Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Доктор Златев, доколко у нас може да се използва натрупаният опит в новите провинции на Германия?

д-р Златко Златев:

- Има специфика между екологичните проблеми в България и новите източни провинции в Германия, защото те не са отваряли и затваряли глави Околна среда. Те просто на 3 октомври 1990 г. получиха всичко като задължителни норми и закони. С бившите провинции на ГДР може да споделим опита от еуфорията, подплатен с финанси, но и от някои грешни решения. Създаване на прекомерно големи капацитети за изгаряне и преработка на отпадъци, за пречиствателни станции. Може би най-важното и целта на този център е да покаже, че основен приоритет в екологичната сфера трябва да бъде икономическата ефективност.

- Откога работи представителството на Международния център за диалог по околна среда и развитие в България?

д-р Златко Златев:

- Центърът в България започна работа в края на ноември м. г. Заедно със Съюза на работодателите организирахме семинар по системи за управление на околната среда. Някои от членовете на съюза впоследствие разработиха и внедряват подобни системи. Дори в Арома ще бъде интегрирана и системата за здравословни и безопасни условия на труд и управление на качеството.

През май тази година международният център организира за първи път на Изток семинар за представители на местните управи. Вече имаме разговори с областната управа на Враца, със Съюза на еколозите на общините в България, със Съюза на работодателите.

- А самият център разпределя ли някакви средства?

д-р Златко Златев:

- Не, нашият тук не. Финансова подкрепа, това беше ясно заявено, ще има, но не 100%. Просто в Германия отминаха златните времена, когато еуфорията на отварянето на Изток позволяваше по-голям ангажимент на немските партньори и немската държава. Ще се търси дялово участие от българите и от международни организации.

- По какви конкретни проекти работите?

д-р Златко Златев:

- Основната целева група на центъра са общини и регионални структури. С област Монтана ще кандидатстваме пред Магдебург и Германската фондация по околна среда за работа - обучение, планиране, разработка на програми върху тези сфери и най-вече решаване на проблемите с отпадните води. Съвместно със Сдружението на общините сме кандидатствали за проект за обучение на кметове и общинска администрация с практика в Германия. Все още очакваме отговор дали е одобрен. Мисля, че проектът с областната управа във Враца за съвместна дейност в решаване на проблемите по отпадните води в 10-те общини на територията на областта ще се осъществи най-скоро.

- В какъв размер е възможното финансиране по проектите?

д-р Златко Златев:

- Скромно е. До 20 хил. лв. Това е проект между Сдружението на общините и Международния център в Магдебург с тази цел - обучение на кметове, представители на общините в България и в Германия. И двете организации имат собствен принос. За сумата се кандидатства пред Европейската комисия, тя финансира. Отделно двете страни влагат общо още 6 хил. EUR.

- Кои са основно потребителите на вашата дейност?

д-р Златко Златев:

- Това са общините и, разбира се, предприятията, на които можем да предложим и екологичен мениджмънт. Ако досега доминираше в системите на управление стандарт ИСО 9001 с новата си версия от 2000 г., все по-голям брой стават българските предприятия, които се ориентират към друга международна норма като стандарт ИСО 14001.

- Как България да стигне до международните екологични пазари? Имате ли идея за това?

д-р Златко Златев:

- Разбира се, зависи какво разбираме под международен екологичен пазар. Той, първо, е пазар на услуги, второ - инвестиция на техника. Например в България все още няма нито една инсталация за изгаряне на отпадъци или за биологична обработка на отпадъци. Една община невинаги може сама да реши проблемите си. С обединението на общини и партньорство между общини може да се решат проблемите с отпадъците, с отпадните води. Големият проблем е кой ще понесе разходите примерно за транспортирането на тези отпадъци, за претоварването, за сортирането. С тези квалификационни програми целим да сенсибилизираме и общинска администрация, разчитаме на масмедиите да формират екологичната култура на българина.

- Как работите със Съюза на работодателите?

д-р Златко Златев:

- Съюзът на работодателите е представен в консултативния съвет на Международния център за диалог по околна среда и развитие. С тях проведохме първия семинар през декември за екологичния мениджмънт и системите за управление на околната среда. Заедно с тях в рамките на един техен проект, подпомаган от Министерството на труда и социалните грижи, ще представим наред със системите за здравословни и безопасни условия на труд и възможността за създаване на интегрирани системи по управление на качеството, околната среда и условията на труд. Сигурно ще продължим да работим в квалифицирането и консултирането на членовете им в системите за управлението на околната среда.

- Системата за управление на околната среда ще стане търсена на пазара, когато стане задължителна за регистрация на дейност...

д-р Златко Златев:

- Това е една голяма тема и трябва да се има предвид, че още дори в началото на 90-те години ЕС прие директива за доброволно сертифициране на система по околната среда. Това не беше още този международен стандарт ИСО 14001. Това беше т. нар. директива ЕМАС. Тя най-много беше разпространена и най-много сертификати по нея в Европа има в Германия. Сега там започна да доминира международният стандарт ИСО 14001 и системата по него. Тези системи са необходими, но предполагат няколко неща. Първото е разбиране от страна на ръководството на едно предприятие за потребността и ефекта от подобна система. Това касае и ценностната система на едно предприятие и на цялото общество. В Германия всяка година наред с годишния счетоводен отчет и баланс се публикува и екологичен отчет.

В София на първия семинар, който международният център организира в чужбина, беше споделен опитът на федерална провинция Саксония-Анхалт. Областта е с територия 5 пъти по-малка от България и с 2.5 млн. население. Те са инвестирали 3.7 млрд. DЕM тогава само за околна среда. 3 млрд. са от населението и 700 млн. от държавата. Това е станало с увеличаване на таксите, на цените, защото европейските екологични норми са много строги. Разбира се, има гратисни периоди в България. Но бързо отлетяха 15 години, а през следващите 10 ще се окаже, че над 4 хил. диви депа и сметища стоят.