Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Колев, защо БСК реши да разработи система за покупко-продажба на дългове?

Камен Колев:

Идеята възникна от факта, че междуфирмената задлъжнялост расте, както показват нашите изследвания. По последни данни - към 31 декември 2003 г., общата задлъжнялост на фирмите е около 46 млрд. лв. От тях междуфирмената е около 28 млрд. лв. Останалите задължения са към бюджета, данъчните органи, банки и пр. Но тези цифри не са толкова стряскащи. По-страшното е, че около 1/4, или 7-8 млрд. лв., са просрочени междуфирмени задължения. Това показва експертната оценка на стопанската камара. Тоест произведени са стоки и услуги, предоставени са съгласно договорени срокове, но няма плащане срещу тях. Именно тези 7-8 млрд. лв. тежат в икономиката.

Тази цифра много ли е за мащабите на българската икономика?

Камен Колев:
Явно, че е много. Самият факт, че общата задлъжнялост е доста над БВП на страната, поражда въпроса доколко с приходите от дейността си фирмите ще може в бъдеще да погасяват тези задължения. Междуфирмената задлъжнялост не е страшна сама по себе си, тъй като, колкото повече работи икономиката, всяка фирма дължи на другата нещо. Проблемът е, когато не се разплащат тези задължения. Оттук се породи идеята за системата за покупко-продажба на дългове.

В кои браншове задлъжнялостта е най-голяма?

Камен Колев:

В строителството например е голяма. Възлиза на около 700-800 млн. лв. Фактът, че общата задлъжнялост на фирмите надхвърля БВП, показва, че това, което се произвежда тук, дори и да не се консумира една година, не е в състояние да покрие този дълг. Това поставя въпросителни за възможността на тези фирми въобще да погасят тези задължения, независимо че една част от тях са добри. Обезпокоителен е и темпът на нарастване на задлъжнялостта - средно 20% годишно през последните няколко години, още повече сравнен с темпа на растеж на БВП, който е 4-5% годишно. Оптимистичното е, че за последната година темпът спада до около 12%. На практика несигурност в средата създават просрочените задължения.

Как оценявате дейността на фирми, които се занимават с посредничество при покупко-продажба на дългове? Положително ли е като явление това?

Камен Колев:

Наистина на пазара работят такива фирми, но не сме осъществявали контакт с тях. По принцип дейността им би била полезна, при условие че са ясни и легитимни като субекти и се ползват с доверие сред обществеността. Трябва да е ясен механизмът, по който се процедира. Смятам, че БСК в това отношение ще има такова доверие.

Каква е практиката в други страни при покупко-продажба на дългове и ползвате ли чужд опит?

Камен Колев:

Не сме се осланяли на някакъв модел при разработката на системата. Изхождаме от това, че ще бъде полезна и ще спомогне за "развързването" на просрочената междуфирмена задлъжнялост.

Какво трябва да се предприеме от държавата например за разрешаване на този проблем?

Камен Колев:

За намаляване на междуфирмената задлъжнялост от съществено значение са необходимостта от по-бързо действие на съдебната система, както и ускорени процедури по несъстоятелност. Съдебното производство отнема 4-5 години. След това се изважда изпълнителен лист и кредиторът пак не може да си събере вземането. Във връзка с несъстоятелността се въведоха нормативно някои принципи за ускоряването на процеса. Но явно все още не са достатъчно бързи. Доказателство е функционирането на големи фирми - частни и държавни, които са в реално състояние на фалит. Така те завличат свои клиенти, доставчици и контрагенти, като по този начин спомагат за натрупване на междуфирмена задлъжнялост. Наблюденията ни показват, че и държавата, колкото и да е парадоксално, също спомага за увеличаването й, вместо да се ползва с имиджа на първокласен контрагент или клиент. Това се получава, когато държавата забави плащане например към агенция Пътища. Тя от своя страна не може да се разплаща със своите изпълнители, те с доставчиците си и т. н. Няма конкретен подход, който бързо да елиминира просрочената междуфирмена задлъжнялост. Тя е натрупвана дълго време. Много важно е съдебната система да стане по-бърза, по-експедитивна, процедурите по несъстоятелност по-ускорени, достъпът до финансиране също има положително въздействие.