Анатолий Викторович Потапов е назначен на 5 юни 2004 година за извънреден и пълномощен посланик на Русия в България с Указ на президента Владимир Путин. Роден е на 24 юли 1942 година. Завършил е Московския институт по радиоелектроника и Висшата партийна школа на ЦК на КПСС. Работи в Министерството на външните работи на СССР като администратор, бил е заместник-ректор на Московския държавен институт за международни отношения. Кариерата му на дипломат продължава в руското посолство в Пекин, където е съветник. След това работи като помощник на ръководителя на президентската администрация, а от 2000 г. две години е заместник-министър на външните работи по въпросите на Общността на независимите държави. От 2002 до 2004 година е заместник-външен министър на Руската федерация.

Ваше Превъзходителство, преди месеци се нъвършиха 126 години от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. Това е един много дълъг период, в който връзките между двете държави са преминали през различни етапи – от братска дружба до разрив в отношенията. Прескочихме ли, според Вас, критичната точка във взаимното общуване?

Н. Пр. Анатолий Потапов:

Действително Русия и България силно се измениха от времето на социализма и така наречената доброволно-принудителна дружба. За последните 15 години, както Вие правилно казахте, между двете държави имаше периоди на неразбирателство. Но мисля, че в сегашния момент всичко това е минало и ние с общи усилия го преодоляхме. Днес разногласия между българския и руския народ не съществуват. Има въпроси, които трябва да решим съвместно. Както се казва, трябваше да се разделим, за да почувстваме, че един без друг не можем.

Наистина ли смятате, че един без друг не можем и че в България има политическа воля да се осъществи това намерение?

Н. Пр. Анатолий Потапов:

Животът показва, че нещата не винаги се решават с политическа воля. Народът сам трябва да вземе решение, така, както той смята за необходимо. Изконните традиции, които са свързвали в миналото българския и руския народ, не бива да се зачеркват. И аз съм благодарен на съдбата, че руският и българският народ разбраха, че не могат един без друг. Сега ни е нужно време. Време, в което не само да възстановим добрите топли отношения, които съществуваха в миналото, а и време, за да повярваме отново, че ние не можем един без друг. Това все още не се разбира от младите хора така, както от по-възрастното поколение, но рано или късно и те ще стигнат до извода, че тези връзки са необходими. Аз вече познавам много ваши бизнесмени, които желаят децата им да изучават руски език. Имаше период в миналото, когато той беше задължителен. После, с идването на "демокрацията", руският език едва ли не се забраняваше. Искам да отбележа, че Русия и тогава не затвори вратата си за България. Но България затвори вратата си за нея. "Демокрацията" промени много неща в страната ви, но ние никога не сме си позволявали да кажем нещо лошо за България. Тук обаче си позволяваха да говорят против Русия. Но това време вече мина. На власт дойдоха прагматици, които разбират, че Русия е също толкова важна за България, колкото и всяка друга страна. И че днес е по-лесно да се работи там, където вече има изградени традиции и връзки.

След приемането на България за член на НАТО и големите й усилия да стане член на Европейския съюз, за Русия вече е ясно накъде върви страната ни, към какво се стреми и какво искат българите. При това положение изясниха ли се параметрите в отношенията между България и Русия?

Н. Пр. Анатолий Потапов:

Вие навярно чувствате, че и двете страни се намират на пътя на изграждане на нови икономически отношения. Да, България след година, и аз мисля, че ще стане така, ще бъде член на ЕС. Често ме питат за моето мнение по въпроса. Аз смятам, че членството на България в ЕС не само няма да попречи на ползотворните ни контакти, но и ще открие нови хоризонти пред нас, защото се знае, че между Русия и европейските държави съществуват добри и многостранни връзки. Уверен съм, че отношенията между България и Русия ще отидат на качествено ново равнище и това ще е продиктувано от живота. Днес ние сме в правото си да кажем, че България е напълно самостоятелна и сама взема своите решения. Ако вие сте решили да влезете в ЕС, дай Боже, това е хубаво. Защото Русия отдавна работи добре със страните от Евросъюза.

Не промени ли Русия отношението си към страни, които се ориентираха към Запада? Кризата с газта в Украйна показателна ли е в това отношение? Когато на власт в Киев дойде правителството на Юшченко и пое курс на запад, пазарните отношения между двете страни се промениха. Русия поиска да продава газта там на международни цени – по 230 долара на 1000 кубически метра, а не по 50, както беше до началото на тази година.

