Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Димитров, какво е състоянието на топлопреносната мрежа към този момент, колко пари са вложени за модернизацията й?

Валентин Димитров:

Топлофикация София АД е третият по големина енергиен комплекс в България. Оперира с 310 MW електрогенериращи и около 5000 MWt топлогенериращи мощности. Oсигурява средногодишно производство на топлинна енергия над 7 000 000 MW и електроенергия - над 1 000 000 MW. Топлофикация София АД е консуматор на 1/3 от постъпилия в България природен газ. Топлопреносната мрежа в столицата е над 900 км.

87% от софиянците са абонати на Топлофикация София АД. Над 15 000 сгради ползват топлинната енергия, произведена в дружеството. През последните две години със заем от международни финансови институции рехабилитирахме над 70 км. топлопроводи - това е около 90% изпълнение на нашата програма. Освен това са подменени и около 15 км главни топлопроводи, подменен е софтуерът така, че плащането да става в реално време. Подменени са почти всички участъци от мрежата, положени безканално с изолация от пенобетон - един остарял и неефективен начин на изграждане на мрежата. Ще дам още един красноречив пример. Случвало се е в Студентския град в рамките на дни да отстраняваме аварии почти на едно и също място с разлика от няколко метра по дължината на тръбите. Представяте си как се копае при минусови температури, а абонатите мръзнат в жилищата си! След рехабилитацията на мрежата вече два сезона там нямаме аварии.

Абонатните станции в повечето от сградите също са морално и технически остарели. За да могат потребителите да реализират икономичен режим на ползване на топлинната енергия, те трябва да бъдат подменени. Към момента вече сме подменили над 6000 абонатни станции от общо около 10 000 сгради - етажна собственост. За това бяха усвоени около 55 млн. EUR. Това означава, че в близките 1-2 години всички абонатни станции в столицата ще са съвременни, автоматизирани, с минимални топлинни излъчвания. Предимствата на новите абонатни станции са много, но най-важното е, че те имат специална автоматика за топлинен и хидравличен режим. Отчита се външната температура, като при нейното увеличение се ограничава притокът на топлинна енергия с цел да се избегне претоплянето на отделната сграда.

Доколко са намалени загубите по мрежата, така че крайните клиенти да не ги заплащат?

Валентин Димитров:

Въпросът ви не е съвсем коректен. Ние имаме транспортни разходи, но те не се начисляват в сметките на нашите клиенти. Това според мен не е особено пазарно, особено след като от 1998 г. досега загубите на топлина при пренос са от 19.9% до 15.9% сега, в някои случаи и под 15%. Такива има във всяка топлофикация по света, защото няма как да пренесеш топлина от една точка до друга, без да загубиш от нея - колкото и да са изолирани тръбите. За ваше сведение най-добрите европейските норми за транспортни разходи са 15%. Нека да се разбере, че ние като всеки производител имаме транспортни разходи, само че другите ги начисляват в цените си, а ние не. Аз съм абсолютно убеден, че когато Топлофикация стане частна или пък се смени управлението й, в цените на парното ще започнат да се начисляват и транспортните разходи, защото такава е пазарната логика. Няма логика да произвеждаш нещо - обувки, дрехи или храна, и да не си начисляваш транспортните разходи.

Сега потребителите заплащат само количеството топлинна енергия, консумирана в сградата и отчетена по показанията на общия топломер в абонатната станция, а транспортните разходи са за наша сметка.

Наскоро конкурсът за оператор на софийската топлофикция бе върнат на фаза консултант, при положение че за такъв бе избрана нексан. Защо по Ваше мнение?
Валентин Димитров:

Би трябвало да питате колегите от Комитета за избор на оператор, защото аз не участвам в него, нито моите колеги. Но личното ми мнение е, че конкурсът бе върнат, защото бе направен изключително непрофесионално и глупаво, направо казано. Може тази голяма фирма в други области да се представя много добре, но тези хора, които дойдоха тук да правят консултантския доклад - те си признаха, че за пръв път попадат в България, и бяха много изненадани, че тук има все пак един нормален живот. Имаха предварително много негативно мнение и направиха доклад, в който си признават, че такова нещо никъде по света не е правено, но предлагат да дойде чужд оператор - да дойдат трима мениджъри, чужденци, които да получават по 2 млн. EUR гарантирана заплата плюс бонуси и да ни кажат как да се оправяме с тази дефицитна система. Защото Топлофикация се намира в една дефицитна и непазарна система за съжаление все още.

Това не беше работеща система, казах го още преди 2.5 години. Тогава не ми обръщаха внимание - казах го навсякъде - и пред колегите от Световната банка, и пред депутатите, и пред общинските съветници. Те съзираха някакъв личен мотив в моето становище - че си пазя работното място. Сега обаче, две години по-късно се видя, че това е един изключително неприложим вариант, защото няма как да обясниш на хората, че сметките им ще се вдигнат, и то немалко. Защото тези 6 млн. EUR за заплатите на тримата мениджъри трябва де се вземат отнякъде и е естествено точно оттам - от парите, които хората плащат, да се вземат. Защото идва някой от френско или германско градче, чийто крак може и да не е стъпвал в България, но той да ни каже как да се оправяме. Но това опира и до народопсихологията на българите - ние много обичаме да дойде някой отнякъде и да ни каже какво да правим.

Какъв е най-добрият начин за управление на дружеството?

Валентин Димитров:

Твърдя, че топлофикацията може и трябва да бъде модерен и печеливш бизнес. Необходими са няколко условия - съвременно законодателство, добър мениджмънт, ориентирана към потребителя фирмена политика, коректност и строго спазване на договореностите между доставчика и клиента, инвестиции за комбинирано производство, покриване на екологичните показатели. В София има 15 100 абонатни станции - значи толкова трябва да бъдат и абонатите. После, въпросът с цените - те трябва да покриват разходите на едно търговско дружество, които то има, за да извършва дейността си. Освен това трябва да има и печалба, за да може да поддържа системата и да я развива. Тези неща в момента ги няма.

Третото е да има ефективна система за социално подпомагане - какво ставаше до миналата година? Топлофикация София получаваше субсидии. Тази субсидия покриваше само част от загубите, които се формират от разликата в цените на природния газ и фиксираните цени на топлинната енергия. По този начин се субсидира енергията - т.е. който живее в голямо жилище, получава повече субсидия от социално слабия, който живее в гарсониера. Това не е социална система. Чак когато всичко това, за което сега говоря, стане факт, можем да говорим за добър или лош мениджмънт.

Би трябвало де се премине към това, че абонатните станции да бъдат наши абонати, а не домакинствата - говоря го вече много време, 9 години, но не става. Абсолютно сигурно е обаче, че в близките 2 години ще стане, защото ще дойде някой младши писар от Брюксел и ще каже същото. И тук ще кажат: Ей, как не сме се сетили!
Ще го направим, защото няма друг начин - 75 млн. лв. несъбрани вземания, 383 000 абонати водят до това - ходиш от врата на врата да си искаш парите.

Съществуват ли възможности за приватизация на Топлофикация София, какви са те?

Валентин Димитров:

Има най-различни варианти - кой ще изберат собствениците, ще видим - може да е концесия, може да е приватизация. Ясно е, това трябва да се реализира час по-скоро, така че който е тук, във фирмата, да работи при нормални и пазарни условия.