Специално за Econ.bg.
- Доц. Кафтанджиев, какъв е образът на Балканите пред света?
доц. Христо Кафтанджиев:
- Не мисля, че образът на Балканите е много приятен. Правени са изследвания, според които асоциацията на думата "Балкани" е корупция, мръсотия, ненадеждност и т.н. Дори самите държави от Балканския регион се опитват да се разграничат от него. Хърватия и Словения, например, се обявяват като небалкански страни.
- Как може да се създаде благоприятен имидж на региона?
доц. Христо Кафтанджиев:
- Всяка страна работи сама в това отношение. От гледна точка на рекламата, имиджът който ние създаваме в чужбина е спрямо различни култури. Всяка култура си има особености и съответно, всяка институционна реклама на държава насочена към друга култура има специфика. В региона вече има доста грешки в това отношение. Например: "Турция – страната на вашите мечти" не е много подходящо решение за рекламиране на нашата съседка в България. Има и редица други аматьорски реклами.
Не може да бъде използван един и същи подход към всички страни. По отношение на Германия, например, институционната реклама на България трябва да е колко подредена и чиста е страната ни. По отношение на САЩ, трябва да се наблегне на спазването на човешките права, по отношение на Финландия – на чистата природа и т.н. Тук, обаче, има и един друг момент - ако стоката е лоша, колкото повече я рекламираме, толкова по-бързо потребителите разбират колко е лоша. С рекламата трябва да се внимава.
- Какво е мястото на е-маркетинга и е-бизнеса в информационното общество?
доц. Христо Кафтанджиев:
- Маркетинговата комуникация в развитите страни е немислима без е-маркетинг. В него има невероятен потенциал и бъдеще. Всички маркетингови комуникации вече трябва да се гледат през призмата на компютъра и Интернет. Повечето западни компании развиват това направление по много професионален начин. Предполагам, че и в България ще се развие бързо. Интернет е най-добрият начин за интегриране на маркетинговите комуникации на компанията. Дори в момента инвестициите да не носят печалба, се печели опит, който в бъдеще ще се обърне в стабилни приходи.
- Как оценявате нивото на българската реклама?
доц. Христо Кафтанджиев:
- Има и много добри постижения, има и провали, както във всяка страна. Положителното е, че хората в рекламния бизнес у нас са много добре образовани теоретично и практически, с добри компютърни познания. Отрицателната страна е, че българската култура по принцип е тоталитарна. Това идва както от комунистическото влияние, така и от петвековното турско владичество. Този тоталитарен начин на мислене не позволява потребителят да бъде разбран добре. У рекламодателите липсва емпатичност. Повечето компании гледат нещата от своя гледна точка и не могат да усетят потребителя. Това е лошо, защото още при маркетирането на продукта се изхожда повече от гледна точка на компанията, отколкото на потребителя. Това се прехвърля и върху маркетинговите комуникации, които са функция на маркетинга. Грешките в маркетинга рефлектират и върху комуникациите.
- Какъв е начинът за развитие на рекламния бизнес у нас?
доц. Христо Кафтанджиев:
- Рекламният бизнес е като всеки друг. Хората са мотивирани да учат. Ключът е пречупване на мисленето. Нещата трябва да се гледат от друга гледна точка. Може би влизането в ЕС и една постмодерна култура ще даде нова визия. Рекламата винаги върви от гледна точка на крайния потребител.
- Рекламният бизнес е като всеки друг. Хората са мотивирани да учат. Ключът е пречупване на мисленето. Нещата трябва да се гледат от друга гледна точка. Може би влизането в ЕС и една постмодерна култура ще даде нова визия. Рекламата винаги върви от гледна точка на крайния потребител.
