Специално за ECON.BG

- Г-н Кузов, очаквате ли увеличаване на броя на Интернет потребителите след стартиране на услугата Интернет адреси на български език? Езикът бариера ли е пред ползването на Интернет?

Орлин Кузов:

- Този въпрос има няколко измерения. Преди всичко, естествено ще има повишение на Интернет потреблението. В Южна Корея, например, е направена оценка, че след въвеждането на уеб имена на корейски език Интернет потреблението е нарастнало с около 60% за една година. Не може да се каже доколко увеличението се дължи на тази нова услуга, но при всички случаи тя е един от сериозните фактори за повишаване потреблението на Интернет. Не говорим само за езика, а за цялата сложна комбинация от символи – точки, запетайки, всичко, което придружава едно Интернетско име. Просто компютърът започва да се държи по-човешки. Потребителят написва "правителство" и отива на Интернет страницата на правителството, написва "данъци" и отива на уеб страницата на данъчната дирекция, написва си името и отива на собствения си сайт. Всичко това отнема много време, а в съвременния глобален свят времето е пари. В крайна сметка, гражданинът трябва да почувства технологията близка, ползваема, лесна за работа, за да може да се приобщи към нея. Когато трябва да направи десетки движения, за да стигне някъде, потребителят или няма да стигне, или няма да стигне толкова охотно. При услугата "Интернет имена на на роден език", имената са много по-интуитивни, много по-лесни дори за налучкване. Големият потенциал е не само в тази услуга, а в целия комплекс от услуги, които вървят около нея. Корейската компания NETPIA, която е разработила системата "Интернет имена на роден език" за 95 различни езика, е съчетала технологията с механизми за търсене, за директорийни и дори географски или адресни услуги. Например, при написване на едно име, директно може да се очертае определен маршрут, да се извади определен план, комбинация от имена може да даде нова услуга и т.н. Системата може многократно да се надгражда стъпвайки на основната услуга "Интернет имена на роден език" и в този смисъл виждам в тази идея един много сериозен бизнес и социален потенциал.

В крайна сметка, ние искаме тази услуга не защото, българският потребител не говори езици, а по-скоро да поощрим тази част от населението, която в момента се чувства изостанала и е най-слаба икономически. Защото при 15% Интернет потребление не можем да говорим за електронно правителство, не можем да говорим за конкурентоспособна икономика и не можем да бъдем равностойни в Европейския съюз след 2-3 години. Трябва да вдигнем този процент поне 4 пъти, за да разчитаме, че можем да заемем някакво място в световната информационна среда. Тази услуга е един от сериозните начини това да се случи по-бързо.

- Защо, според Вас, България беше избрана за място за стартиране на системата в Европа?

Орлин Кузов:

- Едва ли NETPIA са правили сериозни анализи, за да определят точката, която е уникална. Президентът на компанията – господин Пан Лий подчерта, че основен фактор за този избор е, че в България е срещнал бързо и добро разбиране. В крайна сметка, ние директно казахме какво ни интересува като правителство, а именно по-добрият диалог с нашите граждани и една услуга, която те могат да ползват и каквато не е имало досега. Оновното за нас е тя да е евтина и лесно достъпна за потребителя. Сега предстои по-сериозната част – преговорите с бизнеса. Силно се надявам, че с наша помощ те бързо ще достигнат до консенсус относно това какви да бъдат цените за да стане услугата масова, как за всеки ще има бизнес и как преди всичко гражданите ще бъдат доволни от това.

- Ще бъдат ли цените поносими за крайните потребители?

Орлин Кузов:

- Определено да. В противен случай услугата не би имала смисъл и не би имала това разпространение, на което се надяваме. Личната ми визия е, че до 5-6 години всеки гражданин би могъл да има собствен домейн, собствено име в Интернет. Това съвсем не е непосилна задача, ако се премерим правилно. Още повече, че редица организациище могат да да предлагат тази услуга на своите клиенти дори безплатно, като за много търговци това би било начин да привлекат клиенти за другите стоки и услуги, които предлагат.

- Имате ли някакви опасения по отношение на услугата? Разединение между Интернет потребителите в отделните страни, например?

Орлин Кузов:

- Не бих казал. Примерът е точно Корея: тя е номер едно в Интернет потреблението, като в същото време, не смятам, че някой кореец се чувства разединен от световното информационно пространство.  Времето ще покаже, но лично аз съм оптимист, че подобно нещо няма да се случи.

- Има ли Интернет дух в България?

Орлин Кузов:

- Има, естествено! Българинът е любознателен по природа, а Интернет е, може би, най-достъпното и лесно средство за ползване и предлага необятни хоризонти именно за любознателните хора. Така че да, дух определено има, но освен дух, трябва да има и тяло, а то още далеч не е напълно завършено. С наша помощ и с помощта на нашите партньори се надяваме, че в близко бъдеще този дух ще се изпълни със съдържание.

