Специално за Econ.bg.
- Г-н Ганев, защо смятате, че "функционираща пазарна икономика" е прекалено абстрактно понятие?
- Защото това до много голяма степен е въпрос на конкретните условия в конкретната страна. Каквато и дефиниция да се даде на "функционираща пазарна икономика" не може да се каже, че Франция е с по-функционираща пазарна икономика от тази на България. Но човек, като ги погледне, ще види, че развитието на двете страни не е еднакво.
Така или иначе Европейската комисия е дала 6 подкритерия на това понятие, но не е дала абсолютни стойности за всеки критерий. Така че единственият начин да видим къде сме ние по всеки от тях е да се сравняваме с останалите страни, кандидатстващи за членство.
- Смятате ли, че информацията за всяка от тези страни и достъпът до нея са достатъчни, за да се направи прецизен сравнителен анализ?
Георги Ганев:
- По начало едно сравнение не може да бъде прецизно. То може да е толкова точно, колкото ни го позволяват данните, и то данните от доклада на Европейската комисия. Аз просто съм събрал всички данни.
Резултатът от упражнението ми дава основание да твърдя, че по някои показатели България в никакъв случай не може да се каже, че изостава. А по някои от тях дори превъзхожда останалите страни-кандидатки и не би следвало да хаби ресурси да превъзмогва нещо. Такива са ръстът на БВП, инфлацията, икономическият растеж, капиталовата адекватност на банките и лошите кредити в техните портфейли.
Има втора група критерии, в които бележим известно изоставане, макар да не е много сериозно. Това са неща като ниво на кредитиране, администрираните цени, нивото на външния дълг и безработицата.
- Как, според Вас, ще преодолеем това макар и малко изоставане?
Георги Ганев:
- Не смятам, че преодоляването ще означава да впрегнем твърде много ресурси. Критерият "лоши кредити", например, означава процентът на кредити, които имат явни проблеми в обслужването си от общия кредитен портфейл на банките. А данните към декември миналата година показват, че това са 5,4% от общия портфейл. А това е доста добра позиция - само Естония е с 1%, докато повечето страни са около 5%. В Чехия дори е 29,5% - изключителен проблем дори по световните стандарти.
При нас теглото на администрираните цени в общата ценова кошница е 20,6%. Там ние сме на второ място, най-зле от долу нагоре след Латвия, където са 22%. В Полша са под 10%.
Държа да кажа, че по някои от показателите държавата така или иначе няма какво толкова да направи. Може би се различавам от общественото мнение по този въпрос, но при безработицата например държавата няма какво толкова да се меси, освен да изчисти някои проблеми в пазара на труда.
Също такава област е кредитирането - просто банките трябва да преодолеят някои информационни проблеми помежду си. Сериозен проблем например имаме при външния дълг - за България съотношението външен дълг към годишен износ е средно 160% за последните 4 години. Това е доста след Полша, която е със 100% по този показател. Но пък структурата на дълга не е лоша.
- Кой е критерият, който би могъл да ни създаде най-много проблеми в процеса на преговори?
Георги Ганев:
- Аз не мисля, че при оценката на България от еврокомисията ще ни се създаде някакъв кой знае какъв проблем. Досега когато се повдигаше въпроса за отварянето на някоя глава, от комисията казваха, че това не може да стане, преди да имаме функционираща пазарна икономика.
Тази година оценката е, че сме близо до функциониращата пазарна икономика, но междувременно политиката вече е такава, че всички глави се отварят. С други думи този факт вече няма никакво отношение към преговорния процес, а по-скоро към това къде са проблемните области. И именно този сравнителен анализ може да ни помогне да видим къде точно са те.
Най-основният проблем, действително явяващ се като ограничение пред българската пазарна икономика, е правната ни система. Проблемите на нейното действие и затрудненията, които нейната неспособност да действа създава на стопанския оборот в страната, са единственият действителен проблем в преговорите.
Също такава област е кредитирането - просто банките трябва да преодолеят някои информационни проблеми помежду си. Сериозен проблем например имаме при външния дълг - за България съотношението външен дълг към годишен износ е средно 160% за последните 4 години. Това е доста след Полша, която е със 100% по този показател. Но пък структурата на дълга не е лоша.
- Кой е критерият, който би могъл да ни създаде най-много проблеми в процеса на преговори?
Георги Ганев:
- Аз не мисля, че при оценката на България от еврокомисията ще ни се създаде някакъв кой знае какъв проблем. Досега когато се повдигаше въпроса за отварянето на някоя глава, от комисията казваха, че това не може да стане, преди да имаме функционираща пазарна икономика.
Тази година оценката е, че сме близо до функциониращата пазарна икономика, но междувременно политиката вече е такава, че всички глави се отварят. С други думи този факт вече няма никакво отношение към преговорния процес, а по-скоро към това къде са проблемните области. И именно този сравнителен анализ може да ни помогне да видим къде точно са те.
Най-основният проблем, действително явяващ се като ограничение пред българската пазарна икономика, е правната ни система. Проблемите на нейното действие и затрудненията, които нейната неспособност да действа създава на стопанския оборот в страната, са единственият действителен проблем в преговорите.
