Специално за Econ.bg
Г-жо Георгиева, как ще се отрази световната финансова криза на българския пазар?
Мая Георгиева:
Световната финансова криза неизбежно ще се отрази и на българския пазар, но до известна степен това влияние може да се окаже и положително. Финансовата криза ще забави донякъде икономическия растеж в
България. Предвижданият ръст на БВП за догодина е около 6% и това съвсем не е непостижима цел, но не е и висок растеж. Нивата на безработицата са ниски, инфлационните нива в държавата са над 11% от
миналия август до момента, а прогнозата е за запазване на темпа на инфлация и през следващата година.
Един от най-важните ефекти за българската икономика ще е забавянето и ограничаването на кредитирането. Темповете, с които растяха кредитните портфейли на банките, бяха изключително високи през
последните няколко години. Сега повечето от фирмите кредитоискатели, също и частните лица все по-обстойно и внимателно проучват възможността за развитието на приходите си, както и своите възможности
за погасяване на кредити. Банките от друга страна повишиха лихвените равнища по кредитите и в същото време увеличиха изискванията си към кредитополучателите, за разлика от последните две години, през
които банките в България се конкурираха и предлагаха все по-атрактивни условия по отпусканите кредити.
Дойде моментът, в който наличието на здрава и стабилна банка, с много висока ликвидност, е по-важно от пазарния дял, който тя заема както и печалбите, които реализира.
Споменахте висока ликвидност - има ли ликвидна криза на българския пазар?
Мая Георгиева:
Повечето големи банки в България са собственост на чужди кредитни институции и неминуемо ще трябва да се съобразят с реалностите на международния пазар. Цената на ресурса се увеличава неизбежно –
само за пример, в Англия „Халифакс” предлага 10% годишно по спестовни депозити, „Барклис” – 7,49%, „Аби банк” – 7.25% - очевидно всяка банка в момента се стреми към повишаване на ликвидността си. От
друга страна кредитополучателите са в очакване на по-добри времена и не заемат средства както преди. Банките в Европейския съюз също ограничават максимално кредитирането.
България не е изолиран остров и е съвсем нормално да наблюдаваме същите процеси тук. Повишаването на цената на ресурса ще допринесе за покачване на лихвите по предлаганите кредити в България, а това
ще намали апетитите за заеми по естествен път. Първа инвестиционна банка (ПИБ) също е била винаги активна на международните пазари чрез издаване на Еврооблигации и синдикирани заеми - неизбежно е
цената на нашия ресурс също да се повиши, а оттам и на кредитирането.
Ние вече наблюдаваме такъв процес - все по-малко искания за кредити постъпват в банката. Нашата ликвидност в момента е над 25% - което е едно много високо ниво, почти нерентабилно – но от друга
страна осигурява сигурност на нашите клиенти.
Какви са стъпките, които ПИБ ще предприеме в близко бъдеще?
Мая Георгиева:
Смятаме, че сега е моментът да насърчим спестовността на населението, чрез предлагане на нови продукти с много добри условия. Ще продължим да предлагаме и добри кредитни продукти – кредитни карти и
ипотечни заеми за населението.
От друга страна, във връзка с намаления интерес към кредитиране от фирмите, както и увеличената ни депозитна маса, ние планираме да погасим част от съществуващия 185-милионен евро синдикиран заем
през октомври. Смятаме, че на този етап предвид забавянето на икономическия растеж нямаме нужда от нова Еврооблигация, а и оттам на нови капиталови инструменти. Ние ще продължим да кредитираме
водещите отрасли в икономиката, свързани с производство и инфраструктура и селско стопанство, като изискванията за тези кредитополучатели ще продължат да бъдат завишени.
Как ще се отрази кризата на потока от чуждестранни инвестиции?
Мая Георгиева:
Кризата няма да има сериозно отражение върху притока на инвестиции в България. Дори и да има спад на чужди инвестиции в имотите, както до момента, то той няма да е значителен. Предстои развитието на
индустриални паркове, офиси и търговски центрове, алтернативни източници на енергия, както и нови инвестиции и във финансовия сектор.
Българската икономика не разчита на ресурс от капиталовите пазари. Отчетният ръст на икономиката от 7,1 на сто показва, че българската икономика е все още независима от световните пазари.