо да се изучава подобна дисциплина. Но там, където се подготвят тези две професии, задължително трябва да се изучава. Още там трябва да го има ситото, критерият, че онези, които минат, могат да бъдат журналисти и политици.
За жалост обаче, през всичките тези вече 20 години години политиката се превърна в поле на дилетанти. Всякакви хора навлязоха, от какви ли не области в политиката. Трябва да има политическа школа в България.