Специално за Econ.bg

Г-н Ганев, може ли да се каже, че Бюджет 2007 е европейски? 

Георги Ганев:

Бюджет 2007 г. е първият бюджет на България като член на Европейския съюз и формално той може да се нарече по-скоро европейско–съюзнически, отколкото европейски. Всъщност, много по-важни са неговите основни характеристики, а не това с какво име ще го наречем. 

Само с присъединяването ни към ЕС ли е съобразен бюджетът?

Георги Ганев:

Голяма част от бюджета по–скоро отговаря на логиката на Международния валутен фонд, отколкото на факта, че се присъединяваме към ЕС. Европейската част в бюджета се отнася до различни ограничения от една страна и възможности от друга страна. Поради членството в ЕС се очаква приодите по определени пера в бюджета да намалеят, примерно ДДС по вносните автомобили втора употреба. От друга страна се очаква да започнат да постъпват средства от европейските структурни фондове и Кохезионния фонд за различни проекти, които ще трябва да се съфинансират от бюджета. Така че големи елементи от бюджета се занимават с това, че България ще бъде член на ЕС. Но размерът и поддържането на излишък, като решение от гледна точка на фискалната политика, по-скоро е свързано с Международния валутен фонд и с размяната на мнения между българското правителство и Фонда, отколкото с европейското членство. 

Какво е положителното в Бюджет 2007 от гледна точка на бизнеса? 

Георги Ганев:

Положителни елементи са намаляването на данъка върху печалбата, както и обещанието за намаляване на осигурителната тежест с още 3 пункта, евентуално от средата на годината. Това е значително облекчение за бизнеса. Добра новина е и обещанието на бизнеса да участва по-активно в усвояването на структурните фондове. От друга стрна имаме процес на запазване на общото преразпределение през бюджета, което не е добра новина за бизнеса. Той би искал у него и у хората, които купуват неговите продукти, да остават повече пари. Но като цяло повечето новини са добри. 

Бюджет 2007 се определя като консервативен. Какъв е вашият коментар?

Георги Ганев:

Бюджетът продължава да бъде относително предпазлив – това е практика на бюджетиране в България, която се поддържа вече 9 години, от кризата през 1997 г. При тази практика приходите в бюджета се предвиждат и прогнозират консервативно със съзнанието, че най-вероятно те ще са по-високи и съответно се получава доста по-голям излишък от заложения в бюджета. Това означава по-голям иззет доход както от бизнеса, така и от българските домакинства. В тази предпазливост има известна логика. Тази година тя се обосновава с влизането ни в ЕС - не е ясно все още как то ще се отрази на важни приходни пера. Докато не стане ясен ефектът, е добре да се изчака и да не се рискува. Това е добър аргумент в полза на този консервативен бюджет. От друга страна, България вече 9 години реализира оптимистичния сценарий, което означава, че може би е време да преразгледаме подозренията си за лабилността на българската икономика и да започнем да очакваме по-добро представяне. Добре е бюджетът да се напрегне повече в посока на намаляване на изземването на дохода. 

Би ли се решил този проблем, ако освен администрацията, и бизнесът участва активно в изготвянето на бюджета? 

Георги Ганев:

Не само бизнесът, а и гражданите, обществото, трябва да се включат в обсъждането на бюджета. За тази цел обаче трябва да се случат няколко неща. Първо, процедурите по изготвяне на бюджета от самото им начало трябва да бъдат отворени за достъп на гражданското общество - бизнес организации, синдикати, аналитични центрове. Това ще увеличи прозрачността при изготвянето на бюджета. Второ, което е много важно – да се премине към т.нар. "програмно бюджетиране", при което всеки разход на всяко министерство се оправдава като част от някаква програма, която се защитава интелектуално и финасово пред обществото. Трябва да се знае защо се взимат дадени пари, за какво ще бъдат похарчени и защо това нещо е ценно и си струва да бъде изпълнено. Програмното бюджетиране все още не се осъществява, защото няма желание от страна на част от ведомствата. Ако двете условия, които посочих, се изпълнят - да има повече прозрачност и да се реализира програмното бюджетиране, ще стане ясно, че преди са се правили разходи, без да са оправдани. Това ще означава, че българските граждани и бизнесът занапред ще имат възможност да заявят, обосновят и да защитят своите интереси в процеса на бюджетиране. 

