Специално за Econ.bg

“Екобулпак” е акционерно дружество, което не разпределя печалба, а акумулираните средства се инвестират в изграждането на устойчиви системи за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки. Производителите и вносителите на опаковани стоки намаляват разходите си за такса опаковка, чрез участие в системата на дружеството. Компанията създава и поддържа ефективни системи за оползотворяване на отпадъците от опаковки от промишлеността, търговските обекти и българските домакинства чрез събиране, сортиране и рециклиране. Защо трябва да изхвърляме отпадъците си разделно, в кои градове компанията ще изгради нови сортиращи инсталации, какви инвестиции е направила в тях, какво трябва да знаем за рециклирането – отговор на тези въпроси даде прокуристът на „Екобулпак” Милен Димитров, специално за Econ.bg.


Г-н Димитров, какви са пазарните позиции на „Екобулпак”, 3 години след началото на дейността ви?

Милен Димитров:

Вече имаме около 40-45% пазарен дял на територията на страната. По отношение на инвестициите, ние сме единствената компания, която влага в разделно събиране. През последните 15 години никой не е влагал средства в областта на управлението на битовите отпадъци, и то на твърдите битови отпадъци. Като казвам това, имам предвид отпадъците от опаковки. Досега практиката в повечето случаи беше домакинствата и заводите да не разделят този тип отпадъци и да ги изхвърлят директно на сметищата.

Според оценки на наши партньори от Австрия и Германия, това, което сме направили за тези 3 години, те са успели да го постигнат за 5 години. Като казвам това, не се успокоявам от постигнатото, точно обратното – осъзнаваме още колко много работа ни предстои. Държа да отбележа, че все още сме в началото на процеса. Може би след около още 3 години успехът ни вече ще е видим. Тогава ще сме затворили цикъла на събирането на отпадъци, обхващайки тяхното транспортиране, допълнително сортиране и като краен етап - рециклиране.

Кои региони в страната покривате в момента?

Милен Димитров:

На този етап в България съществуват 6 организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Регионите в страната са разпределени между тях и тези, в които работим, са Великотърновски и Габровски региони, Ловеч, Пазарджик, Пловдив, Русе, Сливен, София, Търговище, Ямбол.

Къде ще насочите усилията си занапред?

Милен Димитров:

Приоритетната ни цел е да привлечем общините като наши съюзници, защото на този етап те като че ли абдикираха от своите задължения. Донякъде аз разбирам тази тяхна позиция. По-лесно е на общината да събира такса “смет” на база данъчна оценка, да си избере една фирма-концесионер, на която да плаща, и отпадъците да се возят до депото. Новите европейски изисквания обаче, са реалности, с които страната ни съвсем скоро ще се сблъска. Санкциите са изключително строги. Както вече е известно, до 2009 г. старите депа ще бъдат затворени, а на тяхно място трябва да бъдат изградени нови. В новите депа ще бъде забранено да се депонират хартия, метал, стъкло и пластмаса. Колкото по-рано общините осъзнаят този проблем, толкова по-добре ще е за тях. Те трябва да въведат система на стимули и санкции при изхвърлянето на отпадъци не само за гражданите, но и за търговските и промишлените предприятия. Осъзнавам, че процесът ще бъде труден, но това е пътят, по който трябва да вървим. Аз лично предвиждам, че ще бъде въведена т.нар. “такса депониране на отпадъци”, която на свой ред също ще бъде допълнителен стимул за общините да свършат повече работа в тази посока, а именно намаляване на отпадъците за депониране. Без съдействието на общините по отношение на контролирането на това кой как изхвърля отпадъците си, нашите усилия ще останат половинчати.

Планирате да откриете нови инсталации. Къде ще бъдат те и на каква стойност възлиза инвестицията в тях?

