Специално за Econ.bg

Надписите в етикетите на електроуредите ще се заменят със символи, стана ясно на семинар за енергийната ефективност в съответствие с целите на Европейския съюз, проведен в началото на месец октомври. Акцент беше поставен и върху енергоефективното етикетиране, известно още като "7-степенната цветна стълбица". Успява ли българинът да разчете тази стълбица, значи ли тя нещо за него при избор на домакински уред? По тази проблематика Econ.bg потърси за коментар Иван Стамболиев, представител на VDE Институт за изпитване и сертификации за Балканския полуостров. В специално интервю той коментира и популярните у нас реклами за перилни препарати.  

VDE Институт е започнал дейността си като държавен, в момента е частен с нестопанска цел за изпитване и сертификация на технически изделия. От 1920 година гарантира за сигурността на електрически продукти, системи и инсталации. Към момента над 200 000 вида продукти по целия свят носят сертификата на института. VDE има лаборатория в Германия, разположена на площ от 180 декара. Там се извършва пълна гама на изпитване на електрическите параметри на изделията  - от батерии до многокиловатови уреди. 

Иван Стамболиев е инженер-магистър "Вътрешно ел. обзавеждане" от Техническия университет във Варна. Завършил е и специалност "Право" във ВСУ "Черноризец храбър". Той е международен одитор по системи за управление, базирани на ISO стандарти. Освен това е член на няколко комисии по разработване и коментар на европейски директиви в електро-техническата област.

Г-н Станболиев, как преминава тестването на един уред във вашия институт?

Иван Стамболиев:

Всеки един уред се изработва на базата на даден стандарт и въз основа на този стандарт се провеждат и тестовете. Провеждаме тестове за безопасност и тестове за показатели на изделията. Строго регламентиран е алгоритъмът на тестването. Уточнено е точно кой трябва да извърши теста на изделието. Всичко това е детайлно разписано и се спазва точка по точка от специалистите в института.

Например, ако пристигне за изпитание една перална машина, по време на тестването слагаме кош с пране, извършваме цялата манипулация на прането. Накрая измерваме показатели като: колко вода е използвала пералнята; времето, за което е изпрала прането; дали потребителят с лекота разбира функциите на машината.

Този вид тестове целят впоследствие да помогнат на потребителя, стоейки пред уреда, да каже: "Да, това е моят уред". Не защото някой актьор, преоблечен като специалист с гащеризон, обяснява как пералнята никога няма да ръждяса и няма да се счупи. Рекламните похвати не са удостоверение за качество. В момента и вие можете да кажете, че уредът, който държите в ръцете си, е най-качественият, но защо аз трябва да ви вярвам?

Какво трябва да знае потребителят за маркировката или "шарената картинка", както често я назовават хората?

Иван Стамболиев:

Тази "шарена картинка" е задължителният етикет за енергийно потребление. Етикетът предоставя възможност на купувача, преди да закупи уред, да може да си направи преценка колко ще му струва този уред в процеса на употреба. Ако искате да си закупите един фритюрник за 50 лева, а до него е нареден друг - за 500 лева, естествено, логично е да кажете, че ще купите по-евтиния.

Етикетът дава възможност да погледнем зад сглобката на уреда. Но нека не забравяме, че не си купуваме уреди за 5 седмици, а за 5-10 години. Етикетът е минималното задължително, което дава гаранция за качество на изделието.

Етикетът може ли да се приема като анатомия на уреда?

Иван Стамболиев:

Малко или много, да. Етикетът е детайлно представяне на компонентите на този уред. Все пак, той се поставя от производителя и трябва да каже на купувача истината за продукта. Производителят обаче вярва в безпристрастността на институтите като нашия, които извършват тестовете. Както си говорим с Вас и казвам истината, така сме длъжни с тестовете да казваме истината и на производителя. Нашата задача е да сложим "безпристрастните очила" и да кажем честно в очите на производителя какъв продукт той ще предлага за продажба. Това е най-голямата услуга, която можем да му направим.

Имате ли съвместни дейности с институции като Комисията за защита на конкуренцията?

Иван Стамболиев:

Националният ни регулатор е държавно спонсорирано мероприятие. Държавата трябва да поеме своята отговорност и да направи живота на потребителите по-лесен. Това естествено е тежка задача, не винаги се приема с "усмивка". Сертифицирането реално е бавна инвестиция, която бавно и трудно се изплаща.

Институтът ни многократно е заявявал желание да работи съвместно с Комисията за защита на конкуренцията. Предлагали сме възможността Надзора на пазара да ползва нашето "ноу-хау" и услуги. Много трудно е обаче да се изградят трайни взаимоотношения с комисиите за защита на потребителите и на конкуренцията, тъй като на всеки три месеца се сменя човекът, който взима решенията.

Какви са глобите за производителя, в случай че лъже с уредите потребителите?

Иван Стамболиев:

Административните глоби в България са все още, така да се каже, в сферата на покупко-продажба на вината. Глобите са с такъв размер, че за един производител е по-изгодно да плати глобата си, ако случайно нещо се издъни. Представете си: за продукция от 10 000 бройки месечно, независимо от изделието, глоба от 5000 лева за нарушение е нищо.

В България има ли фирми, които ползват вашите сертификати?

Иван Стамболиев:

В страната имаме клиенти от много време. У нас има много сериозен бизнес, на който не е нужно да му се обяснява какво е сертификация и изпитване. Има и бизнес, на който все още му трябва самочувствие, че произвежда качествена продукция. Към момента мисля, че 33-34 фирми използват нашите сертификати. Основният бум на търсене на сертификати в момента е в Румъния

Българският потребител запознати ли е със сертификацията на продуктите? Необходима ли е допълнителна кампания в тази насока?

Иван Стамболиев:

Българският потребител изобщо не познава проблематиката на сертифицирането. Необходимо е час по-скоро провеждане на кампания. Трябва да бъде детайлно изяснена проблематиката. Няма потребител в Централна Европа, който да не търси знака за изпитване на електроуреда.

У нас също не се познават и европейските маркировки. Много често срещам неверни твърдения , че CE-маркировката е сертификат за качество. Това е толкова грешно, колкото, че сме осветявани от Луната, а не от Слънцето.

Моят апел към потребителите е след като прекарват огромно време в Интернет, сами да повишат културата си за сертифицирането на продуктите. Защото реално потребителите дават пари за уреди, а не държавата.

Интервю на Апостол Апостолов, Econ.bg