- По какви други проекти работи Агенция Развитие на съобщенията и на ИКТ?

Орлин Кузов:

- Само тази година имаме около 70 проекта, сред които и няколко по-мащабни. Един от основните е за развитието на български виртуален университет, т.е. тези високотехнологични лаборатории, които правим във всяко висше учебно заведение в страната, с оглед създаване на дигитално съдържание и мултимедийни образователни курсове. Вторият е проектът за изследователската мрежа, която трябва да свърже всички университети в едно цяло, а в един по-следващ момент и всички училища, музеи, библиотеки. Третият проект е свързан със създаването на регионален център на Европейския софтуерен институт, с който  България се превръща в една от шестте страни в света, извън САЩ, която предлага върхови технологии в софтуерното инженерство и обучава компаниите как се пише софтуер. Четвъртият проект е за т.нар."телецентрове". Той е ориентиран преди всичко към гражданите в икономически изостаналите региони. Целта му е да им се даде възможност да преодолеят слабата наситеност с компютри чрез ползване на обществени телецентрове, които ще създадем с държавни средства. Телецентровете ще бъдат достъпни за всеки гражданин, таксата ще е минимална, а много от услугите ще бъдат безплатни, като например взаимодействието с Електронното правителство и всички услуги свързани с него.

- Едва ли NETPIA са правили сериозни анализи, за да определят точката, която е уникална. Президентът на компанията – господин Пан Лий подчерта, че основен фактор за този избор е, че в България е срещнал бързо и добро разбиране. В крайна сметка, ние директно казахме какво ни интересува като правителство, а именно по-добрият диалог с нашите граждани и една услуга, която те могат да ползват и каквато не е имало досега. Оновното за нас е тя да е евтина и лесно достъпна за потребителя. Сега предстои по-сериозната част – преговорите с бизнеса. Силно се надявам, че с наша помощ те бързо ще достигнат до консенсус относно това какви да бъдат цените за да стане услугата масова, как за всеки ще има бизнес и как преди всичко гражданите ще бъдат доволни от това.

- Ще бъдат ли цените поносими за крайните потребители?

Орлин Кузов:

- Определено да. В противен случай услугата не би имала смисъл и не би имала това разпространение, на което се надяваме. Личната ми визия е, че до 5-6 години всеки гражданин би могъл да има собствен домейн, собствено име в Интернет. Това съвсем не е непосилна задача, ако се премерим правилно. Още повече, че редица организациище могат да да предлагат тази услуга на своите клиенти дори безплатно, като за много търговци това би било начин да привлекат клиенти за другите стоки и услуги, които предлагат.

- Имате ли някакви опасения по отношение на услугата? Разединение между Интернет потребителите в отделните страни, например?

Орлин Кузов:

- Не бих казал. Примерът е точно Корея: тя е номер едно в Интернет потреблението, като в същото време, не смятам, че някой кореец се чувства разединен от световното информационно пространство.  Времето ще покаже, но лично аз съм оптимист, че подобно нещо няма да се случи.

- Има ли Интернет дух в България?

Орлин Кузов:

- Има, естествено! Българинът е любознателен по природа, а Интернет е, може би, най-достъпното и лесно средство за ползване и предлага необятни хоризонти именно за любознателните хора. Така че да, дух определено има, но освен дух, трябва да има и тяло, а то още далеч не е напълно завършено. С наша помощ и с помощта на нашите партньори се надяваме, че в близко бъдеще този дух ще се изпълни със съдържание.

- По какви други проекти работи Агенция Развитие на съобщенията и на ИКТ?

Орлин Кузов:

- Само тази година имаме около 70 проекта, сред които и няколко по-мащабни. Един от основните е за развитието на български виртуален университет, т.е. тези високотехнологични лаборатории, които правим във всяко висше учебно заведение в страната, с оглед създаване на дигитално съдържание и мултимедийни образователни курсове. Вторият е проектът за изследователската мрежа, която трябва да свърже всички университети в едно цяло, а в един по-следващ момент и всички училища, музеи, библиотеки. Третият проект е свързан със създаването на регионален център на Европейския софтуерен институт, с който  България се превръща в една от шестте страни в света, извън САЩ, която предлага върхови технологии в софтуерното инженерство и обучава компаниите как се пише софтуер. Четвъртият проект е за т.нар."телецентрове". Той е ориентиран преди всичко към гражданите в икономически изостаналите региони. Целта му е да им се даде възможност да преодолеят слабата наситеност с компютри чрез ползване на обществени телецентрове, които ще създадем с държавни средства. Телецентровете ще бъдат достъпни за всеки гражданин, таксата ще е минимална, а много от услугите ще бъдат безплатни, като например взаимодействието с Електронното правителство и всички услуги свързани с него.