Специално за Екон

Г-н Кичев, защо не се стигна до въвеждане на преносимостта на мобилните номерата в посочения от закона срок?

Николай Кичев:

Първо да направим едно уточнение. Преносимостта на номерата, сама по себе си, не е услуга. Това е възможност за крайния потребител - една възможност, свързана с правото му на избор. Защо не се стигна до въвеждане в посочения в закона срок? Защото нормативната уредба в България не е съставена в пълнота. Има само един член в настоящия Закон за далекосъобщенията, в който се казва, че: "Трябва да бъде въведена преносимост на номерата от всеки оператор в страната". Забележете, че не е посочено нищо повече по отношение на това как да бъде въведена. При липсата на ясна нормативна уредба е много трудно операторите да направят значителни инвестиции в посока на тази възможност и след това да се окаже, че са направили нещо ненужно и да се наложи всичко да се прави отначало.

Още от 2003 г. е известно, че тази възможност за потребителите, както вие казахте, трябва да се въведе. Нямаше ли възможност през последните три години да се промени нормативната уредба - да излязат мобилните оператори с едно общо становище, че уредбата не е достатъчно пълна?  

Николай Кичев:

Това е проблем на българския законодател. Въпросът би следвало да бъде отнесен към Народното събрание, защото в продължение на три години, въпреки че имаше промени в Закона за далекосъобщенията, точно уредбата, свързана с преносимостта на номерата, не беше доразвита и не беше прецизирана.

Да, но тъй като законът все пак налага вие като бизнес организации да го изпълнявате, би трябвало вие да поемете инициативата...

Николай Кичев:

През лятото на 2006 г., по инициатива на Комисията за регулиране на съобщенията, беше формирана работна група, в която участваха експерти от трите мобилни оператора и от комисията. Целта на работната група беше на добра воля, при липсата на законодателна уредба, да се стигне до единно становище по това как трябва да бъде въведена преносимостта. Такова становище обаче за съжаление не беше постиганато. Има няколко съществени различия между нас, свързани с начина за въвеждане на услугата. И тъй като не стигнахме до общо виждане за това как да бъде въведена, затова ще има забавяне в тази възможност за крайния потребител. Считаме, че ще то ще бъде сравнително минимално и в рамките на европейската практика, тъй като в момента сме пред приемане на нов закон за комуникациите, който ще уреди детайлно начините за въвеждане на преносимостта. Той предстои да влезе в НС в началото на тази година и след това и бариерите за въвеждането й ще бъдат елиминирани.

Кога реално може да се въведе преносимостта?

Николай Кичев:

С конкретна дата не мога да се ангажирам, защото вече бяха формирани очаквания у крайните потребители. Някои бяха подсилени и от медиите, и от нашите конкуренти. Стигна се дотам, че хората очакват услугата повече, отколкото реално тя се ползва в другите страни в Западна Европа. Но това, което мога да кажа, е, че преносимостта ще се въведе в рамките на 2007 г.

Каква е причината, в такъв случай, вашите конкуренти да подпишат процедурата за преносимост на мобилните номера?

Николай Кичев:

Нашите конкуренти използваха темата "преносимост на номерата", за да направят една медийна кампания, в която акцентите бяха негативно насочени срещу "Мобилтел". Това е разбираемо. За съжаление процедурата, която те подписаха, е, меко казано, недоразработена, несъвършена. В нея съществуват недоразумения, грешки, погрешни подходи. В крайна сметка, те, ако наистина искат да въведат по този начин преносимостта на номерата, ще рискуват качеството на услугите, които предоставят на своите потребители, както и коректността на сметките.

Смятате ли, че тяхната технологична база е готова, за да нямат такива проблеми?