Милен Димитров:

Най-голямата инвестиция, която ще направим, е за инсталацията в София. Инвестициите в другите инсталации в страната не са повече от 1 милион евро всяка. В столицата се очаква средствата да надхвърлят 6 милиона лева.Ясно е защо полагаме такива усилия - видно е, че столицата има проблеми както с депото, така и с политиките за управление на отпадъците като цяло. В същото време градът няма машини и съоръжения, които да третират тези отпадъци. На всички е ясно, че схемата за балиране не е никаква политика за управление на отпадъците.

За съжаление малко се забавиха темповете ни. Смятам, че до края на януари 2008 г. ще заработят две модерни съоръжения – едното е инсталацията за сортиране и рециклиране на стъкло. Другото съоръжение ще бъде инсталация, която ще има възможност не само да сортира опаковките от жълтия контейнер (за хартиени, картонени, платмасови и метални опаковки – бел.ред.), но и от контейнерите за битови отпадъци. Планираме съоръжението да влезе в експлоатация през май догодина.

Поели сме ангажимент да изградим подобни съоръжения в Пазарджик и Русе. Предвиждаме да направим инвестиции и в Ямбол, където ще изградим инсталация, която да обхваща сортирането в региона Сливен–Ямбол. В Пловдив инсталацията вече е готова.

Когато говорим за тези дейности, трябва да се има предвид, че не става дума само за влагане на средства. Има редица процедурни изисквания. Така например, за проектиране и получаване на съответните разрешителни е необходима близо една година. Освен това подобни съоръжения никъде не са предвидени в българското законодателство.

Само на собствени средства ли разчитате?

Милен Димитров:

Голямата илюзия, която се разпространява в обществото, е, че получаваме средства от еврофондовете и от националния бюджет. Това съвсем не е така. Нашите инвестиции се базират изцяло на средствата на нашите клиенти и акционери. Това са пари на българския бизнес, които ние инвестираме. Нямаме никакви фондове, нито проекти. Това е и една от причините да се стремим да управляваме максимално добре и качествено тези средства. Аз се радвам на зададения от вас въпрос, защото мога с вдигната глава и съвсем спокойно да отговоря на всеки, който попита как сме изхарчили парите на нашите клиенти. Мога на всички да покажа съответните инвестиции, които са реални.

Тъй като споменахте за проблемите с боклука на София, смятате ли, че добър вариант е повторното отваряне на сметището в Суходол?

Милен Димитров:

Не бих искал да навлизам в тези теми. Всяко едно решение е по-добро отколкото да няма никакво решение.

Развивате информационна кампания за разделното събиране. Какво послание искате да отправите към обществото?

Милен Димитров:

Посланията са наистина много. Най-важното обаче – това, което всички хора трябва да знаят, е, че това, което посяваме днес под формата на политика и инвестиции, утре ще покълне като плод. Именно затова и нашият девиз е “Да запазим България чиста за нашите деца”. Ако пестим суровините, ако пазим природата, ние ще оставим ресурс на бъдещите поколения. Под ресурс не разбирайте само петрол и стъкло. Ще оставим чисти въздух и вода.

Въобще, в рециклирането има голямо бъдеще, не само защото това са суровини, а защото то е и отговорност на всеки един от нас по отношение на средата, в която живее.

В тази насока ние, българите, има още много какво да направим. Практиката показва, че вкъщи на всички е чисто и подредено, а когато излезем на улицата, хвърляме безразборно. Мисленето “аз си плащам, те са длъжни да ми чистят, без да спазвам правилата” трябва да бъде променено в България.

Смятате ли, че обществото ни вече е наясно с тази проблематика?Какво още е необходимо да се направи във връзка с разделното събиране?

Милен Димитров:

Всичко е твърде индивидуално. Всеки човек, който има желание да получи съответната информация, е информиран. Този, който не желае, няма как да бъде накаран да се информира допълнително за разделното събиране.

В тази насока не само бизнесът, а и вие, журналистите, трябва да поемете тази водеща и бих казал изключително отговорна роля по отношение на информираността на гражданите. Винаги съм призовавал в тази посока – да ни съдействате максимално.

Интервю на Апостол Апостолов