Коментирането на социалната част от бюджетите през годините прикрива ли "оставени вратички" в самите бюджети? 

Георги Ганев:

Според мен има такъв ефект. Не казвам, че е нарочно и целенасочено, но определено има такъв ефект.

Твърди се например, че държавата била абдикирала от образованието и здравеопазването, защото разходите в тези сфери не били определен процент от брутния вътрешен продукт. Има много голям дефект в това говорене, защото фактът, че се харчат пари в дадена област, не означава, че българите получават по-високи заплати, нито по-голяма образованост или по-добро здравно обслужване. Това, че се наливат пари, не означава, че продуктът идва насреща. Програмното бюджетиране може би ще изясни логиката и връзката между това колко пари се взети и какво се получава срещу тях от обществото. Това е изключително важна тема, която трябва да навлезе много дълбоко в социалната част на бюджета, защото там се харчат огромни пари за системи, които не работят и не дават продукт. Всеки лев, даден за българското здравеопазване например, е твърде много, защото срещу него не се получава един лев стойност.

Възможно е през бюджета да минават повече пари, стига системите да работят, да дават продукт и обществото да прецени, че това е по-удачният начин да се финансира, отколкото чрез пазара или конкуренцията. Това е и един от основните проблеми на Бюджет 2007. В момента единствената сфера, в която започнаха някакви реформи, които водят до насрещни ползи за обществото, е образованието – с диференцираното заплащане на учителите, с въвеждането на тестовата система. В здравеопазването обаче изобщо не е започнала структурна реформа.

Какви са притесненията ви във връзка с Бюджет 2007?

Георги Ганев:

Имам краткосрочни и дългосрочни притеснения. Краткосрочното притеснение е свързано с негативния сценарий по отношение на приходите от ДДС, именно във връзка с членството в ЕС. Не считам, че той ще се случи наистина, но все пак това притеснение съществува и трябва да се има предвид. Дългосрочното ми притеснение е свързано именно със стила на правене на бюджета, с неговата прозрачност и достъпност в подробности за българското гражданство. Беше оповестено (дори стана скандал), че увеличението на акциза върху горивата с още около 100 млн. лв за годината, с още 10-12 ст. на литър бензин, ще бъде използвано, за да се финансира реформата в армията, свързана с членството в НАТО. Много хора реагираха бурно и се запитаха как е възможно такова нещо. Аз намирам това за изключително положително развитие и бих искал освен за тези 100 млн. лв., по този начин да се говори за всичките 18 млрд. лв. – да стане ясно точно кои пари за какво ще бъдат похарчени. Оттук нататък обществото ще си направи сметка дали наистина иска да даде тези пари или не. Хубаво е да има такава прозрачност, но това което ме притеснява, е силната бюрократична съпротива срещу подобен процес.

Какво може да очаква бизнесът през следващата година с Бюджет 2007? 

Георги Ганев:

Нищо кой знае по-различно от тази година. Сега ще е интересно да се види как ще реагират тези, които ще бъдат засегнати от намаляването на данък печалба - както фирмите, които стриктно са си плащали данъка досега и на които наистина ще намалеят разходите, така и фирмите, които не са го плащали и на които може би ще излезе по-скъпо, отколкото ако си бяха плащали данъка.

Разбира се, много важен момент през следващата година ще бъде това доколко бизнесът ще се възползва от големите възможности, които отваря присъединяването към общото икономическо пространство на ЕС. Там има и опасности, за които всеки бизнес вече трябва да се е подготвил.

Интервюто с Георги Ганев се проведе между първото и второто четене на Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. в Народното събрание.