Н. Пр. Анатолий Потапов:

Още преди да дойде на власт, Юшченко казваше, че Украйна трябва да премине на пазарни отношения с Русия. Тогава той се изказваше сякаш е компетентен харвардски професор, който е много наясно с проблемите на икономиката. Толкова категорично обосноваваше своята позиция, че руското правителство реши да отговори положително на предложението на Юшченко. Казахме: "Да, ние сме съгласни да преминем към такива отношения." Юшченко говореше това не само преди изборите, но и в първите месеци, след като дойде на власт. Когато обаче мина време, той започна да дава заден ход. Искаше да се изчака, да се проведат още няколко срещи около кръглата маса, с една дума отстъпи от казаното. Тогава руското правителство постави въпроса защо след като Украйна купува газта по 50 долара за 1000 кубически метра, след това я продава на Румъния и Молдова на международни цени? Нашият президент Путин каза, че от газта Русия е загубила, а съответно Украйна спечелила 4 милиарда долара. Това не би трябвало да е така, още повече, че Украйна, както и България, прави постъпки за влизане в ЕС. А от Евросъюза всички купуват от нас газта на цена 200 и повече долара. Тогава след като искате да влизате в ЕС, моля, преминете на пазарни отношения и плащайте наравно с другите страни от ЕС, така поставихме въпроса в Киев. Въпреки това президентът Путин каза, че на нас не ни е безразличен украинският народ. И това, което правят политиците, не бива да причинява шок у обикновените хора.

Как очаквате да се развият отношенията между Украйна и Русия след кризата с газта?

Н. Пр. Анатолий Потапов:

Те ще се развиват нормално. В Украйна живеят много руснаци, в Русия живеят много украинци и аз мисля, че разумът ще победи.

Да се върнем отново на връзките между България и Русия. Имайки предвид огромния потенциал на руския пазар, напредъкът в активизирането на икономическите отношения между двете страни през последно време е едва ли не скромен. През годините на преход България изгуби пазарните си ниши в Русия, а възстановяването им е изключително трудно. През това време в Русия разбраха, че има по-хубави домати, по-добра козметика и паста за зъби от нашите. В същото време България е страна, която не може да съществува без да внася суровини и енергоносители, които Русия притежава. Има ли необходимост България да обоснове икономическата си политика спрямо Русия?

Н. Пр. Анатолий Потапов:

Мисля, че такава необходимост няма. Ние прекрасно знаем какво иска България и какви възможности има. Надявам се да разбирате, че ние никога няма да ви поставим в положение на зависимост от нас и да диктуваме нашите условия. С каквито богатства разполагаме в момента, с това и търгуваме. Да, ние сме богати на енергийни ресурси, така че, моля, възползвайте се. В същото време Русия сега не разполага с качествените български вина и с хубавото ваше грозде и кисело мляко. България наистина е слънчева екологически чиста страна, но днес и вие нямате тези неща в изобилие, за да ги изнасяте на руския пазар. Русия обаче е готова да приеме тези стоки в такива количества, в каквито бихте ги предоставили. Аз съм казвал и друг път, че лично на мен много ми харесва българското вино. Може би не съм човекът, който много разбира от вина, но когато пия да речем испанско или френски вино оценявам, че българското не е по-лошо от тях. Днес Франция може да ни достави десетки милиони бутилки, а България не може да го направи. Но ние сме съгласни да търгуваме и при тези условия.

Съществуват много проблеми в областта на тарифните, митническите и визовите споразумения, които спъват свободните бизнесконтакти. Няма и българо-руска банка, която да облекчи външнотърговските плащания. Какво ще се предприеме в тази насока? Не се ли облагат българските стоки с много високи мита?

Н. Пр. Анатолий Потапов:

Трябва да кажа, че България първа с средата на 90-те години завиши митата за руските промишлените стоки – оборудване за енергетиката, селското стопанство. За нашите стоки тя сложи с 25 процента по-високи мита, отколкото за държавите от централноевропейските страни. Затова трябва да се седнем на масата за преговори и да дадем възможност на специалистите да обсъдят този въпрос. Що се отнася до визите, България първа настояваше за въвеждането им, а не ние. И България първа почувства проблемите, защото намаля потокът от руски туристи, които идват тук на почивка. След като беше облекчен визовият режим, руснаците в удоволствие посещават вашите курорти. Трябва българската страна да преразгледа отношението си към визите и митническия режим. Ще дам за пример Франция и Италия, с които имаме облекчен визов режим. Този въпрос се реши между правителствата, а това са страни, които отдавна са в ЕС. Защо България не вземе за пример от тях? Колкото пъти съм поставял въпроса пред вашите власти, толкова пъти те го отлагат с различни мотиви – веднъж предстоящи парламентарни избори, после проблеми с формирането на правителство, сега навлизаме в годината на президентските избори. Може би наистина е сложно, защото на власт непрекъснато идват нови хора, които имат нужда от време да се запознаят с положението. Липсва приемственост и последователност между отделните правителства в България.

В България сте повече от година. Какво Ви впечатли в нашата страна?

Н. Пр. Анатолий Потапов:

За тази година и половина изминах повече от 50 хиляди километра в България – посетил съм места от Бургас до Видин, от Благоевргад до Русе, бил съм в Кърджали, Смолян, Хасково, Стара Загора, Плевен. Често ходя в почивните дни в едно село, наречено Брестник, просто, за да си почивам. Там свободно общувам с хората, няма политика, има хубави чисто човешки взаимоотношения и се чувствам много добре.

Интервю на вестник "Форум" - информационният седмичник на Северна България