Николай Кичев:

Това е тяхно твърдение, което е доста съмнително, защото ние от ноември месец миналата година започнахме да работим заедно с тях в работни групи по конкретни проблеми на въвеждането на преносимостта и ние сме наясно в каква степен на готовност са те. Мога да ви гарантирам, че степента на готовност е много ниска, поне към настоящия момент. Мога да ви кажа и това, че те не са започнали дори основни процеси по промяна на системите си. По някои са започнали, но не по всички, а сме доста далеч от тестването преди преносимостта да бъде въведена.  

Какво би се случило, ако тази възможност за потребителите беше приета и въведена и сега реално стартираше? Какво щеше да се случи на пазара, ако всичко беше наред?

Николай Кичев:

Това, което щеше със сигурност да се случи, е, че щяха да се получат множество грешки при предоставянето на услугите, абонатите щяха да бъдат неудовлетворени и в крайна сметка щяхме да стигнем до позицията, в която е Франция, която четири години след въвеждането на преносимостта се налага да стартира всичко отначало, по абсолютно нова логика. От друга страна ние рискувахме не само да влошим качеството и коректността си към нашите абонати, които ще отидат в други мрежи, но рискувхме и възможността да предоставяме улуги по начина, по който сега го правим. За нас това не е допустимо и тъй като при евентуалните проблеми след това негативната медийна кампания отново щеше да бъде насочена към "Мобилтел", ние решихме да не оравим компромис с авторитета и качеството, което винаги сме гарантирали.

Какво отговаряте на хората, които смятат че "Мобилтел" се страхува, че по-голяма част от потребителите ще си вземат номерата и ще отидат при другите оператори, ако се въведе преносимостта?

Николай Кичев:

"Мобилтел" не се страхува. "Мобилтел" е доказал, че е една от водещите мобилни компании в света, не само в България. Ние сме оператор, който се е доказал в рамките на партньорството си с "Водафон", в което имаме 60 партньорски мрежи. Чрез тях поставихме няколко почти световни рекорда. Въведохме мрежи от четвърто поколение като оператор номер 5 в света, далеч преди някои от партньорите ни във "Водафон". В този смисъл ние не можем да се страхуваме от конкуренцията. Ако погледнете какво се случва в страните, в които е въведена преносимост, ще видите, че не губи най-големият, а по-скоро печели този, който е най-иновативен, този, който има най-добрите услуги и този, който предлага приемливи за крайния потребител цени. Ние сме в позицията да приемаме абонати, само че не искаме да компрометираме възможността за въвеждане на преносимост с едно прибързано въвеждане с подръчни средства - така, както е въведена в страните, които са най-лоши примери за това. Ще ви дам примера с Испания, където де факто вторият оператор е успял да уязви третия, докато първият си е запазил броя на абонатите. Вторият оператор е бил "Водафон" и е бил технологичният лидер като оператор с най-новите услуги. Така че не смятаме, че ние ще загубим от въвеждането на преносимостта.

Цената ли все още е определяща за крайния потребител на тази услуга?

Николай Кичев:

Не. Съвсем не. Големият проблем за крайния потребител се състои в това, че той ще бъде изправен пред избора при смяната на оператор да не може да ползва пълната гама от услуги при приемащия оператор, защото за въвеждане на преносимостта се налага да се променят 90% от технологичните системи на всеки от далекосъобщителните оператори. Естествено е, че не могат всичките едновременно да бъдат променени и затова ще се въвеждат поетапно. Така че крайният потребител няма да има възможност да ползва пълния набор от услуги. В този смисъл не цената е основната пречка. Според проектозакона, тя би следвало да бъде разходо-ориентирана между операторите, а за крайния клиент би следвало да бъде такава, че да не го обезкуражава. Комисията за регулиране на съобщенията би следвало да следи какво се случва на пазара и ако счете, че цената е висока, тя ще бъде намалена. Но пак казвам, големият проблем за всеки абонат е това дали ще може да ползва същите услуги, със същото качество. Затова в множество държави, ако средният процент на абонатите, които сменят оператора си, е между 20 и 30%, само 2% от тях запазват номера си.